Производството е по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. Г. К. от гр. Б.д против решение №338 от 11.10.2006 г., по адм. д.№255/2006 г. на Благоевградския окръжен съд. Изложени са доводи, че решенито е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени процсеуални нарушения и се иска отмяната му.

Ответникът - областния управител на област Б.д не е взел становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна.

Върховният административен съд, трето отделение намира касационната жалба за недопустима по следните съображения:

Производството пред Благоевградския окръжен съд е образувано по жалба на С. Г. К. против Решение № Р-911 от 29.03.2006 г. на областния управител на Благоевградска област, с което на основание чл. 18, ал. 2 от ЗАП във вр. с чл. 6, ал. 3 от ЗОСОИ, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № Р-17 от 19.07.1999 г. , относно датата на заявлението за обезщетяване, като вместо 15.02.1998г. е постановено същата да се чете 22.10.1998 г.

От приложените копия на административната преписка по обезщетяване е видно, че административното производство пред областния управител, по чл. 6, ал. 3 от ЗОСОИ, е образувано по заявление от В. С. П., С. К. Я., С. Н. Я., А. И. пСтоилов и С. В. пСтоилов в качеството им на наследници на Я. П. А., б. ж. на гр. С., п.07.07.1962г. (Акт за смърт №88/07.07.1962г.). Заявлението е заведено с вх.№94-Я-29 от 22.10.1998 г. на деловодството на областната администрация.

С решение № Р-17 от 19.07.1999 г. административният орган е признал права на обезщетяване на заявителите за одържавен по реда на ЗОЕГПНС недвижим имот на наследодателя им, като в него датата на заявлението е изписана 15.02.98 г., вместо 22.10.1998 г. Констатирайки това, с решение № Р-911 от 29.03.2006 г., на основание чл. 18, ал. 2 от ЗАП отм....