Производството е по чл.208 - чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Г. Б. срещу решение № 122 от 16.07.2007г., постановено от Окръжен съд С. З. по адм. д.№ 116/2007г. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необсновано - касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Касационния жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде потвърден оспорения административен акт.

Касационна жалба е подадена и от О. С. З.. С тази касационна жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Касационния жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде потвърдена заповед № 875 от 31.05.2005г.

С писмено становище, ответникът в производството П. Г. Т. е изложил доводи за неоснователност на касационните жалби, поради което прави искане обжалваното решение да бъде потвърдено.

Участващият в производството прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационните жалби, поради което предлага обжалваното решение като неправилно да бъде отменено.

Касационните жалби са подадени в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежни страни, поради което разглеждането им е процесуално допустимо. Разгледани по същество касационните жалби са ОСНОВАТЕЛНИ.

Производството е образувано по жалба, подадена от П. Г. Т. срещу заповед № 875 от 31.05.2005г., с която Кмета на община С. З. е признал правото на Н. Г. Б. да придобие собственост по отношение на имот пл.№56, находящ се в м."Ливадките", в землището на с. К.. Решаващият съд е отменил като незаконосъобразен оспорения административен акт, тъй като не е мотивиран. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че административния орган не е изложил фактическите и правни основания за издаване на заповедта. Такива не могат да се извлекат и от протокола на комисията по § 62 от ПЗР на ПМС №456 от 11.12.1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Съдът е приел, че в протокола на комисията не е посочено на кое от правните основания по §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ е трансформирано правото на ползване в право на собственост и не е индивидуализиран имота по отношение на който са признати правата на ползувателя. При това положение съдът е отменил като незаконосъобразен оспорения административен акт, поради допуснато нарушение на разпоредбата на чл.15, ал.2, т.3 от ЗАП отм. , действала към момента на издаване на заповедта.

Обжалваното решение е неправилно. При постановяването му съдът е допуснал нарушение на материалния закон и правните му изводи са необосновани.

Съобразно разпоредбата на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ползувателя на земеделска земя, правото на ползване по отношение на която е учредено по начин предвиден в § 4, може да придобие право на собственост, когато земята представлява лозе, овощна градина или земеделската земя е единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът, ако заплати земята на собственика чрез общината в тримесечен срок от влизането в сила на оценката по цени, определени от Министерския съвет, съгласно чл. 36, ал. 2. С тази правна норма законодателя е уредил всички материалноправни предпоставки, необходими за да се признае правото на ползувателя да придобие по този ред право на собственост. От установените по делото факти, следва правния извод, че в случая са били налице всички комулативни предпоставки за трансформиране на правото на ползване в право на собственост. Правото на ползване е учередено по реда на ПМС №76/1977г., което е включено в изричното изброяване на §63 от ПЗР на ПМС №456 от 11.12.1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Този факт се установява по безспорен начин от представеното удостоверение №1556 от 18.04.1980г. Безспорно е установено, че в предоставената за ползване земеделска земя има трайни насаждения - овощни дървета и лозе. Необоснован е правния извод на решаващият съд, че оспорения административен акт не е мотивиран. Административният акт се издава в писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаване на акта. От данните по делото се установява, че по направеното искане се е произнесла комисията по § 62 от ПЗР на ПМС №456 от 11.12.1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. С решение по протокол №17 от 10.04.1998г., комисията е приела, че са налице изискванията на §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, които дават основание на ползувателите да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи. Необосновано съдът е приел, че така формулирано произнасянето на комисията не може да формира надлежни фактически и правни основания за издаване на оспорената заповед. Фактическите и правни основания за издаване на заповедта се съдържат в съпровождащите документи - молбата на правоимащия на основание която е образувано административното производство. При това положение следва да се приеме, че решението на комисията по §62 от ПЗР на ПМС №456 от 11.12.1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, съдържа всички реквизити, в това число и фактическите и правни основания за издаване на заповедта. Обстоятелството, че с едно решение помощния орган се е произнесъл по искания на различни правоимащи, не съставлява нарушение на изискването на форма. След като в позитивното решение изрично е вписано, че то се постановява по молба вх.№ 6303-003 от 27.05.1992г., то следва да се приеме, че фактическите и правни основания за приемането му са тези, които са описани в молбата на правоимащия.

По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. При установеност по делото, че за признаване на правото на ползувателя да придобие собственост по отношение на предоставения за ползване имот са налице всички комулативни предпоставки по §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ незаконосъобразно съдът е отменил оспорения административен акт. Необоснован е правния извод на съда, че оспорената заповед не съдържа фактическите и правни основания за издаването й, тъй като не е посочено коректно правното основание. Заповедта инкорпорира решението на помощния орган - комисията по §62 от ПЗР на ПМС №456 от 11.12.1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, поради което следва извода, че правното основание за признаване на правата на заявителя е това по §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго решение по същество на спора, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на П. Г. Т. срещу заповед № 875 от 31.05.2005г., с която Кмета на община С. З. е признал правото на Н. Г. Б. да придобие собственост по отношение на имот пл.№56, находящ се в м."Ливадките", в землището на с. К..

Воден от горното и на основание чл.221,ал.2, пр.2 и чл.222, ал.1 от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 122 от 16.07.2007г., постановено от Окръжен съд С. З. по адм. д.№ 116/2007г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. Г. Т. срещу заповед № 875 от 31.05.2005г., с която Кмета на община С. З. е признал правото на Н. Г. Б. да придобие собственост по отношение на имот пл.№56, находящ се в м."Ливадките", в землището на с. К.. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Д. Г./п/ Т. Х. Т.Х.