Производството е по реда на глава десета, раздел първи във връзка с чл. 132, ал. 2, т.2 АПК.

Образувано е по жалба на директора на Института по почвознание „Н. П.”, гр. С. срещу заповед № РД 46-1377 от 22.10.2008 г. на министъра на земеделието и храните. В жалбата се съдържат твърдения за незаконосъобразност и нищожност на заповедта. Те се обосновават с това, че заповедта е издадена от некомпетентен орган, без да са спазени административно-производствените правила. Тя е без мотиви и в нарушение на целта на закона. По подробно изложените съображения в жалбата и писмените бележки на адвокат-пълномощника на жалбоподателя се моли, заповедта да се отмени с всички произтичащи от това последици, като се присъдят и направените по делото разноски.

Ответникът - министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Намира я за неоснователна по подробни съображения, които излага в представеното становище и в писмените бележки.

Заинтересованата страна – Селскостопанска академия, чрез процесуалния си представител взема становище за основателност на подадената жалба. Моли, оспорената заповед да се отмени.

Заинтересованите страни-физически лица-Д. Б. Я. и А. Т. Х. не са взели становище по жалбата.

Заинтересованата страна „Елка” ООД, гр. Х. е изпратила писмено становище, в което се твърди, че жалбата е неоснователна. По изложените съображения в него се моли, жалбата да не се уважава.

Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира жалбата за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна – на Институт по почвознание „Н. П.” е отнета земя, предоставена за ползване с предходна заповед, поради което на него принадлежи правния интерес от оспорване. Поради това, че в жалбата се съдържа твърдение и за нищожност на заповедта, следва да се приеме, че няма срок за оспорването й, според чл. 149, ал. 5 АПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че със заповед...