Чл. 24. (1) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 68 от 1999 г., в сила от 30.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Държавата запазва собствеността си върху земеделските земи, заварени от този закон, с изключение на земите, чиято собственост подлежи на възстановяване. Министърът на земеделието и храните упражнява правата на собственика за земите от държавния поземлен фонд, като ги отдава под наем или аренда, учредява ограничени вещни права върху тях, извършва продажба и замяна със земеделски земи на физически и юридически лица по парична равностойност, определена съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2.

(2) (Отм., нова - ДВ, бр. 28 от 1992 г., доп. - ДВ, бр. 45 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 1996 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 87 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Правото на собственост на държавата върху земеделски земи, предоставени на научни, научно-производствени и учебни заведения, включително и на Министерството на транспорта, на местата за лишаване от свобода, на семепроизводствени и племенни стопанства, овощни разсадници, пепиниери и маточници, на горски разсадници и на ловни стопанства и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, доколкото са необходими за тяхната дейност, се запазва в размер, съответстващ на основната им дейност, определен от Министерството на земеделието и храните след вземане мнението на заинтересуваните ведомства.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 45 от 1995 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2002 г.) Правото на собственост на държавата върху земеделските земи, предоставени на Министерството на отбраната, на Министерството на вътрешните работи и на други ведомства за цели, свързани непосредствено с отбраната и сигурността на страната, се запазва в места и размери, определени от Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната, съответно министъра на вътрешните работи или ръководителя на ведомството. При отпадане на необходимостта, свързана с отбраната и сигурността на страната, тези земеделски земи се включват в Държавния поземлен фонд с решение на Министерския съвет.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 28 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) Не се възстановява правото на собственост върху земеделски земи, включени в паркове с национално значение и природни резервати - изключителна държавна собственост, определени по реда на Закона за защитените територии, както и върху земите, под и върху които се намират неотделими от тях археологически обекти.

(5) (Нова - ДВ, бр. 45 от 1995 г.) Земите по ал. 2, 3 и 4 са държавна собственост. Те могат да се ползват само за целите, за които са предоставени. Ползвателите им нямат право да ги предоставят за ползване на други лица.

(6) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 28 от 1992 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 45 от 1995 г.) Собствениците на имоти по алинеи 2, 3 и 4 се обезщетяват по реда на чл. 10б, ал. 1.

(7) (Нова - ДВ, бр. 88 от 1998 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2002 г.) Земите от държавния поземлен фонд не могат да се придобиват по давност. Изземването им от лицата, които ги държат или владеят без правно основание или ги ползват не по предназначение, се извършва при условията и по реда на чл. 34, независимо от начина, по който държавата ги е придобила.

(8) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) В случаите по ал. 3 при отпадане на необходимостта, свързана с отбраната и сигурността на страната, по искане на бившия собственик или неговите наследници областният управител отменя отчуждаването, ако лицата не са били обезщетени. Областният управител изпраща искането на министъра на земеделието и храните за становище.

(9) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2007 г.) Искането по ал. 8 се предявява в 6-месечен срок от датата на обнародването на решението на Министерския съвет по ал. 3 в "Държавен вестник".

(10) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2007 г.) Условията и редът за отмяна на отчуждаването се определят с наредба на Министерския съвет.

(11) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., отм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г.)

(12) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) По дела, които се отнасят до земи от държавния поземлен фонд, държавата се представлява пред съда от министъра на земеделието и храните.

(13) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г.) Оценката на ограничени вещни права и сервитути върху земи от държавния поземлен фонд се определя съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2. Определената стойност е най-ниската цена, по която може да се учредяват ограничени вещни права и сервитути.