Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Този закон урежда собствеността и ползването на земеделските земи.
Чл. 2. Земеделски земи по смисъла на този закон са тези, които са предназначени за земеделско производство и:
1. (доп. - ДВ, бр. 98 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 68 от 1999 г., в сила от 30.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2002 г.) не се намират в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), определени с подробен устройствен план, или с околовръстен полигон;
2. не са включени в горския фонд;
3. не са застроени със сгради на: промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации, нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради;
4. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) не са заети от открити мини и кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползване, нито представляват прилежащи части към такива съоръжения.
Чл. 3. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1992 г.) Земеделските земи могат да бъдат собственост на граждани, на държавата, на общините и на юридически лица.
(2) Политическите партии и организации, движения и коалиции с политически цели не могат да притежават право на собственост върху земеделски земи.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 45 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2007 г.) Чужди държави не могат да притежават право на собственост върху земеделски земи.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2007 г.) Чужденци или чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земеделска земя при условията на международен договор, ратифициран по реда на чл. 22, ал. 2 от Конституцията на Република България, обнародван и влязъл в сила, а чужденците - и при наследяване по закон.
(5) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2007 г.) Граждани на държавите - членки на Европейския съюз, и на държавите - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, могат да придобиват право на собственост върху земеделски земи при условията на този закон след изтичането на срока, определен в Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
(6) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2007 г.) Юридически лица от държавите - членки на Европейския съюз, или от държавите - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, могат да придобиват право на собственост върху земеделски земи по реда на ал. 5.
(7) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2014 г.) Не могат да придобиват и да притежават право на собственост върху земеделски земи:
1. търговски дружества, в които съдружниците или акционерите са пряко или косвено дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим;
2. търговски дружества, в които съдружници или акционери са чужденци, извън физическите лица по ал. 4 и 5, или чуждестранни юридически лица, извън тези по ал. 4 и 6, както и еднолични търговски дружества, учредени от такива физически или юридически лица;
3. акционерни дружества, които са издали акции на приносител.
(8) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1992 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 24 от 2007 г., предишна ал. 7 - ДВ, бр. 38 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Чуждестранни юридически лица и чужди граждани могат да придобиват право на ползване на земеделска земя или други ограничени вещни права върху земя при условия и по ред, определени със закон.
Чл. 3а. (Нов - ДВ, бр. 24 от 2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2015 г.) Гражданите на държавите - членки на Европейския съюз - самостоятелно заети земеделски стопани, които желаят да се установят и постоянно да пребивават в Република България и са вписани в това им качество по реда на Закона за регистър БУЛСТАТ, могат да придобиват право на собственост върху земеделски и горски имоти за земеделско ползване от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2015 г.) В случаите, когато преди изтичане на определения в Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз срок лицата по ал. 1 престанат да извършват дейност като самостоятелно заети земеделски стопани, съответно се прилагат разпоредбите на чл. 3б.
Чл. 3б. (Нов - ДВ, бр. 24 от 2007 г.) (1) Чужденци, които придобият право на собственост върху земеделски земи при наследяване по закон, но не отговарят на условията, предвидени в Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, или друго не е предвидено в международен договор, ратифициран по реда на чл. 22, ал. 2 от Конституцията на Република България, са длъжни в тригодишен срок от откриване на наследството да прехвърлят собствеността на лица, които имат право да придобиват такива имоти.
(2) За лица по ал. 1, на които е възстановено правото на собственост върху земеделски земи, тригодишният срок за прехвърлянето на собствеността тече от момента на възстановяването му.
(3) При неспазване на срока по ал. 1 държавата може да изкупи земеделските земи по цени, определени с наредба на Министерския съвет.
Чл. 3в. (Нов - ДВ, бр. 38 от 2014 г.) (1) Право на собственост върху земеделски земи могат да придобиват физически или юридически лица, които са пребивавали или са установени в Република България повече от 5 години.
(2) Юридическите лица, с регистрация по българското законодателство по-малко от 5 години, могат да придобиват право на собственост върху земеделски земи, когато съдружниците в дружеството, членовете на сдружението или учредителите на акционерното дружество отговарят на изискванията по ал. 1.
(3) При сключване на сделката за придобиване на право на собственост върху земеделска земя купувачите - физически лица, представят пред нотариуса декларация за произхода на средствата, а юридическите лица - документ, доказващ произхода на средствата.
(4) Алинея 1 не се прилага при придобиване на право на собственост върху земеделски земи при наследяване по закон.
Чл. 4. (1) (Отм., предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 28 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Собственикът свободно избира начина на ползване на земеделските земи според тяхното предназначение. При ползване на земята той е длъжен да не уврежда почвата и да спазва санитарно-хигиенните, противопожарните и екологичните норми.
(2) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Върху земеделските земи се разрешава строителство на сгради и съоръжения, свързани с ползването им, при условия и по ред, установени със Закона за устройство на територията и Закона за опазване на земеделските земи.
(3) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 28 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2007 г.) Отчуждаването на земеделски земи за важни държавни и общински нужди се извършва в съответствие със Закона за собствеността и Закона за опазване на земеделските земи.
(4) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 28 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) Собствениците и ползувателите са длъжни да опазват съществуващите върху земите им археологически обекти, културни ценности, мелиоративни, електроенергийни и други съоръжения и инсталации, геодезични и гранични знаци, както и да не пречат на другите собственици, ползуватели и служебни лица да ползуват и поддържат същите.
(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2002 г.) Включването на земеделски земи в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания) се извършва съгласно Закона за опазване на земеделските земи и Закона за устройство на територията.
Чл. 4а. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2007 г., отм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г., нов - ДВ, бр. 42 от 2018 г., в сила от 22.05.2018 г.)(1) Земеделска земя може да се отдава под наем от:
1. собственика или от упълномощено от него лице;
2. лице, което притежава права върху земеделската земя, включващи в съдържанието си правомощие да ползва или да управлява земята, предоставено от собственик или от упълномощено от него лице;
3. съсобственик или съсобственици на земеделска земя, или от упълномощено от тях лице.
(2) Договор за наем на земеделска земя със срок над една година се сключва от съсобственик или съсобственици на земеделска земя, притежаващи повече от 25 на сто идеални части от съсобствения имот, или от упълномощено от тях лице. В тези случаи отношенията между съсобствениците се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 2018 г.) Упълномощаването за сключване на договор за наем на земеделска земя трябва да бъде с изрично пълномощно с нотариално удостоверяване на подписите на упълномощителите.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 2018 г.) Ако е уговорено в договора, наемателят може да пренаеме част или целия обект на договора. Когато пренаемането е за целия срок на договора, наемателят е длъжен незабавно да уведоми писмено наемодателя за пренаемането.
Чл. 4б. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2018 г., в сила от 22.05.2018 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 2018 г.) Договорите за наем на земеделска земя със срок, по-дълъг от една година, както и споразуменията за тяхното изменение или прекратяване се сключват в писмена форма с нотариално удостоверяване на подписите на страните, извършени едновременно.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 2018 г.) В хода на нотариалното производство нотариусът извършва проверка за спазване на изискванията на чл. 4а и съхранява скици на имотите, предмет на договора. Скиците се заявяват за получаване от нотариуса чрез отдалечен достъп до информационната система на кадастъра и имотния регистър или се предоставят от страна в нотариалното производство. Когато за съответното землище няма влезли в сила кадастрална карта и кадастрални регистри, нотариусът съхранява скици на имотите, издадени от съответната общинска служба по земеделие по местонахождението на имотите.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 2018 г.) Договорите за наем на земеделска земя със срок, по-дълъг от една година, както и споразуменията за тяхното изменение или прекратяване, сключени в писмена форма с нотариално удостоверяване на подписите на страните, се вписват в съответната служба по вписванията по местонахождението на имотите. Към актовете, подлежащи на вписване, се прилагат издадените по реда на ал. 2 скици на имотите. Вписването се разпорежда от съдията по вписванията. За вписването се заплаща такса, определена с тарифата по чл. 1 от Закона за държавните такси.
Чл. 5. (1) (Отм. - ДВ, бр. 28 от 1992 г., нов - ДВ, бр. 45 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 1998 г., доп. - ДВ, бр. 68 от 1999 г., в сила от 30.07.1999 г., доп. - ДВ, бр. 106 от 2000 г., предишен текст на чл. 5 - ДВ, бр. 99 от 2002 г.) Собствениците на земеделски земи, възстановени по реда на този закон, се освобождават от държавни, държавни нотариални такси и местни данъци и такси при сключване на договори за аренда, на договори за наем със срок повече от 1 година доброволни делби и разпоредителни сделки със земеделски земи за срок 5 години.
(2) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Не се дължи държавна такса за вписване на решения на общинската служба по земеделие със сила на констативен нотариален акт за собственост.
(3) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 42 от 2018 г., в сила от 22.05.2018 г., изм. - ДВ, бр. 55 от 2018 г.) За удостоверяване на подписите на страните по писмени договори за аренда и за наем на земеделски земи се събира нотариална такса, независимо от материалния интерес или изразходваното време в размер, определен с тарифата по чл. 85, ал. 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност. При едновременно удостоверяване на подписите на страните таксата се събира еднократно.