Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, свързани с осъществяването, управлението и контрола на ветеринарномедицинската дейност, и въвежда принципите на ветеринарното законодателство на Европейския съюз и Световната организация за здравеопазване на животните (СОЗЖ).

Чл. 2. Ветеринарномедицинската дейност обхваща:

1. прилагането на ветеринарномедицинските изисквания за:

а) опазване здравето на животните и хуманното отношение към тях;

б) опазване здравето на хората от зоонози;

в) добив и съхранение на зародишни продукти;

г) безопасност на суровини и храни от животински произход при тяхното производство и транспортиране;

д) безопасност на фуражи, фуражни добавки и премикси при производство, пускане на пазара, търговия, внасяне, изнасяне, транзитно преминаване, съхранение и употреба;

е) обезвреждане на странични животински продукти и на продукти, получени от тях;

ж) опазване на околната среда от вредните въздействия на животновъдството и свързаните с него производства;

з) пускане на пазара, търговия и обмен на животни, зародишни продукти, суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях;

и) внасяне, изнасяне и транзитно преминаване на животни, суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, специфични растителни продукти, фуражи, фуражни добавки и премикси;

к) (изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) производство, внасяне, търговия, съхранение и употреба на ветеринарни лекарствени продукти (ВЛП);

л) (нова - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) производство, внасяне, търговия, съхранение и употреба на инвитро диагностични ветеринарномедицински средства.

2. контрола за спазване на изискванията по т. 1;

3. ветеринарномедицинската наука, лабораторна дейност, диагностика и експертиза;

4. условията и реда за упражняване на ветеринарномедицинска професия;

5. ветеринарномедицинската практика.

Чл. 184. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните осъществява граничен ветеринарномедицински контрол при внасяне, изнасяне и транзитно преминаване на:

1. животни;

2. зародишни продукти;

3. суровини и храни от животински произход;

4. странични животински продукти и продукти, получени от тях;

5. специфични растителни продукти, фуражни суровини, фуражни добавки, премикси и комбинирани фуражи.

(2) На граничен ветеринарномедицински контрол подлежат и транспортните средства, в които се превозват обектите по ал. 1.

Чл. 185. (1) Контролът на обектите по чл. 184 се осъществява чрез ветеринарни проверки на граничните инспекционни ветеринарни пунктове (ГИВП).

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Граничните инспекционни ветеринарни пунктове се одобряват от Европейската комисия по предложение на изпълнителния директор на БАБХ, при условие че отговарят на изискванията за:

1. сграден фонд и техническо оборудване;

2. персонал, процедури и документация.

(3) Списъкът на одобрените ГИВП се обнародва в "Държавен вестник".

Чл. 186. (1) Контролът на ГИВП се извършва от официални ветеринарни лекари.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Официалният ветеринарен лекар в своята дейност може да се подпомага от помощници - ветеринарни техници или лица, завършили курс на обучение, организиран от БАБХ.

Чл. 187. При изпълнение на служебните си задължения служителите от граничния инспекционен ветеринарен контрол (ГИВК) носят униформено облекло, отличителни знаци и се легитимират със служебна карта.

Чл. 188. (1) Граничният инспекционен ветеринарномедицински контрол на обектите по чл. 184, ал. 1 обхваща:

1. проверка на документацията;

2. проверка за идентичност;

3. физическа проверка;

4. дезинфекция и дезинсекция на влизащи в страната превозни средства.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Изискванията към ГИВП и условията и редът за провеждане на ГИВК се уреждат с наредби на министъра на земеделието и храните.

Чл. 189. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Животни за разплод и доотглеждане, внасяни в Република България, подлежат на задължителна карантина в карантинни помещения, регистрирани от БАБХ по реда на чл. 137.

(2) Когато е необходимо, при транспортирането на животните до карантинното помещение те се съпровождат от ветеринарен лекар, определен със заповед на директора на съответната ОДБХ.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Условията и редът за провеждане на карантина на животните при внасяне се уреждат с наредба на министъра на земеделието и храните.

Чл. 190. (1) Влизащите в страната превозни средства подлежат на профилактична дезинфекция и дезинсекция на граничния контролно-пропускателен пункт (ГКПП) при обявена епизоотична обстановка.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Дезинфекцията на превозните средства се извършва по схема, утвърдена от изпълнителния директор на БАБХ.

(3) (Нова - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) Дезинфекцията и дезинсекцията по ал. 1 на влизащите в страната подвижни железопътни състави се извършва на ГКПП срещу заплащане на цена в обслужващи съоръжения по смисъла на § 1, т. 48, буква "а", подбуква "ее" от допълнителните разпоредби на Закона за железопътния транспорт, собствени или управлявани от управител на железопътната инфраструктура, от железопътно предприятие или от други физически или юридически лица. Дезинфекцията се извършва по схема, утвърдена от изпълнителния директор на БАБХ.

(4) (Нова - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) Цената на услугата по ал. 3 се определя от оператора на обслужващото съоръжение съгласно методиката по чл. 35, ал. 3 от Закона за железопътния транспорт, съгласувано с Изпълнителна агенция "Железопътна администрация".

Чл. 191. Физическите и юридическите лица, които осъществяват внасяне, изнасяне или транзитно преминаване на обектите по чл. 184, ал. 1:

1. транспортират пратките до мястото за граничен ветеринарномедицински контрол и ги предоставят за извършване на ветеринарните проверки;

2. превозват пратките в специализирани транспортни средства;

3. (изм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.) спазват ветеринарномедицинските изисквания по чл. 56;

4. осигуряват достъп на официалните ветеринарни лекари до пратките и придружаващите ги документи;

5. изпълняват разпорежданията на официалните ветеринарни лекари;

6. заплащат такси за внасяне и транзитно преминаване в размер, определен в тарифата по чл. 14, ал. 2;

7. спазват наложените забрани за внасяне, изнасяне и транзитно преминаване;

8. изпращат на ГИВП най-малко един работен ден преди внасянето на пратката сертификат по образец, попълнен в съответната част.

Чл. 192. (В сила от 01.10.2006 г.) (1) След извършване на проверките по чл. 188, ал. 1 официалният ветеринарен лекар допуска внасянето, като попълва съответната част, вписва датата, подписва и подпечатва сертификата по чл. 191, т. 8 след заплащане на таксите за извършване на ГИВК, определени в тарифата по чл. 14, ал. 2.

(2) Сертификатът по ал. 1 придружава пратките, докато:

1. са под митнически надзор;

2. (изм. - ДВ, бр. 58 от 2016 г.) пристигнат до първия склад или първото предприятие получател, когато пратките са поставени под митнически режим допускане за свободно обращение.

(3) Когато пратката се разделя на части, всяка част се придружава от отделен сертификат по ал. 1.

(4) Митническите органи на ГКПП не разрешават вдигането на пратката преди извършване на ГИВК.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Митническите органи разрешават вдигането на стоките за съответния митнически режим на пратката в съответствие със сертификата по ал. 1.

Чл. 193. (1) Когато при граничните ветеринарни проверки се установи, че всички или някои от животните в пратката или придружаващите я документи не отговарят на ветеринарномедицинските изисквания за внасяне, официалният ветеринарен лекар задържа пратката и след консултация с вносителя или лицето, отговорно за пратката:

1. определя срок за изясняване на случая, настанява животните и им осигурява необходимите грижи, а при съмнение ги поставя под карантина;

2. връща пратката животни при спазване на здравните изисквания и на изискванията за хуманно отношение към тях.

(2) Мерките по ал. 1 се налагат с разпореждане.

(3) Официалният ветеринарен лекар е длъжен при необходимост да оказва медицинска помощ на животните.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Официалният ветеринарен лекар вписва причините за връщане на пратката в разпореждането по ал. 2, поставя на оригиналния ветеринарен сертификат, който я придружава, щемпел с надпис "невалиден", информира директора на съответната ОДБХ за предприетите мерки и уведомява всички ГИВП.

(5) Копие от разпореждането и от оригиналния сертификат се съхраняват в ГИВП за срок три години.

(6) Разходите за задържане на пратката са за сметка на вносителя.

Чл. 194. (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) Когато връщането на пратката по чл. 193, ал. 1, т. 2 е невъзможно, се прилагат изискванията на чл. 219а и 219б.

Чл. 195. (Отм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.)

Чл. 196. (1) Когато при граничните ветеринарни проверки се установи, че пратката от обектите по чл. 184, ал. 1, т. 2 - 5 или придружаващите я документи не отговарят на ветеринарномедицинските изисквания за внасяне, официалният ветеринарен лекар задържа пратката до изясняване на случая, като съставя констативен протокол.

(2) При необходимост официалният ветеринарен лекар може да извърши допълнителни проверки, като до получаване на резултатите от тях пратката остава под негов надзор.

Чл. 197. След отстраняване на причините за задържане на пратката от обектите по чл. 184, ал. 1, т. 2 - 5 официалният ветеринарен лекар допуска внасянето по реда на чл. 192.

Чл. 198. (1) В случай че причините за задържането не бъдат отстранени, официалният ветеринарен лекар не допуска внасянето и след консултация с вносителя или негов представител вписва в сертификата по чл. 191, т. 8 разпореждане за:

1. връщане на пратката;

2. унищожаване на пратката.

(2) В случаите по ал. 1, т. 1 официалният ветеринарен лекар посочва причините за връщането и поставя на оригиналния ветеринарен сертификат и/или на другите документи, които придружават пратката, щемпел с надпис "невалиден".

(3) В случаите по ал. 1, т. 2 официалният ветеринарен лекар насочва пратката за унищожаване в предприятие за обезвреждане на странични животински продукти след получаване на писмено съгласие от вносителя или негов представител.

(4) Копие от оригиналния сертификат и/или от другите документи се съхранява в ГИВП за срок три години.

Чл. 199. (1) Когато при проверките по чл. 188, ал. 1 официалният ветеринарен лекар установи, че пратката от обекти по чл. 184, ал. 1, т. 2 - 5 представлява опасност за здравето на хората и животните, той издава разпореждане за унищожаване на пратката, в което определя мястото и начина на унищожаването ѝ.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2019 г.) За унищожаването по ал. 1 обектът за обезвреждане на странични животински продукти издава потвърдителен документ, който изпраща на ГИВП, от който пратката е насочена за унищожаване. Копие от документа се изпраща и на съответната териториална дирекция на Агенция "Митници".

(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Официалният ветеринарен лекар незабавно уведомява директора на ОДБХ, Централното управление на БАБХ и останалите ГИВП за предприетите мерки по ал. 1.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Централното управление на БАБХ незабавно уведомява за предприетите мерки по ал. 1:

1. граничните инспекционни ветеринарни пунктове на Република България;

2. (в сила от 01.01.2007 г.) граничните инспекционни пунктове на Европейския съюз;

3. (в сила от 01.01.2007 г.) Европейската комисия;

4. (в сила от 01.01.2007 г.) страната на произход на пратката.

Чл. 200. (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) (1) При извършване на контрол за изпълнение на изискванията на Регламент (ЕО) № 206/2009 на Комисията от 5 март 2009 г. относно въвеждането в Общността на пратки с продукти от животински произход за лична консумация и за изменение на Регламент (ЕО) № 136/2004 (ОВ, L 77/1 от 24 март 2009 г.) и при установяване на наличие на пратки с продукти от животински произход, предназначени за лична консумация, над количествата, определени в регламента, официалният ветеринарен лекар ги изземва с протокол по образец, утвърден от изпълнителния директор на БАБХ.

(2) Протоколът по ал. 1 се съставя в два екземпляра и екземпляр от него се връчва на лицето, от което са иззети продуктите от животински произход.

(3) Продуктите по ал. 1 се унищожават в инсталация за изгаряне на територията на ГКПП или на други места, определени със заповед на изпълнителния директор на БАБХ.

Чл. 201. (1) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Официалният ветеринарен лекар допуска внасяне на пратки от обекти по чл. 184, ал. 1, т. 3 - 5, предназначени за свободна зона или митнически склад само ако лицето, отговарящо за пратките, предварително е изпратило до ГИВП попълнена съответната част на сертификата по чл. 191, т. 8 и уведомление, че пратките:

1. са предназначени за свободно обръщение на територията на Република България или за друга конкретна крайна употреба;

2. отговарят или не отговарят на изискванията за внасяне.

(2) Когато в уведомлението по ал. 1 не е посочена конкретна крайна употреба, пратката се смята предназначена за свободно обръщение.

(3) Пратките по ал. 1 се придружават от:

1. оригинален ветеринарен сертификат;

2. оригинални ветеринарни или други документи, идентифициращи пратката.

(4) Когато пратките по ал. 1, т. 1 отговарят на изискванията за внасяне, официалният ветеринарен лекар извършва проверка на документацията, проверка за идентичност и физическа проверка.

(5) Когато пратките, предназначени за конкретна крайна употреба, не отговарят на изискванията за внасяне, официалният ветеринарен лекар извършва проверка на документацията и проверка за идентичност.

(6) Когато при извършване на документална проверка в случаите по ал. 5 възникне съмнение за опасност за здравето на хората и животните, официалният ветеринарен лекар извършва и физическа проверка.

(7) Когато след извършване на проверките официалният ветеринарен лекар установи, че изискванията са спазени, той допуска внасянето, като попълва съответната част, подписва и подпечатва сертификата по чл. 191, т. 8.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Когато при проверките по ал. 4 официалният ветеринарен лекар установи, че пратките не отговарят на изискванията за внасяне, той отбелязва тези обстоятелства в сертификата по чл. 191, т. 8 и разрешава влизане на пратките в свободна зона или митнически склад, при условие че пратките идват от страни, за които няма наложена забрана за внасяне, и целостта на митническите пломби не е нарушена.

Чл. 202. (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2016 г.) (1) В случаите по чл. 201, ал. 8 пратките могат да напуснат свободната зона или митническия склад при едно от следните условия:

1. когато се изпращат в друга страна при спазване на изискванията за транзитно преминаване;

2. когато се прехвърлят в друг митнически склад, чието наименование и местонахождение е посочено в митническия документ, който придружава пратката.

(2) Когато при престоя в свободна зона или в митнически склад пратките станат негодни за употребата, свързана с първоначалното им предназначение, те се транспортират до място за унищожаване.

Чл. 203. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Складовете в свободните зони, свободните или митническите складове се регистрират в БАБХ по реда на чл. 231.

Чл. 204. Изискванията към свободните зони, свободните или митническите складове се уреждат с наредбите по чл. 188, ал. 2.

Чл. 205. (1) Изискванията за внасяне не се прилагат за:

1. суровини и храни от животински произход, за които са изпълнени едновременно следните условия:

а) част са от личния багаж на пътниците и са предназначени за лична консумация;

б) произхождат от страни или райони на страни, от които внасянето не е забранено;

2. суровини и храни от животински произход на борда на самолети или кораби, които са предназначени за консумация от екипажа и от пътниците и не се въвеждат на територията на страната;

3. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) предварително разрешени от БАБХ мостри за изложби и търговски мостри;

4. обекти по чл. 184, ал. 1, т. 2 - 5, предназначени за специални изследвания;

5. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) предварително разрешени от БАБХ суровини и храни от животински произход, предназначени за дипломатически представителства.

(2) Когато продуктите по ал. 1, т. 2 или отпадъци от тях се разтоварват, те се унищожават или се прехвърлят директно от едно в друго превозно средство под митнически надзор на същото пристанище или летище.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Когато изложбите и изследванията по ал. 1, т. 3 и 4 приключат, неизползваните продукти се унищожават под контрола на органите на БАБХ.

Чл. 206. (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Преминаващите през ГКПП суровини и храни от животински произход, предназначени за лична консумация, носещи епизоотичен риск, се изземват от официалния ветеринарен лекар, след което се унищожават на територията на същия ГКПП или на други места, определени със заповед на изпълнителния директор на БАБХ.

Чл. 207. (1) (Предишен текст на чл. 207 - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) Транзитно преминаване на животни и зародишни продукти през територията на Република България се допуска от официалния ветеринарен лекар, при условие че:

1. идват от страна, от която внасянето и транзитното преминаване не са забранени;

2. са извършени проверките по чл. 188, ал. 1, т. 1 - 3;

3. пратката е придружена от оригинален ветеринарен сертификат, издаден от компетентните ветеринарни органи на страната на произход, в който е посочена страна по местоназначение, различна от Република България;

4. е получено писмено потвърждение за приемане на пратката от компетентните ветеринарни органи на страната, през която пратката ще премине веднага след напускане територията на Република България;

5. са заплатени такси за извършения ГИВК в размери, определени в тарифата по чл. 14, ал. 2.

(2) (Нова - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) Когато при проверките ветеринарният лекар установи нарушения на изискванията по ал. 1, той не допуска транзитното преминаване и връща пратката обратно.

(3) (Нова - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) В случаите по ал. 2, когато връщането е невъзможно, с разпореждане на официалния ветеринарен лекар на ГИВП животните се отнемат в полза на държавата и се насочват за:

1. продажба на търг - в случаите, когато в сертификата, придружаващ пратката, е посочено, че животните са предназначени за разплод или за производство, като с приходите се покриват разходите до продажбата им;

2. клане - в случаите, когато в сертификата, придружаващ пратката, е посочено, че животните са предназначени за клане.

(4) (Нова - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) В случаите по ал. 3 се прилагат изискванията на чл. 219а, ал. 3 - 6.

Чл. 208. (1) Транзитно преминаване на обектите по чл. 184, ал. 1, т. 3 - 5 през територията на Република България се допуска, при условие че:

1. идват от страна, от която внасянето и транзитното преминаване не са забранени;

2. са извършени проверките по чл. 188, ал. 1, т. 1 и 2;

3. пратките се придружават от оригинален ветеринарен сертификат, оригинални ветеринарни или други документи, издадени от компетентните органи на страната на произход, към които е приложен легализиран превод на български език, в който е посочена страна по местоназначение, различна от Република България;

4. са заплатени ветеринарни такси за извършения ГИВК, определени в тарифата по чл. 14, ал. 2.

(2) Когато при извършване на документалната проверка възникне съмнение за опасност за здравето на хората и животните, официалният ветеринарен лекар извършва и физическа проверка.

(3) Когато при проверките по ал. 2 ветеринарният лекар установи, че изискванията са спазени, той допуска транзитното преминаване на пратката.

(4) Когато при проверките по ал. 2 ветеринарният лекар установи нарушения на изискванията, той не допуска транзитното преминаване и връща пратката обратно.

Чл. 209. (1) Официалният ветеринарен лекар на входящия ГИВП уведомява ГИВП, през който пратката ще напусне територията на Република България, че е допуснал транзитното ѝ преминаване.

(2) Официалният ветеринарен лекар на изходящия ГИВП уведомява официалния ветеринарен лекар, допуснал транзитното преминаване, когато пратката напусне територията на страната.

(3) Ако в срок 24 часа официалният ветеринарен лекар на входящия ГИВП не бъде уведомен за напускането на пратката, той уведомява митническите органи на входящия ГКПП.

Чл. 210. (1) Митническите органи не допускат транзитно преминаване на обектите по чл. 184, ал. 1 преди извършване на ГИВК.

(2) Транзитно преминаване на обектите по ал. 1 се извършва в пломбирани превозни средства или контейнери.

Чл. 211. (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Министърът на земеделието и храните или оправомощено от него лице издава незабавно заповед за забрана на внасянето и транзитното преминаване на обектите по чл. 184, ал. 1, когато:

1. е получена официална информация, че на цялата територия на определена страна или от регион, съответно региони от нея, ветеринарните власти са установили наличие на особено опасна заразна болест по животните;

2. са констатирани физически или химически замърсители над установените норми, които представляват опасност за здравето на хората и животните.

(2) Заповедта по ал. 1 не подлежи на обжалване.

(3) Забраната по ал. 1 се отменя със заповед въз основа на:

1. нормативни актове на Европейската комисия;

2. информация от СОЗЖ на основание изискванията на Международния зоосанитарен здравен код.

(4) Заповедите по ал. 1 и 3 се обнародват в "Държавен вестник".

Чл. 212. (1) Изнасяне на обектите по чл. 184, ал. 1 се разрешава, при условие че на ГИВП, през който пратката напуска страната:

1. е представен един от следните документи:

а) (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) за животни и зародишни продукти - ветеринарномедицинско разрешение за изнасяне, издадено от изпълнителния директор на БАБХ;

б) за суровини и храни от животински произход, странични животински продукти, продукти, получени от тях, специфични растителни продукти, фуражни суровини, фуражни добавки, комбинирани фуражи и премикси - писмено уведомление от ветеринарния лекар, който е издал ветеринарния сертификат, и/или друг документ, придружаващ пратката;

2. пратката се придружава от оригинален ветеринарен сертификат, а за обектите по чл. 184, ал. 1, т. 2 - 5 - и/или от друг оригинален документ;

3. е извършена документална проверка.

(2) Ветеринарният сертификат при изнасяне на обекти по чл. 184, ал. 1 е по образец на страната, за която се изнасят, като текстът в сертификата е и на български език.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Когато страната, за която се изнася пратката, няма одобрен образец, изнасянето се извършва със сертификат по образец, утвърден от изпълнителния директор на БАБХ.

Чл. 213. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Ветеринарномедицинското разрешение за изнасяне по чл. 212, ал. 1, т. 1, буква "а" се издава след подаване на заявление по образец до изпълнителния директор на БАБХ.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) В 10-дневен срок от подаване на заявлението изпълнителният директор на БАБХ издава разрешение за изнасяне или мотивирано отказва издаването му.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.06.2006 г.) Отказът по ал. 2 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 214. Ветеринарномедицинско разрешение за изнасяне на животни не се издава:

1. при забрана за внасяне, наложена от ветеринарните органи на страната, за която е предназначено изнасянето;

2. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) при забрана за изнасяне, наложена със заповед на министъра на земеделието и храните или упълномощено от него лице;

3. когато не са представени документите по чл. 212, ал. 1.

Чл. 215. Ветеринарномедицинско разрешение не се изисква при изнасяне на:

1. (изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) единични домашни любимци и декоративни животни;

2. животни, предназначени за научни цели, изложби и дарения.

Чл. 216. (1) Когато официалният ветеринарен лекар установи несъответствие на пратката с данните в придружаващите я документи, липса на документи и/или нарушения на изискванията за защита и хуманно отношение към животните по време на транспортиране, той задържа пратката до изясняване на случая и съставя констативен протокол по образец.

(2) В случай че износителят или негов представител не отстрани причините за задържането на пратката, официалният ветеринарен лекар издава разпореждане за връщането ѝ в мястото на натоварването и прилага копие от протокола по ал. 1.

(3) При отстраняване на причините за задържане на пратката официалният ветеринарен лекар поставя на сертификата, който я придружава, щемпел, с който удостоверява, че е разрешил изнасянето на пратката.

Чл. 217. При осъществено изнасяне на обекти по чл. 184, ал. 1, т. 2 - 5 връщането им обратно в Република България се разрешава, при условие че:

1. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) на ГИВП е получено писмено потвърждение от изпълнителния директор на БАБХ за приемането им;

2. се придружават от ветеринарния сертификат и/или другите документи, с които са били изнесени, и от сертификата, издаден от компетентните органи на страната, от която се връща пратката, в който се:

а) гарантира, че пратката не е претърпяла ръчна обработка, не е разтоварвана и условията за съхранението и транспортирането ѝ са били спазени;

б) посочват причините за връщането на пратката.

Чл. 218. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните не носи отговорност за претърпени вреди и пропуснати ползи, причинени от задържането на пратките, при осъществяване на ГИВК.

Чл. 219. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Изпълнителният директор на БАБХ със заповед забранява изнасянето на обектите по чл. 184, ал. 1 при усложнена епизоотична обстановка или възникнала опасност за здравето на хората и/или животните.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) Заповедта по ал. 1 и заповедта за отмяната ѝ се публикуват на интернет страницата на Българската агенция по безопасност на храните.

(3) Заповедта по ал. 1 не подлежи на обжалване.

Чл. 219а. (Нов - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) (1) Когато трета страна-получател откаже приемане на пратка с животни със страна на произход от Европейския съюз при благоприятна епизоотична обстановка, Българската агенция по безопасност на храните уведомява компетентния орган на съответната държава членка, издала сертификата, придружаващ пратката, и след получаване на съгласие от този орган официалният ветеринарен лекар на ГИВП с разпореждане връща пратката. Разходите за връщането на пратката са за сметка на лицето, отговорно за пратката.

(2) Когато връщането на пратката по ал. 1 е невъзможно поради неблагоприятна епизоотична обстановка или поради несъгласие на компетентния орган на държавата членка, издала сертификата, да приеме пратката, когато пратката не представлява опасност за живота и/или здравето на хората, и/или животните, с разпореждане на официалния ветеринарен лекар на ГИВП животните се отнемат в полза на държавата и се насочват за:

1. продажба на търг - в случаите, когато в сертификата, придружаващ пратката, е посочено, че животните са предназначени за разплод или за производство, като с приходите се покриват разходите до продажбата им;

2. клане - в случаите, когато в сертификата, придружаващ пратката, е посочено, че животните са предназначени за клане.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) В случаите по ал. 2, т. 1 търгът се провежда при условия и по ред, определени в наредба на министъра на земеделието и храните.

(4) В случаите по ал. 2, т. 2 официалният ветеринарен лекар, издал разпореждането, незабавно информира Централното управление на БАБХ, което определя кланицата. Клането се организира от директора на ОДБХ, на чиято територия се намира кланицата.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.07.2020 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 101 от 2019 г.) Добитите суровини при клането по ал. 2, т. 2, когато са годни за консумация от хора, се предоставят на лица, получили разрешение за оператор на хранителна банка или на социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа. Разходите за транспортирането, престоя и клането на животните, както и за съхранението на добитите продукти се заплащат от лицата или доставчиците на услугите за резидентна грижа, на които са предоставени.

(6) Добитите суровини при клането по ал. 2, т. 2, когато не са годни за консумация от хора, се предоставят за друга реализация или унищожаване по разпореждане на директора на съответната ОДБХ, в което се посочват условията за реализацията или унищожаването. Разходите за унищожаването са за сметка на лицето, отговорно за пратката.

Чл. 219б. (Нов - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) (1) Когато трета страна-получател откаже приемане на пратка с животни със страна на произход от Европейския съюз и пратката представлява опасност за живота и/или здравето на хората, и/или на животните, поради наличие на обстоятелство по чл. 179, ал. 3, официалният ветеринарен лекар на ГИВП издава разпореждане за евтаназия на животните при спазване на изискванията за хуманно отношение към животните. Евтаназията и унищожаването са за сметка на лицето, отговорно за пратката.

(2) Изпълнителният директор на БАБХ незабавно уведомява за предприетите мерки по ал. 1:

1. граничните инспекционни ветеринарни пунктове на територията на Република България;

2. граничните инспекционни пунктове на територията на другите държави - членки на Европейския съюз;

3. Европейската комисия;

4. страната на произход на пратката.

Чл. 219в. (Нов - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) (1) Когато при внос, износ или транзитно преминаване на пратки с животни при проверките на ГИВП в Република България се установи нарушаване на изискванията на Регламент (ЕО) № 1/2005, официалният ветеринарен лекар с разпореждане налага една от мерките по чл. 23 от същия регламент, като разходите за изпълнението ѝ са за сметка на лицето, отговорно за пратката.

(2) Когато за изпълнение на мярка по ал. 1 е необходимо временно животните да престоят, в разпореждането се посочва най-близкият пункт за почивка, разполагащ със свободен капацитет за престой на животните, като разходите са за сметка на лицето, отговорно за пратката.

(3) Когато в случаите на ал. 1 се наложи мярка по чл. 23, параграф 2, буква "г" от Регламент (ЕО) № 1/2005, се прилагат изискванията на чл. 219а и 219б.

(4) Официалният ветеринарен лекар на ГИВП издава разпореждане за умъртвяване или евтаназия на животните, когато:

1. пратката с животни по ал. 1 представлява опасност за здравето и/или живота на хората, и/или животните, и/или

2. се констатира наличие на обстоятелство по чл. 179, ал. 3, и/или

3. няма никакъв друг начин за отстраняване на нарушенията на изискванията за хуманно отношение към животните.

(5) Умъртвяването или евтаназията се извършват при спазване на изискванията за хуманно отношение към животните, като разходите са за сметка на лицето, отговорно за пратката.

Чл. 219г. (Нов - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) При наложена мярка по чл. 207, ал. 2 и 3, чл. 219а, ал. 1 и 2, чл. 219б, ал. 1 и чл. 219в, ал. 1 и 4 по отношение на несъюзни стоки органите на БАБХ писмено уведомяват митническите органи, които вземат решение за отнемане, унищожаване или продажба в съответствие с разпоредбите на дял V, глава 4 "Разпореждане със стоки" от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ, L 269/1 от 10 октомври 2013 г.) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ, L 343/558 от 29 декември 2015 г.).

Чл. 259. (В сила от 01.01.2006 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Обезвреждане на странични животински продукти и на продукти, получени от тях, се извършва в обекти, регистрирани в ОДБХ по реда на чл. 262.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Съхранение на странични животински продукти и на продукти, получени от тях, се извършва в обекти, регистрирани в ОДБХ по реда на чл. 262.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Извън случаите по ал. 1 обезвреждане на странични животински продукти и на продукти, получени от тях, се извършва при условия и по ред, които изключват риск за хората и околната среда, определени с наредба на министъра на земеделието и храните.

Чл. 259а. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Обезвреждане на странични животински продукти и на продукти, получени от тях, може да се извършва в инсталации за изгаряне и съвместно изгаряне, регистрирани в ОДБХ по реда на чл. 262.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Инсталациите по ал. 1 могат да бъдат стационарни и мобилни и трябва да отговарят на условията, посочени в Приложение III, глава II и глава III от Регламент (ЕС) № 142/2011.

(3) Мобилните инсталации се регистрират в ОДБХ, на чиято територия се намира седалището на техния собственик или ползвател.

(4) В мобилните инсталации може да се обезвреждат странични животински продукти и продукти, получени от тях, на територията на цялата страна при спазване изискванията на Регламент (ЕО) № 1069/2009.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) В срок не по-късно от 24 часа преди преместването на мобилни инсталации собствениците или ползвателите им уведомяват писмено директора на ОДБХ по регистрация на инсталацията и директора на ОДБХ, на чиято територия ще осъществяват дейността си.

Чл. 260. (Отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)

Чл. 261. (В сила от 01.01.2006 г., отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)

Чл. 262. (В сила от 01.01.2006 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Лице, което иска да осъществява обезвреждане на странични животински продукти или съхранение на такива продукти, подава до директора на ОДБХ заявление по образец за регистрация на обект по чл. 259, ал. 1 или 2 и на инсталация по чл. 259а, ал. 1. Заявлението се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор и към него се прилагат:

1. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., отм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.)

2. (доп. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) копие от акта за въвеждане в експлоатация на обекта, издаден по реда на Закона за устройство на територията. Този документ не се прилага при регистрация на инсталация по чл. 259а, ал. 1;

3. копие от документа за право на собственост или право на ползване на обекта;

4. (доп. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) документ за платена такса в размер, определен в тарифата по чл. 14, ал. 2, когато плащането не е извършено по електронен път.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) В 7-дневен срок от подаване на заявлението директорът на ОДБХ определя със заповед комисия, която проверява документите по ал. 1 и извършва проверка на обекта за съответствието му с представената документация и с ветеринарномедицинските изисквания, както и на технологичната документация за обезвреждане, съответно съхранение на странични животински продукти, и системата за самоконтрол, и изготвя протокол по образец за резултатите от проверката.

(3) При непълнота или нередовност на документите по ал. 1 комисията писмено уведомява заявителя и му определя срок за отстраняването им.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) В 30-дневен срок от подаване на заявлението или от изтичане на срока по ал. 3 директорът на ОДБХ регистрира обекта за обезвреждане, съответно съхранение на странични животински продукти, и издава удостоверение за регистрация или мотивирано отказва регистрация, когато обектът не отговаря на ветеринарномедицинските изисквания.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Отказът по ал. 4 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 263. (В сила от 01.01.2006 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Регистрацията на обектите по чл. 259, ал. 1 и 2 и на инсталациите по чл. 259а, ал. 1 е безсрочна.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Регистрираните обекти и инсталации получават ветеринарен регистрационен номер, който се вписва в регистъра и в удостоверението за регистрация.

Чл. 264. (В сила от 01.01.2006 г., доп. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) Българската агенция по безопасност на храните поддържа на интернет страницата си публичен национален електронен регистър на обектите и инсталациите за обезвреждане на странични животински продукти и за съхранение на странични животински продукти, който съдържа:

1. номер и дата на издаване на удостоверението за регистрация;

2. ветеринарен регистрационен номер на обекта;

3. (изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) трите имена и постоянния адрес на физическото лице, съответно наименованието, седалището и адреса на управление на едноличния търговец или юридическото лице и ЕИК по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, или идентификационния номер за регистрация на лицата, регистрирани в друга държава - членка на Европейския съюз, или в държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство - собственик или ползвател на обекта;

4. (изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) вид, дейност, капацитет, местонахождение и адрес на обектите по чл. 259а, ал. 1, а за мобилните инсталации - адрес по регистрация на обекта;

5. промени във вписаните обстоятелства по т. 3 и 4.

6. (отм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.)

Чл. 265. (В сила от 01.01.2006 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) За всеки регистриран обект по чл. 259, ал. 1 и 2 и инсталация по чл. 259а, ал. 1 в ОДБХ се изготвя досие, в което се съхраняват заявлението и документите по чл. 262 и 266, както и актове от извършени проверки и наложени наказания.

(2) Досиетата се съхраняват за срок три години от датата на прекратяване дейността на обекта.

Чл. 266. (В сила от 01.01.2006 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) При промяна на технологията на производство, на оборудването и/или при основно преустройство на сградния фонд в обект по чл. 259, ал. 1 или 2 вписаното в регистъра лице в 7-дневен срок подава заявление по реда на чл. 262.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) При промяна на вписаното в регистъра лице новият собственик или ползвател на обекта подава заявление в 7-дневен срок до директора на ОДБХ, към което прилага документа, удостоверяващ промяната.

(3) В случаите по ал. 2 се издава удостоверение за регистрация, без да се прилага процедурата по чл. 262.

Чл. 267. (В сила от 01.01.2006 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Регистрацията на обект по чл. 259, ал. 1 или 2 и на инсталация по чл. 259а, ал. 1 се заличава и удостоверението се обезсилва с мотивирана заповед на директора на ОДБХ при:

1. (изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) искане на вписаното в регистъра лице;

2. промяна на предназначението на обекта;

3. груби или системни нарушения на нормативните изисквания;

4. системни нарушения на хигиенните изисквания и на системата за самоконтрол;

5. неизпълнение на принудителна административна мярка.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) В тридневен срок от настъпване на обстоятелство по ал. 1, т. 2 вписаното в регистъра лице подава заявление до директора на ОДБХ.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Директорът на ОДБХ в тридневен срок от подаване на заявлението по ал. 2 със заповед заличава регистрацията на обекта.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Заповедта на директора на ОДБХ за заличаване на регистрацията в случаите по ал. 1, т. 3, 4 и 5 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 268. (В сила от 01.01.2006 г., отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)

Чл. 269. (В сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Българската агенция по безопасност на храните уведомява държавите членки и Европейската комисия за обектите и инсталациите, вписани в регистъра по чл. 264, както и за обектите и инсталациите, чиято регистрация е заличена.

Чл. 270. (В сила от 01.01.2006 г.) (1) Лицата, извършващи дейност в обекти по чл. 259, ал. 1 или 2:

1. въвеждат системата за самоконтрол;

2. определят специалисти, които отговарят за системата за самоконтрол и периодично обобщават и анализират резултатите;

3. (изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) вземат проби от всяка партида на крайния продукт за установяване на съответствие с показателите, на които трябва да отговарят продуктите;

4. въвеждат система за проследяване на движението на всяка партида от крайния продукт.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Когато резултатите от изследванията на пробите не съответстват на показателите, лицето по ал. 1:

1. незабавно уведомява официалния ветеринарен лекар за вида на несъответствието;

2. установява причината за несъответствието;

3. преработва повторно партидата или я унищожава под контрола на ветеринарния лекар по т. 1;

4. увеличава броя на взетите проби за изследване;

5. проверява документацията за получените странични животински продукти, от които е произведена партидата;

6. предприема мерки за почистване и обеззаразяване на обекта.

Чл. 270а. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Собствениците или ползвателите на инсталациите по чл. 259а, ал. 1:

1. въвеждат системата за самоконтрол;

2. определят специалисти, които отговарят за системата за самоконтрол и периодично обобщават и анализират резултатите.

Чл. 271. (В сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) (1) Директорът на съответната ОДБХ може да разреши използването на странични животински продукти в случаите по Регламент (ЕО) № 1069/2009.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) Физически и юридически лица, които желаят да използват странични животински продукти, подават до директора на ОДБХ заявление по образец, към което прилагат документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 14, ал. 2, когато плащането не е извършено по електронен път. Заявлението се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор.

(3) Директорът на ОДБХ със заповед определя комисия, която да извърши проверка в обекта за спазване на изискванията на Регламент (ЕО) № 1069/2009.

(4) При установяване на несъответствия с изискванията на Регламент (ЕО) № 1069/2009 комисията дава писмени указания на заявителя за отстраняването им и му определя срок за това.

(5) След отстраняване на несъответствията заявителят писмено уведомява директора на ОДБХ и комисията по ал. 3 извършва повторна проверка на обекта.

(6) Комисията представя на директора на ОДБХ становище с предложение за разрешаване използването на странични животински продукти или отказ за използването им.

(7) В срок до 30 дни от подаване на заявлението, съответно от отстраняване на пропуските, директорът на ОДБХ издава разрешение по образец за използването на странични животински продукти, в което посочва условията за използването и съхранението им или мотивирано отказва издаването на разрешение.

(8) Отказът по ал. 7 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(9) В ОДБХ се води списък на издадените разрешения за използване на странични животински продукти, който съдържа:

1. име (наименование и адрес) и седалище на лицето, което осъществява дейността;

2. местонахождение на обекта, в който се осъществява дейността;

3. номер и дата на издаденото разрешение;

4. предназначение, категория и вид на разрешените за използване на странични животински продукти;

5. номер и дата на заповедта за прекратяване или отнемане на издаденото разрешение.

(10) В Централното управление на БАБХ се води списък на издадените разрешения за използване на странични животински продукти, който съдържа данните от списъците на ОДБХ. Списъкът се публикува на интернет страницата на БАБХ.

Чл. 271а. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) Лицата, получили разрешение за използване на странични животински продукти, водят дневник, в който вписват вида, количеството, произхода и датата на постъпване на продуктите в обекта.

Чл. 271б. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Всяка пратка странични животински продукти, които се използват по реда на чл. 271, се придружава от търговски документ съгласно Регламент (ЕС) № 142/2011. Екземпляр от документа се съхранява в обекта на произход и в обекта по предназначение най-малко две години от датата на издаването му.

Чл. 271в. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) (1) (Отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)

(2) Със заповед на директора на съответната ОДБХ разрешението за използване на странични животински продукти по чл. 271:

1. се отнема - в случаите по чл. 236, ал. 1, т. 3, 4, 5 и 6;

2. се прекратява - в случаите по чл. 236, ал. 1, т. 1 и 2.

(3) Заповедта за отнемане на разрешението по ал. 2 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 272. (В сила от 01.01.2006 г., доп. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Физическите и юридическите лица, в резултат на чиято дейност се получават странични животински продукти, са длъжни да ги съхраняват в изолирани помещения, контейнери или на оборудвани площадки до предаването им за обезвреждане или съхранение в обекти по чл. 259, ал. 1 и 2 и инсталации по чл. 259а, ал. 1.

Чл. 273. (В сила от 01.01.2006 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Министърът на земеделието и храните по предложение на изпълнителния директор на БАБХ със заповед определя районите на обслужване на регистрираните обекти за съхранение и обезвреждане на странични животински продукти.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Лицата, извършващи дейност в обектите по чл. 259, ал. 1, са длъжни да организират събирането на страничните животински продукти от определените им райони и от обектите по чл. 259, ал. 2.

(3) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Лицата, извършващи дейност в обектите по чл. 259, ал. 2, са длъжни да организират събирането и съхранението на страничните животински продукти от определените им райони и да ги предават за обезвреждане в обектите по чл. 259, ал. 1.

Чл. 274. (В сила от 01.01.2006 г., отм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.)

Чл. 275. (В сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Физическите и юридическите лица, в резултат на чиято дейност се получават странични животински продукти, са длъжни да ги предават в обекти по чл. 259, ал. 1 или 2 и инсталации по чл. 259а, ал. 1 с изключение на случаите определени с наредбата по чл. 259, ал. 3.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Лицата по ал. 1 заплащат на собствениците, съответно ползвателите на обектите по чл. 259, ал. 1 и 2 и инсталациите по чл. 259а, ал. 1 разходите за събирането, транспортирането, обезвреждането и съхранението на страничните животински продукти по цени, договорени между тях.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Собствениците, съответно ползвателите на обекти за обезвреждане на странични животински продукти са длъжни да предават получените от обезвреждането продукти за унищожаване или оползотворяване съгласно Регламент (ЕО) № 1069/2009. Разходите по унищожаването или оползотворяването се договарят между собственика на обекта за обезвреждане и собственика на обекта за унищожаване или оползотворяване на продуктите.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) За сметка на държавния бюджет са разходите за събиране, транспортиране, съхранение и обезвреждане на:

1. умрели животни от животновъдни обекти, регистрирани по реда на чл. 137, ал. 1;

2. животни и/или на обекти по чл. 141; в случаите по чл. 142, ал. 1 разходите са за сметка на съответните собственици.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Разходите за извършване на услугите по ал. 4 се предоставят под формата на държавна помощ чрез Държавен фонд "Земеделие".

(6) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Разходите за събиране, транспортиране, съхранение и обезвреждане на умрели животни и на странични животински продукти, добити при клане на животни в регистрирани животновъдни обекти - лични стопанства, са за сметка на бюджета на БАБХ.

(7) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) За ползване на услугите по ал. 4 и 6 собствениците на животновъдни обекти, регистрирани по чл. 137, заплащат годишна такса в размер, определен в тарифата по чл. 14, ал. 2.

Чл. 410а. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Инвитро диагностични ветеринарномедицински средства могат да се употребяват за изпълнение на мерките по програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози след издаване от БАБХ на сертификат за регистрация на диагностичното средство.

(2) Внасянето на инвитро диагностични ветеринарномедицински средства от трети страни може да се осъществява само от упълномощено от производителя лице, регистрирано като търговец по реда на Търговския закон или по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.

Чл. 410б. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) За издаване на сертификат за регистрация на инвитро диагностично ветеринарномедицинско средство производителят, съответно лицето по чл. 410а, ал. 2, подава заявление по образец до изпълнителния директор на БАБХ, в което се посочва ЕИК по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Заявлението се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор. Към заявлението се прилагат:

1. (изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) документ за актуално състояние, издаден от компетентен орган на друга държава, когато е приложимо;

2. оригинално пълномощно или нотариално заверено пълномощно - когато заявлението се подава от пълномощник;

3. оригинално или нотариално заверено пълномощно - в случаите по чл. 410а, ал. 2;

4. копие от документ, издаден от акредитирана лаборатория в държава членка, за съответствие на средството с техническата спецификация на производителя;

5. информация на производителя, съдържаща общите технологични и/или аналитични характеристики, производствените процеси и контрол на качеството;

6. описание на аналитични и диагностични параметри на диагностичното средство;

7. декларация от производителя, че производството на диагностичното средство е в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 410в;

8. инструкция за употреба на български език;

9. копие от документ за регистрация, издаден в друга държава, ако има такъв;

10. три броя мостри за извършване изпитване на инвитро диагностичното ветеринарномедицинско средство;

11. други документи и данни, посочени в наредбата по чл. 410в;

12. (доп. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 14, ал. 2, когато плащането не е извършено по електронен път.

(2) Когато документите по ал. 1, т. 1 - 7 и 9 са на друг език, те се придружават от легализиран превод на български език.

Чл. 410в. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Изискванията към данните, които съдържа документацията за издаване на сертификат за регистрация, опаковката, листовката и производството на инвитро диагностичното ветеринарномедицинско средство, и редът за извършване на изпитването за чувствителност се определят с наредба на министъра на земеделието и храните.

Чл. 410г. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) (1) В срок до 60 дни от подаване на заявлението в БАБХ се извършва проверка на документацията и изпитване за чувствителност на инвитро диагностичното ветеринарномедицинско средство.

(2) При установяване на непълноти в подадените документи изпълнителният директор на БАБХ уведомява заявителя за отстраняването им. В този случай срокът по ал. 1 спира да тече.

(3) Изпълнителният директор на БАБХ в срок до 7 дни от получаване на резултатите от проверката и изпитването по ал. 1 издава сертификат за регистрация или мотивирано отказва издаването му и уведомява заявителя.

(4) Сертификатът по ал. 3 е безсрочен.

(5) Изпитването за чувствителност по ал. 1 се извършва в лаборатория на БАБХ.

Чл. 410д. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) (1) Изпълнителният директор на БАБХ отказва издаването на сертификат за регистрация, когато:

1. количественият и качественият състав на инвитро диагностичното ветеринарномедицинско средство е различен от посочения в представената от заявителя документация;

2. инвитро диагностичното ветеринарномедицинско средство не притежава необходимата чувствителност, специфичност, възпроизводимост и точност;

3. (изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) данните на опаковката и/или листовката не отговарят на изискванията на наредбата по чл. 410в.

(2) Отказът по ал. 1 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) Българската агенция по безопасност на храните поддържа на интернет страницата си публичен национален електронен регистър на инвитро диагностичните ветеринарномедицински средства, получили сертификат за регистрация, който съдържа:

1. наименование на диагностичното средство;

2. номер и дата на издаване на сертификата за регистрация;

3. болестите за диагностициране, за които е предназначено диагностичното средство;

4. наименование, седалище и адрес на управление на производителя и на лицето по чл. 410а, ал. 2, получило сертификата.

(4) При промяна на вписани обстоятелства по ал. 3, т. 4 и чл. 410б, ал. 1, т. 5, 6 и 8 притежателят на сертификата за регистрация в срок до три дни от настъпване на промяната писмено уведомява изпълнителния директор на БАБХ и прилага документите, свързани с нея, за отразяването ѝ в регистъра.

(5) При промяна на вписани обстоятелства по ал. 3, т. 3 се подава заявление по реда на чл. 410б.

(6) При промяна на обстоятелства се издава допълнение към сертификата за регистрация.

(7) При изтегляне на диагностичното средство от пазара притежателят на сертификата за регистрация уведомява БАБХ.

Чл. 410е. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) (1) Изпълнителният директор на БАБХ със заповед заличава регистрацията на инвитро диагностично ветеринарномедицинско средство, когато:

1. диагностичното средство няма посочения в документацията диагностичен ефект, чувствителност и/или специфичност;

2. диагностичното средство не отговаря на декларирания в регистрационната документация качествен и количествен състав;

3. е наложена забрана за употребата на диагностичното средство след издаване на сертификата за регистрация;

4. информацията, представена в регистрационната документация, е невярна.

(2) Заповедта по ал. 1 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 410ж. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) (1) Притежателят на сертификата за регистрация е длъжен да блокира, изтегли от пазара и унищожи партида на инвитро диагностично ветеринарномедицинско средство, когато се установи, че партидата не отговаря на регистрационната документация, както и в случаите по чл. 410е, ал. 1.

(2) Когато БАБХ установи несъответствия по ал. 1, изпълнителният директор на БАБХ със заповед разпорежда на притежателя на сертификата за регистрация да изтегли партидата от пазара.

Чл. 410з. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Търговия с инвитро диагностични ветеринарномедицински средства се извършва в обекти за търговия на едро и дребно с ВЛП.

(2) Търговия по ал. 1 може да се извършва само с регистрирани по реда на чл. 410б инвитро диагностични ветеринарномедицински средства.

(3) Търговците на едро и дребно са длъжни:

1. да водят документация, която съдържа данни за всяка сключена сделка, наименование на инвитро диагностичното ветеринарномедицинско средство, доставено количество, име/наименование и адрес/седалище на доставчика и получателя и партиден номер на диагностичното средство;

2. да бракуват и унищожат инвитро диагностичното ветеринарномедицинско средство в срок до 30 дни от изтичане срока му на годност съгласно Закона за управление на отпадъците.

(4) Всяка партида трябва да е придружена с аналитичен сертификат за качество, издаден от производителя.

Чл. 410и. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) Инвитро диагностичните ветеринарномедицински средства се съхраняват при условията, определени от производителя.

Чл. 411. (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Ветеринарен лекар, който упражнява ветеринарномедицинска практика, без да е регистриран по реда на глава четвърта, се наказва с глоба в размер 400 лв., а при повторно нарушение - с глоба в размер 600 лв.

Чл. 412. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) Ветеринарен лекар, който упражнява ветеринарномедицинска практика в обект, който не отговаря на изискванията на наредбата по чл. 26, ал. 2, се наказва с глоба от 50 до 150 лв., а при повторно нарушение - от 150 до 400 лв.

Чл. 413. (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) (1) Ветеринарен лекар или управител на ветеринарномедицинско заведение, който не изпълни задължение по чл. 39, се наказва с глоба от 400 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 4000 лв.

(2) Когато в резултат от неизпълнението на задължение по чл. 39 са настъпили значителни икономически загуби или опасност за здравето на голям брой хора или животни, ако лицето по ал. 1 не подлежи на по-тежко наказание, глобата е от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение - от 10 000 до 20 000 лв.

Чл. 414. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) Ветеринарен техник, който превиши правата си по чл. 40, ал. 1, се наказва с глоба в размер 200 лв., а при повторно нарушение - с глоба в размер 400 лв.

Чл. 414а. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2013 г.) Ветеринарен лекар, който не изпълни задължение по договор по чл. 46е, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 500 до 2000 лв.

(2) Ветеринарен лекар, който не спази сроковете за изпълнение на мерките по чл. 46е или чл. 46ж, определени в договора, се наказва с глоба от 100 до 500 лв., а при повторно нарушение - от 200 до 700 лв.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2013 г.) Ветеринарен лекар, който подаде невярна информация относно изпълнението на договора по чл. 46е, когато деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 700 до 3000 лв.

(4) Ветеринарен лекар, който при упражняване на ветеринарномедицинска практика не спазва ветеринарномедицинските изисквания, се наказва с глоба от 150 до 600 лв., а при повторно нарушение - от 300 до 1500 лв.

Чл. 415. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Който не изпълни мярка, наложена от БАБХ за профилактика, ограничаване и ликвидиране на заразна болест по животните, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 4000 лв.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Когато в резултат от неизпълнението на мярката по ал. 1 са настъпили значителни икономически загуби или опасност за здравето на голям брой хора или животни, ако не подлежи на по-тежко наказание, глобата е от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 7000 лв.

(3) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 1000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 5000 до 15 000 лв.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Когато в резултат от неизпълнение на мярката по ал. 1 са настъпили значителни икономически загуби или опасност за здравето на голям брой хора или животни, на юридическото лице или на едноличния търговец се налага имуществена санкция от 20 000 до 40 000 лв., а при повторно нарушение - от 30 000 до 50 000 лв.

Чл. 415а. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) (1) При нарушение на забрана по чл. 49, ал. 1 собственикът, съответно ползвателят на животновъдния обект, и лицето, извършило ваксинацията, се наказват с глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 5000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 1000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 5000 до 15 000 лв.

Чл. 415б. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) (1) Който наруши изискванията по чл. 118, ал. 5, се наказва с глоба от 50 до 200 лв., а при повторно нарушение - от 300 до 1000 лв.

(2) Когато в резултат от нарушение по ал. 1 са настъпили значителни икономически загуби или опасност за здравето на голям брой хора или животни, ако лицето не подлежи на по-тежко наказание, глобата е от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 4000 лв.

(3) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 1000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 5000 до 15 000 лв.

(4) Когато в резултат от нарушение по ал. 1 са настъпили значителни икономически загуби или опасност за здравето на голям брой хора или животни, на юридическото лице или на едноличния търговец се налага имуществена санкция от 10 000 до 20 000 лв., а при повторно нарушение - от 20 000 до 40 000 лв.

Чл. 416. (1) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Собственик на селскостопански животни, който не изпълни задължение по чл. 132, ал. 1, т. 4, 6 - 9, 12, 14, 21 и 22, се наказва с глоба от 200 до 500 лв., а при повторно нарушение - от 400 до 1000 лв.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 500 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 6000 лв.

Чл. 416а. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) (1) Собственик на селскостопански животни, който надвиши капацитета на животновъден обект, определен съгласно наредбите, издадени на основание чл. 137, ал. 10, се наказва с глоба от 200 до 500 лв., а при повторно нарушение - от 500 до 1000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 500 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 6000 лв.

Чл. 417. (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., всила от 14.02.2020 г.) Собственик на селскостопански животни, който не изпълни задължение по чл. 132, ал. 1, т. 1 - 3, 5, 10, 11, 13, 15 - 20, 24 - 28, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 5000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 10 000 лв.

Чл. 417а. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) (1) Който неправомерно използва средства за идентификация или неправомерно извършва подмяна на такива средства, се наказва с глоба от 200 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 1000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 5000 до 10 000 лв.

Чл. 418. (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Длъжностно лице, което не изпълни задължение по чл. 133, се наказва с глоба от 300 до 500 лв., а при повторно нарушение - от 500 до 800 лв.

Чл. 418а. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Който не изпълни задълженията по чл. 134, ал. 1 и 2, се наказва с глоба, съответно имуществена санкция, от 200 до 500 лв., а при повторно нарушение - от 500 до 1000 лв.

Чл. 419. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) Който организира пазар за животни, без да е регистриран по реда на чл. 137, ал. 1 - 9 или в нарушение на изисквания на наредба по чл. 137, ал. 10, се наказва с глоба или имуществена санкция от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв.

Чл. 419а. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Ветеринарен лекар, който не изпълни задължение по чл. 137б, ал. 5, се наказва с глоба от 400 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 4000 лв.

Чл. 420. (1) (Доп. - ДВ, бр. 84 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Собственик на животни, който наруши забрана по чл. 139, ал. 1, т. 2, т. 6 - 11, 14, 16 и 17, се наказва с глоба от 200 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 800 до 1500 лв., а при повторно нарушение - от 1500 до 4000 лв.

Чл. 420а. (Нов - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г., доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Който наруши забрана по чл. 139, ал. 1, т. 1, 1а, 3 - 5 и 15, се наказва с глоба от 300 до 500 лв., а при повторно нарушение - с глоба от 500 до 1000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от едноличен търговец или юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 5000 лв.

Чл. 421. (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Ветеринарен лекар или техник, който наруши забрана по чл. 139, ал. 1, т. 12 или 13, се наказва с глоба от 300 до 500 лв., а при повторно нарушение - от 500 до 1000 лв.

Чл. 421а. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) (1) Който възпрепятства изпълнението на мярка по чл. 140, ал. 1, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1500 до 3000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 3000 до 4000 лв., а при повторно нарушение - от 4000 до 5000 лв.

Чл. 421б. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) (1) Който наруши чл. 142, ал. 1, т. 4 и/или 6, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1500 до 3000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 3000 до 4000 лв., а при повторно нарушение - от 4000 до 5000 лв.

Чл. 422. (1) (Доп. - ДВ, бр. 92 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Който наруши забрана по чл. 151, се наказва с глоба от 200 до 500 лв., а при повторно нарушение - от 500 до 1000 лв.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.)

(3) (Отм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.)

(4) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) В случаите по ал. 1 животното може да се отнеме в полза на държавата.

Чл. 423. (Отм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.)

Чл. 424. (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Който проведе опит с животно без разрешение или в нарушение на забрана по чл. 158, се наказва с глоба от 200 до 500 лв., а при повторно нарушение - от 500 до 1000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 1500 лв.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 животното може да се отнеме в полза на държавата.

Чл. 425. (1) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) Който наруши забрана по чл. 169, се наказва с глоба от 300 до 800 лв.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 1000 до 5000 лв.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 животното може да се отнеме в полза на държавата.

Чл. 425а. (Нов - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) (1) Който при транспортиране на животни и при поискване от официален ветеринарен лекар не представи изискуеми документи по чл. 4, чл. 5, параграф 4 или чл. 6, параграфи 1, 5 и 8 от Регламент (ЕО) № 1/2005, се наказва с глоба в размер на 200 лв. За наложената глоба се издава фиш на мястото на нарушението от официалния ветеринарен лекар, установил нарушението. Образецът на бланката на фиша се утвърждава от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните и указанията в нея са на български и английски език. На лице, което оспорва извършеното от него нарушение или откаже да подпише фиша, се съставя акт за установяване на административно нарушение.

(2) Физическо лице, което транспортира животни в нарушение на изискванията, посочени в чл. 4 - 11 от Регламент (ЕО) № 1/2005, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 5000 лв.

(3) Когато нарушението по ал. 2 е извършено от юридическо лице или от едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение - от 10 000 до 20 000 лв.

Чл. 426. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Който не изпълни задължение по чл. 172, т. 1 или 2, се наказва с глоба в размер 100 лв.

Чл. 426а. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Който не изпълни задължение по чл. 173, се наказва с глоба в размер от 50 до 500 лв.

Чл. 426б. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Който не изпълни задължение по чл. 174, ал. 4, се наказва с глоба в размер 200 лв., а при повторно нарушение - 500 лв.

Чл. 427. (1) Който наруши забрана по чл. 177, ал. 1, т. 1, се наказва с глоба от 50 до 100 лв., а при повторно нарушение - от 100 до 200 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от ветеринарен лекар или техник, глобата е от 100 до 200 лв., а при повторно нарушение - от 200 до 300 лв.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.)

Чл. 428. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Който наруши забрана по чл. 177, ал. 1, т. 3 или 4, се наказва с глоба в размер 100 лв.

Чл. 429. (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Собственик на куче, който наруши изискване по чл. 174, се наказва с глоба в размер 200 лв.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Когато нарушението е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 200 до 400 лв.

Чл. 430. (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Ветеринарен лекар, който извърши евтаназия извън случаите по чл. 179, ал. 3 или в нарушение на изискванията по чл. 180, или наруши забрана по чл. 181, се наказва с глоба от 200 до 300 лв., а при повторно нарушение - от 300 до 500 лв.

Чл. 431. Официален ветеринарен лекар, който допусне внасяне, изнасяне или транзитно преминаване на обекти по чл. 184, ал. 1, в нарушение на здравните и ветеринарномедицинските изисквания, от което е възникнала непосредствена опасност за здравето на хората и животните, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв.

Чл. 431а. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Който не изпълни задължение по чл. 200, се наказва с глоба от 20 до 200 лв., а при повторно нарушение - от 300 до 1000 лв.

Чл. 432. Официален ветеринарен лекар, който издаде ветеринарномедицински документ в нарушение на задължение по чл. 101, ал. 2, чл. 102, 103 и 105, се наказва с глоба от 200 до 500 лв., а при повторно нарушение глобата е в двоен размер.

Чл. 433. Ветеринарен лекар, регистриран за упражняване на ветеринарномедицинска практика, който извърши нарушение, довело до масово разпространение на болест, от което са настъпили значителни икономически загуби, се наказва с лишаване от право да упражнява ветеринарномедицинска професия за срок от 6 месеца до 2 години.

Чл. 434. Който използва ваксина срещу болест по чл. 47, ал. 1, с изключение на ваксина срещу псевдочума (нюкасълска болест) по птиците, се наказва с глоба от 200 до 500 лв., а при повторно нарушение - от 500 до 1000 лв.

Чл. 435. (1) Който придвижва или транспортира животни между Република България и държава членка в нарушение на чл. 52, ал. 1, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 4000 лв.

Чл. 436. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Който не уведоми органите на БАБХ при съмнение за заразна болест по чл. 47, ал. 1 или чл. 52, ал. 2, се наказва с глоба от 300 до 500 лв., а при повторно нарушение - от 500 до 1000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 5000 лв.

Чл. 436а. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Който не изпълни задължение по чл. 55, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 500 до 2000 лв.

Чл. 437. (Отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)

Чл. 438. Ветеринарен лекар по чл. 8, ал. 1, който наруши изискване по чл. 67, ал. 1 или 2, се наказва с глоба от 200 до 500 лв., а при повторно нарушение - от 500 до 1000 лв.

Чл. 439. (Отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)

Чл. 440. (Отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)

Чл. 441. (Отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)

Чл. 442. (1) (Доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Който произвежда, предлага на пазара или извършва търговия със суровини и храни от животински произход, непредназначени за консумация от хора, в обект, който не е регистриран по чл. 229, ал. 1 или по чл. 229а, се наказва с глоба от 200 до 500 лв., а при повторно нарушение - от 500 до 1000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв.

Чл. 442а. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Който наруши чл. 51б, ал. 1, се наказва с глоба от 500 до 2500 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 5000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 5000 до 10 000 лв.

Чл. 442б. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Който в нарушение на чл. 51б или чл. 51в произвежда или търгува с неодобрени от БАБХ средства за идентификация на животните, които да послужат за официална идентификация на животните, се наказва с глоба от 500 до 2500 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 5000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 1000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 5000 до 10 000 лв.

Чл. 442в. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., доп. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Производител или търговец на средства за идентификация на животните, който не подаде данни за отразяване в Интегрираната информационна система на БАБХ по чл. 51, ал. 3 движение на средства за идентификация на животните, се наказва с глоба от 300 до 400 лв., а при повторно нарушение - от 500 до 2000 лв.

Чл. 442г. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) Който не отстрани и/или не предаде за унищожаване специфичнорискови материали съгласно изискванията на приложение V, т. 2 - 4 и 8 от Регламент (ЕО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно определяне на правила за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии, наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 999/2001", се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 3000 лв.

Чл. 442д. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) (1) Който пусне на пазара специфичнорискови материали и/или месо от преживни животни, на което не са отстранени специфичнорисковите материали за трансмисивни спонгиформни енцефалопатии, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 5000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 2000 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 5000 лв.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 месото и специфичнорисковите материали се изземват и се насочват за унищожаване в обект за обезвреждане на странични животински продукти. Разходите за унищожаване са за сметка на нарушителя.

Чл. 442е. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) (1) Който наруши изискването по чл. 9, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 999/2001, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 3000 лв.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 месото се изземва и се насочва за унищожаване в обект за обезвреждане на странични животински продукти. Разходите за унищожаване са за сметка на нарушителя.

Чл. 442ж. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)

Чл. 442з. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)

Чл. 442и. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)

Чл. 442к. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)

Чл. 442л. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)

Чл. 442м. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)

Чл. 442н. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)

Чл. 442о. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)

Чл. 442п. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)

Чл. 442р. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) (1) Който наруши изискване по чл. 83, 84, 85 или 86, се наказва с глоба от 300 до 500 лв., а при повторно нарушение - от 500 до 1000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 1500 до 3000 лв.

Чл. 442с. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.)

Чл. 442т. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Оператор по чл. 229а, който не изпълни задължение по чл. 229б, се наказва с имуществена санкция в размер от 300 до 500 лв., а при повторно нарушение - от 500 до 1000 лв.

Чл. 443. (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) (1) Който транспортира странични животински продукти и продукти, получени от тях, в нарушение на чл. 245, се наказва с глоба от 100 до 400 лв., а при повторно нарушение - от 400 до 1000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 2500 до 4000 лв.

Чл. 444. (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Собственик или ползвател на обект за обезвреждане на странични животински продукти, който не събира страничните животински продукти от определения му район, се наказва с имуществена санкция от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 3000 лв.

Чл. 445. Собственик или ползвател на обект за обезвреждане на странични животински продукти, който не е въвел или не прилага системата по чл. 270, ал. 1, т. 1, се наказва с имуществена санкция от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв.

Чл. 446. (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Собственик или ползвател на обект за обезвреждане на странични животински продукти, който наруши изискване по чл. 66, се наказва с имуществена санкция от 100 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 500 до 1500 лв.

Чл. 446а. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) (1) Който обработва и/или обезврежда странични животински продукти в обекти, които не са регистрирани по реда на закона, се наказва с глоба от 2000 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 5000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 3000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 5000 до 10 000 лв.

Чл. 446б. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Собственик или ползвател на мобилна инсталация, който не изпълни задължение по чл. 259а, ал. 5, се наказва с имуществена санкция от 300 до 500 лв., а при повторно нарушение - от 500 до 1500 лв.

Чл. 447. (1) Който съхранява странични животински продукти в нарушение на чл. 272, се наказва с глоба от 50 до 300 лв., а при повторно нарушение - от 300 до 500 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 300 до 500 лв., а при повторно нарушение - от 500 до 1000 лв.

Чл. 448. (Отм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.)

Чл. 449. (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г., отм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.)

Чл. 449а. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., отм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г., нов- ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) (1) Който отглежда селскостопански животни в нерегистриран по реда на чл. 137 животновъден обект, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 3000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 4000 лв.

Чл. 449б. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Собственик, съответно ползвател на обект, в който се получават странични животински продукти, който не изпълни задължението по чл. 275, ал. 1, се наказва с глоба от 200 до 500 лв., а при повторно нарушение - от 500 до 1000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 5000 лв.

Чл. 449в. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Собственик, съответно ползвател на обект за обезвреждане на странични животински продукти, който не изпълни задължението по чл. 275, ал. 3, се наказва с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение - от 10 000 до 20 000 лв.

Чл. 449г. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Който не предаде странични животински продукти в нарушение на чл. 275, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 5000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 3000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 4000 до 10 000 лв.

Чл. 449д. (Нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Притежател на разрешение за търговия с ВЛП, който не предостави информацията във връзка с чл. 62, параграф 2, буква "б" от Регламент (ЕС) № 2019/6, се наказва с имуществена санкция от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1500 до 2500 лв.

Чл. 449е. (Нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Притежател на разрешение за търговия с ВЛП, който не спази условията, посочени в чл. 23 и 25 от Регламент (ЕС) № 2019/6, се наказва с имуществена санкция от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 5000 лв.

Чл. 449ж. (Нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Притежател на разрешение за търговия с ВЛП, който не спази условията, включени в разрешението за търговия, както е посочено в чл. 36, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 2019/6, се наказва с имуществена санкция от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 5000 лв.

Чл. 449з. (Нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Притежател на разрешение за търговия с ВЛП, който пусне на пазара ВЛП, който не е в съответствие със съдържанието на кратката характеристика на продукта, етикета и листовката, одобрени в съответствие с чл. 288, ал. 1, се наказва с имуществена санкция от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 5000 лв.

Чл. 449и. (Нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Притежател на разрешение за търговия с ВЛП, който не изпълни задълженията си съгласно чл. 76, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 2019/6, се наказва с имуществена санкция от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 5000 лв.

Чл. 449к. (Нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Притежател на разрешение за търговия с ВЛП, който не представи при поискване от страна на БАБХ копие от основната документация на системата за фармакологична бдителност съгласно чл. 79, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 2019/6, се наказва с имуществена санкция от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 5000 лв.

Чл. 449л. (Нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Притежател на разрешение за търговия с ВЛП, който не изпълни задължение по чл. 81, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 2019/6, се наказва с имуществена санкция от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 5000 лв.

Чл. 449м. (Нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) Който произвежда, внася, изнася, съхранява, продава или предоставя фалшифициран ВЛП или активно вещество, предназначено за производство на ВЛП, се наказва с глоба от 2000 до 4000 лв., а при повторно нарушение - от 5000 до 8000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 3000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 5000 до 10 000 лв.

Чл. 450. (Доп. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Който без разрешение произвежда, съхранява или продава ВЛП или който предлага за употреба или съхранява неразрешен за търговия ВЛП или нерегистриран хомеопатичен ВЛП, се наказва с глоба в размер от 1500 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 6000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 5000 до 10 000 лв.

Чл. 450а. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Притежател на разрешение за търговия с ВЛП, който не изпълни задължение по чл. 77, параграфи 1 - 5 и 7 - 11 от Регламент (ЕС) 2019/6, се наказва с имуществена санкция от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 5000 лв.

Чл. 450б. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Който извършва търговия на дребно в нарушение на чл. 348, ал. 1, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 3000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 1500 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 4000 до 6000 лв.

Чл. 450в. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Притежател на разрешение за търговия на дребно с ВЛП, който наруши чл. 349, ал. 2, се наказва с имуществена санкция от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 3000 лв.

Чл. 450г. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Търговец на едро с ВЛП, който не изпълни заповед по чл. 342, се наказва с имуществена санкция от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 5000 лв.

Чл. 450д. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Притежател на разрешение за търговия на едро с ВЛП, който наруши изискванията на чл. 341, ал. 1, 2 или 3, се наказва с имуществена санкция от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 5000 лв.

Чл. 450е. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Търговец на едро или на дребно с ВЛП, който наруши чл. 341, ал. 6 или чл. 357, се наказва с имуществена санкция от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1500 до 3000 лв.

Чл. 450ж. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) (1) Който произвежда или внася инвитро диагностични ветеринарномедицински средства без сертификат за регистрация, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 6000 до 15 000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение - от 10 000 до 20 000 лв.

Чл. 450з. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Който без разрешение за търговия на едро или дребно с ВЛП извършва търговия или съхранява инвитро диагностични ветеринарномедицински средства, или извършва търговия, или съхранява инвитро диагностични средства без сертификат за регистрация, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1500 до 3000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 1500 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 4000 до 6000 лв.

Чл. 450и. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) Който произвежда, внася, съхранява и/или извършва търговия с инвитро диагностични ветеринарномедицински средства, които не отговарят на изискванията, при които е издаден сертификатът за регистрация, се наказва с имуществена санкция от 1500 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 4000 до 6000 лв.

Чл. 450к. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) Който наруши изискване на наредбата по чл. 410в, се наказва с имуществена санкция от 1500 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 4000 до 6000 лв.

Чл. 450л. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) Притежател на сертификат за регистрация, който не блокира и изтегли от пазара партида инвитро диагностични ветеринарномедицински средства в нарушение на чл. 410ж, се наказва с имуществена санкция от 1500 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 4000 до 6000 лв.

Чл. 450м. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) Търговец, който не изпълни задължение по чл. 410з, ал. 3, се наказва с имуществена санкция от 1500 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 4000 до 6000 лв.

Чл. 450н. (Нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Притежател на сертификат за регистрация на ХВЛП, който наруши чл. 290, ал. 13, се наказва с имуществена санкция от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1500 до 2000 лв.

Чл. 451. (Изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Производител, който произведе и пусне на пазара ВЛП в нарушение на изискванията, при които е издадено разрешението за търговия с ВЛП, се наказва с имуществена санкция от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 5000 до 10 000 лв.

Чл. 452. (Изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) Който в нарушение на чл. 350, ал. 1 продаде ВЛП, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв.

(2) Ветеринарен лекар, който издаде рецепта в нарушение на чл. 350, ал. 2 - 4, се наказва с глоба от 300 до 500 лв., а при повторно нарушение - от 500 до 1000 лв.

Чл. 453. (Отм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.)

Чл. 454. (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Притежател на разрешение за производство на ВЛП, който не изпълни задължение по чл. 93, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/6, се наказва с имуществена санкция от 1500 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 6000 лв.

Чл. 455. (Отм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.)

Чл. 456. (Изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Търговец на едро или на дребно с ВЛП, който продаде ВЛП с изтекъл срок на годност, се наказва с имуществена санкция от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 5000 лв.

Чл. 457. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.)

Чл. 458. (Изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) Който прави реклама на ВЛП в нарушение на чл. 119 и 120 от Регламент (ЕС) 2019/6, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или от едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 4000 лв.

Чл. 459. (Доп. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) Който наруши забрана по чл. 302, ал. 6, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 1000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 5000 до 10 000 лв.

Чл. 460. (Отм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.)

Чл. 461. (1) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Който пусне на пазара суровини или храни от животински произход, предназначени за консумация от хора, добити преди изтичане на карентния срок от животни, третирани с ВЛП, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 5000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение - от 10 000 до 20 000 лв.

Чл. 462. (Отм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г., нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Който не изпълни задължение по чл. 367, ал. 2, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв.

Чл. 463. (Отм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г., нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Квалифицирано лице, което наруши изискванията на чл. 97, параграфи 6 - 10 от Регламент (ЕС) 2019/6, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 5000 до 10 000 лв.

Чл. 464. (Отм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г., нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Квалифицирано лице на притежател на разрешение за търговия с ВЛП, което не изпълни задължението по чл. 78, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/6, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв.

Чл. 465. (Отм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г., нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Притежател на разрешение за търговия с ВЛП, който не изпълни задължение по чл. 58, параграфи 3 и 4 от Регламент (ЕС) 2019/6, се наказва с имуществена санкция от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв.

Чл. 465а. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Притежател на разрешение за търговия с ВЛП, който не изпълни задължение по чл. 58, параграфи 6 - 13 от Регламент (ЕС) 2019/6, се наказва с имуществена санкция от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 5000 лв.

Чл. 466. (Отм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г., нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Притежател на разрешение за търговия с имунологичен ВЛП, който не изпълни задължение по чл. 128, параграфи 2 - 4 от Регламент (ЕС) 2019/6, се наказва с имуществена санкция от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 5000 лв.

Чл. 467. (Отм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г., нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.)

Чл. 468. (Отм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г., нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) Който в нарушение на чл. 325, ал. 1 внася ВЛП, се наказва с глоба от 1500 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 6000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 5000 до 10 000 лв.

Чл. 468а. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Вносител на ВЛП, който не изпълни задължение по чл. 327, ал. 1, т. 1 и 2, се наказва с имуществена санкция от 1500 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 6000 лв.

Чл. 468б. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.)

Чл. 468в. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Длъжностно лице по чл. 366, което разпространи информация, получена при извършена инспекция, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение - от 1500 до 3000 лв.

Чл. 468г. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Притежател на разрешение за търговия с ВЛП, който не изпълни задължение по чл. 61, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/6, се наказва с имуществена санкция от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв.

Чл. 468д. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Притежател на разрешение за търговия с ВЛП, който приложи промяна в нарушение на чл. 68, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/6, се наказва с имуществена санкция от 800 до 1500 лв., а при повторно нарушение - от 1500 до 3000 лв.

Чл. 468е. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Юридическо лице или едноличен търговец, който пусне на пазара ВЛП, предназначен за продуктивни животни, за чието активно или активни вещества няма определени максимално допустими стойности на остатъчни количества съгласно Регламент (ЕС) № 37/2010, се наказва с имуществена санкция от 2000 до 4000 лв., а при повторно нарушение - от 4000 до 10 000 лв.

Чл. 468ж. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Който провежда лечение, профилактика или метафилактика на продуктивни животни с ВЛП, за чието активно или активни вещества няма определени максимално допустими стойности на остатъчни количества съгласно Регламент (ЕС) № 37/2010, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение - от 1500 до 3000 лв.

Чл. 468з. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Ветеринарен лекар, който наруши изискванията по чл. 112 от Регламент (ЕС) 2019/6, се наказва с глоба от 600 до 1500 лв., а при повторно нарушение - от 1500 до 3000 лв.

Чл. 468и. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Ветеринарен лекар, който наруши изискванията по чл. 113 и 114 от Регламент (ЕС) 2019/6, се наказва с глоба от 800 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 4000 лв.

Чл. 468к. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.)

Чл. 468л. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Търговец на дребно с ВЛП, който не изпълни задължение по чл. 356, се наказва с имуществена санкция от 600 до 1500 лв., а при повторно нарушение - от 1500 до 3000 лв.

Чл. 468м. (Нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Производител на ВЛП, който не спазва изискванията за Добра производствена практика съгласно наредбата по чл. 322, ал. 1, се наказва с имуществена санкция от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 4000 лв.

Чл. 468н. (Нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Притежател на разрешение за търговия с ВЛП или търговец на едро с ВЛП, който не изпълни изискванията съответно на чл. 300 или чл. 343, се наказва с имуществена санкция от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 5000 лв.

Чл. 468о. (Нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) Който, без да е вписан в регистъра по чл. 331, ал. 1, произвежда, съхранява, разпространява или внася активни вещества, предназначени за производство на ВЛП, се наказва с глоба от 2000 до 3500 лв., а при повторно нарушение - от 4000 до 6000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 3000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 4000 до 10 000 лв.

Чл. 468п. (Нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Търговец на едро с ВЛП, който извършва паралелна търговия с ВЛП в нарушение на чл. 344, ал. 1 или без да е получил одобрение за това по чл. 345, ал. 4, се наказва с имуществена санкция от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 5000 лв.

Чл. 468р. (Нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Производител или търговец на едро с ВЛП, който нарушава изискванията на един и/или повече от актовете за изпълнение по чл. 99, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2019/6, се наказва с имуществена санкция от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение - от 1500 до 3000 лв.

Чл. 468с. (Нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Търговец на дребно с ВЛП, който не изпълни изискванията на наредбата по чл. 349, ал. 3, се наказва с имуществена санкция от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 3000 лв.

Чл. 468т. (Нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Търговец на ВЛП от разстояние, който не изпълни изискванията на чл. 358, ал. 2 или 3, се наказва с имуществена санкция от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 3000 лв.

Чл. 468у. (Нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) Който извършва търговия с ВЛП от разстояние в нарушение на чл. 359, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 3000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 1500 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 4000 до 6000 лв.

Чл. 468ф. (Нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) За други нарушения на Регламент (ЕС) 2019/6, както и на актове по прилагането му се налага глоба от 200 до 1000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 5000 до 10 000 лв.

Чл. 469. (1) (Доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)Който не изпълни предписание на ветеринарномедицински контролен орган, издадено в кръга на правомощията му по този закон или наложена мярка по чл. 138 от Регламент (ЕС) 2017/625, се наказва с глоба от 200 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 400 до 2000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 10 000 лв.

(3) Когато разпореждането по ал. 1 е издадено за профилактика, ограничаване или ликвидиране на заразна болест по животните, глобата е от 3000 до 5000 лв., а имуществената санкция - от 5000 до 10 000 лв.

Чл. 470. (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) (1) Който не оказва съдействие на ветеринарномедицински контролен орган при осъществяване на правомощията му и/или в нарушение на чл. 15, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС) 2017/625, се наказва с глоба от 100 до 300 лв., а при повторно нарушение - от 300 до 500 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 800 до 1500 лв., а при повторно нарушение - от 1500 до 3000 лв.

Чл. 471. (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) (1) Който възпрепятства ветеринарномедицински контролен орган при осъществяване на правомощията му или не осигури достъп в нарушение на чл. 15, параграф 1 на Регламент (ЕС) 2017/625, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 1500 до 3000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 3000 до 7000 лв., а при повторно нарушение - от 7000 до 15 000 лв.

Чл. 471а. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.) За други нарушения на този закон, както и на актове по прилагането му се налага глоба от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 8000 лв.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 5000 до 8000 лв., а при повторно нарушение - от 8000 до 15 000 лв.

Чл. 471б. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) (1) Който наруши изискване по чл. 12, 13 или 14 от Регламент (ЕО) № 1069/2009, без да се ползва от дерогация по чл. 16, 17, 18 и/или 19 от Регламента, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 2500 до 3500 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 2000 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 3500 до 5000 лв.

Чл. 471в. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) (1) Който наруши изискванията на чл. 21 от Регламент (ЕО) № 1069/2009, без да се ползва от дерогация по чл. 19 от Регламента, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 3000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 1500 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 5000 лв.

Чл. 471г. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Който не прилага изискванията за проследяемост на странични животински продукти и продукти, получени от тях, по чл. 22 от Регламент (ЕО) № 1069/2009, се наказва с имуществена санкция от 2000 до 4000 лв., а при повторно нарушение - от 4000 до 6000 лв.

Чл. 471д. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Който не прилага и/или не поддържа процедури за самоконтрол по чл. 28 от Регламент (ЕО) № 1069/2009 в обекти за преработка или обезвреждане на странични животински продукти и продукти, получени от тях, се наказва с имуществена санкция от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 2500 до 5000 лв.

Чл. 471е. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) (1) За други нарушения на Регламент (ЕС) 2017/625, както и на актове по прилагането му, се налага глоба от 200 до 1000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 10 000 до 20 000 лв.

Чл. 472. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Нарушенията по този закон се установяват с актове, съставени от ветеринарни лекари от БАБХ, с изключение на нарушенията по чл. 426, 426а, 426б, 428 и 429.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Наказателните постановления за нарушения по ал. 1 се издават от директорите на ОДБХ, на чиято територия е извършено нарушението.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.)

(4) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Нарушенията по чл. 426, 426а, 426б, 428 и 429 се установяват с актове, съставени от инспекторите от общините и районите.

(5) Наказателните постановления по ал. 4 се издават от кметовете на общини и райони. Сумите от тези глоби постъпват в общинския бюджет.

Чл. 473. Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 474. (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2012 г., в сила от 09.10.2012 г.)