Чл. 219а. (Нов - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) (1) Когато трета страна-получател откаже приемане на пратка с животни със страна на произход от Европейския съюз при благоприятна епизоотична обстановка, Българската агенция по безопасност на храните уведомява компетентния орган на съответната държава членка, издала сертификата, придружаващ пратката, и след получаване на съгласие от този орган официалният ветеринарен лекар на ГИВП с разпореждане връща пратката. Разходите за връщането на пратката са за сметка на лицето, отговорно за пратката.

(2) Когато връщането на пратката по ал. 1 е невъзможно поради неблагоприятна епизоотична обстановка или поради несъгласие на компетентния орган на държавата членка, издала сертификата, да приеме пратката, когато пратката не представлява опасност за живота и/или здравето на хората, и/или животните, с разпореждане на официалния ветеринарен лекар на ГИВП животните се отнемат в полза на държавата и се насочват за:

1. продажба на търг - в случаите, когато в сертификата, придружаващ пратката, е посочено, че животните са предназначени за разплод или за производство, като с приходите се покриват разходите до продажбата им;

2. клане - в случаите, когато в сертификата, придружаващ пратката, е посочено, че животните са предназначени за клане.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) В случаите по ал. 2, т. 1 търгът се провежда при условия и по ред, определени в наредба на министъра на земеделието и храните.

(4) В случаите по ал. 2, т. 2 официалният ветеринарен лекар, издал разпореждането, незабавно информира Централното управление на БАБХ, което определя кланицата. Клането се организира от директора на ОДБХ, на чиято територия се намира кланицата.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.07.2020 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 101 от 2019 г.) Добитите суровини при клането по ал. 2, т. 2, когато са годни за консумация от хора, се предоставят на лица, получили разрешение за оператор на хранителна банка или на социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа. Разходите за транспортирането, престоя и клането на животните, както и за съхранението на добитите продукти се заплащат от лицата или доставчиците на услугите за резидентна грижа, на които са предоставени.

(6) Добитите суровини при клането по ал. 2, т. 2, когато не са годни за консумация от хора, се предоставят за друга реализация или унищожаване по разпореждане на директора на съответната ОДБХ, в което се посочват условията за реализацията или унищожаването. Разходите за унищожаването са за сметка на лицето, отговорно за пратката.