Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2021 г.) (1) Пчелните семейства се настаняват в пчелини, регистрирани по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Собствениците или ползвателите на пчелини подават заявление по образец до директора на съответната областна дирекция по безопасност на храните.
(2) Собствениците или ползвателите на пчелини - лични стопанства, подават заявлението по ал. 1 чрез кмета или кметския наместник, като за регистрацията не се събира такса.
(3) Постоянните пчелини задължително са с ограждение, като в урегулираните поземлени имоти са с ограда, осигуряващо/осигуряваща безопасността на обекта и непозволяващо/непозволяваща свободен достъп и преминаване на хора и животни, и са обозначени с табелка с регистрационния номер на пчелина.
(4) Постоянните пчелини, намиращи се в горски територии, могат да са с ограждение, което не представлява строителство по смисъла на Закона за устройство на територията и на което се поставя табелка с регистрационния номер на пчелина.
(5) За постоянните пчелини, намиращи се в защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии, изискванията на ал. 3 и 4 не се прилагат.
Чл. 9. (1) Собственици на пчелини могат да бъдат физически и юридически лица.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 13 от 2021 г.)
(3) В кметствата се води и регистър на пчелните семейства на подвижно пчеларство, в който се вписват:
1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 13 от 2021 г.) трите имена на собственика, съответно за юридическото лице - наименованието на фирмата и БУЛСТАТ/ЕИК;
2. постоянният адрес по местоживеене на собственика, съответно адресът на управление на юридическото лице;
3. (доп. - ДВ, бр. 13 от 2021 г.) постоянното местонахождение на пчелина или мястото, откъдето са придвижени (кметство), с номер и дата на ветеринарномедицинското свидетелство;
4. регистрационният номер на пчелина;
5. (доп. - ДВ, бр. 13 от 2021 г.) броят на пчелните семейства, които са придвижени при подвижно пчеларство;
6. (отм. - ДВ, бр. 13 от 2021 г.)
7. (доп. - ДВ, бр. 13 от 2021 г.) мястото на настаняване с посочени GPS координати.
8. (отм. - ДВ, бр. 13 от 2021 г.)
Чл. 10. (1) Собственикът на пчелното семейство е и собственик на излезлия от него пчелен рояк.
(2) Когато пчелният рояк е заседнал в чужд имот, собственик на пчелния рояк е собственикът на имота. Във всички останали случаи собственик на пчелния рояк е лицето, което го е намерило.
Чл. 11. (1) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 09.04.2011 г.) Пчелните семейства могат да се настаняват върху земеделски земи, горски територии, собственост на държавата, общините, физически и юридически лица, както и в урегулирани поземлени имоти.
(2) За устройване на постоянни пчелини с над 10 пчелни семейства държавата или общините могат да учредяват право на ползване.
(3) Правото на ползване се прекратява:
1. в случай че лицето, в полза на което е учредено, преустанови отглеждането на пчелните семейства;
2. със смъртта на лицето, съответно прекратяването на юридическото лице, в полза на което е учредено; в този случай правото на ползване се учредява в полза на наследниците, съответно правоприемниците, които продължават отглеждането на пчелните семейства, или на лицето, придобило собствеността върху тях.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 09.04.2011 г.) Когато общината продава земи - частна общинска собственост, които са ползвани за пчелини над 20 години и върху които и в момента се отглеждат над 10 пчелни семейства, собственикът на пчелина има право да закупи при равни други условия ползваните от него земеделски земи или горски територии в размер не по-малко от 3 декара - за ниви, 2 декара - за ливади, и 1 декар - за овощни градини и гори.
Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 09.04.2011 г., доп. - ДВ, бр. 42 от 2018 г., в сила от 22.05.2018 г.) За учредяване право на ползване върху земеделски земи и върху горски територии - държавна собственост за устройване на постоянни пчелини с над 10 пчелни семейства се прилагат разпоредбите на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, Закона за горите, Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост.
Чл. 13. (1) Право на ползване по чл. 12 може да се учреди в полза на заявителите, когато:
1. в района не са настанени повече от 50 броя пчелни семейства в радиус 2,5 км;
2. в населени места и вилни зони пчелините са на разстояние не по-малко от 5 м от границата на съседа, ако входовете им са ориентирани към него, и не по-малко от 3 м, ако входовете не са с лице към границите на съседния имот; при наличието на плътна ограда, висока над 2 м, или когато са разположени на склон и съседният имот е поне 2 м под нивото на пчелина, пчелините може да се настаняват и до самата ограда;
3. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) няма констатирано заразно заболяване по пчелите и пчелното пило в района от органите на Българската агенция по безопасност на храните.
(2) Алинея 1, т. 1 не се прилага за райони, заети от растителност с обилно нектароотделяне - акациеви, липови гори и масиви, засети с културни медоносни видове.
Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 09.04.2011 г.) При подвижно пчеларство разрешение за настаняване или преместване на временен пчелин се издава от кмета в деня на подаване на молбата при наличие на изискванията на чл. 13, ал. 1, а за поземлените имоти в горски територии - по реда на Закона за горите.
Чл. 15. Постоянни и временни пчелини не се устройват на:
1. разстояние, по-малко от 100 м от административни сгради, училища, детски градини и болнични заведения;
2. разстояние, по-малко от 10 км в райони с регистрирани племенни пчелини за производство на елитни пчелни майки и резерватни пчелини;
3. разстояние, по-малко от 5 км в райони с регистрирани репродуктивни пчелини за производство на племенни пчелни майки;
4. територията на обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната;
5. разстояние, по-малко от 500 м от химически заводи, които замърсяват въздуха с вредни вещества, термоелектроцентрали, екарисажи, предприятия за кръвен албумин, туткал, кожарски фабрики, складове за кожи и угоителни стопанства.
Чл. 16. Временни пчелини се настаняват на места, отстоящи на повече от 300 м от съседни пчелини и на повече от 100 м от републиканската пътна мрежа.
Чл. 17. За опрашване на земеделски култури земеделският производител заплаща на съответния пчелар услугата по договаряне.