Производството е по реда на чл.208 във връзка с чл.132, ал.2, т.5 АПК.
Образувано е по касационна жалба от кмета на община Ц. против решение № 12 от 2.08.2007 година по адм. дело № 191/2007 година на Русенския административен съд. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му срещу решение № 311 по протокол № 61 от 27.03.2007 година на общински съвет - Ценово. Релевира доводи за противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл.209, т.3 АПК.
Ответната страна изразява писмено становище за неоснователност на жалбата.
Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че заповедта на кмета на община Ц. противоречи на чл.5 от Наредба № 4, приета от общинския съвет и законосъобразно е отменена от него.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.211, ал.1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред административния съд е по реда на чл.45, ал.3 ЗМСМА. Образувано е по жалба от кмета на община Ц. против решение № 311 по протокол № 61 от 27.03.2007 година на общински съвет - Ценово, с което е отменена, като незаконосъобразна издадена от него заповед № РД-11/078 от 20.02.2007 година. Твърдял е допуснати нарушения на материалния закон и административно-прооизводствените правила при издаването й. Позовал се е на обстоятелството, че към момента на издаване на заповедта му не е влязло в сила изменението на чл.80 от Наредба № 7, приета от общинския съвет. На второ място, че относима към неговата заповед е нормата на чл.21 от Наредба № 4, а не тази на чл.5. На последно място се е позовал на факта, че оспореното решение на общинския съвет не съдържа мотиви, с което е нарушено изискването на чл.59, ал.2, т.4 АПК.
От писмените доказателства по приложената административна преписка е установено, че правоотношенията във връзка с отдаването под аренда на земеделски земи от общинския поземлен фонд е обект на регулиране в две общински наредби: Наредба № 4 за предоставяне под наем на земеделски земи от общинския поземлен фонд и остатъчния фонд и арендуване на земите от общинския поземлен фонд и Наредба № 7 за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. Отношение към конкретния спор има чл.5 от първата наредба, който ограничава срока на арендните договори на 10 години. Пряко относима е и разпоредбата на чл.80 от втората наредба, която определя реда за предоставяне на земеделски земи - частна общинска собственост под аренда.
С решение № 296 по протокол № 57 от 7.02.2007 година, имащо характер на подзаконов нормативен акт, общинският съвет е допълнил нормата на чл.80, като е въвел, като първоначално изискване за арендуване на общинска земя вземане на решение от общинския съвет. Преди да получи копие от решението или да бъде уведомен за него, което е станало с писмо, получено на 21.02.2007 година, кметът на 20.02.2007 година е издал заповед № РД-11/078. С нея е открил тръжна процедура за отдаване под аренда на седем общински имота за срок от 20 до 25 година с предназначение за трайни насаждения. Отделно от това е упражнил правомощието си по чл.45, ал.5, предложение първо ЗМСМА и е върнал решение № 296 за ново обсъждане с писмо от 26.02.2007 година. С писмо вх.№ 41 от 16.03.2007 година е изпратил копие от издадената заповед на общинския съвет. На 23.03.2007 година общински съветник е внесъл докладна записка за отмяна на заповедта, като противоречаща на чл.80 от Наредба № 7 в новата й редакция. Общинският съвет е провел заседание на 27.03.2007 година, на което е разгледал върнатото от кмета решение за допълнение разпоредбата на чл.80 от Наредба № 7 и с ново решение № 310 е потвърдил предходния си подзаконов акт. По следващата точка от дневния ред е разгледал докладната записка и е отменил заповедта на кмета от 20.02.2007 година, като противоречаща на актове, приети от съвета.
При тези данни по делото съдът е приел, че не е налице допуснато нарушение на изискването по чл.59, ал.2, т.4 АПК, тъй като мотивите за отмяна на заповедта от 20.07.2007 година се съдържат, както в докладната записка за внасяне предложението, като точка от дневния ред, така и в протоколираните изказвания на общинските съветници. Съобразил е, че заповедта противоречи на чл.5 от Наредба № 4 по отношение максимално допустимият срок за сключване на аренден договор. На последно място е приел, че е в нарушение и на допълнително въведеното изискване в чл.80 от Наредба № 7. В тази връзка е изложил мотиви, че изменението не е влязло в сила към датата на издаване на заповедта. Позовал се е обаче на чл.142, ал.2 АПК и на решение № 2 от 1.06.2007 година по адм. дело № 53/2007 година на Русенския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на кмета против решение № 296 от 7.02.2007 година на общинския съвет, с което е извършено изменението на нормата. Въз основа на това е извел правен извод за законосъобразност на обжалвания акт на общинския съвет и е отхвърлил жалбата срещу него, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно, като краен резултат.
В касационната жалба на първо място се оспорва прилагането от съда на разпоредбата на чл.142, ал.2 АПК. Доводът е основателен. Безспорно е установено от данните по делото, че към момента на издаване на заповед № РД-11/ 078 от 20.02.2007 година допълнението на фактическия състав на чл.80 от Наредба № 7 с изискване да се предоставят земеделски земи под аренда само след решение на общинския съвет не е влязло в сила. Съгласно изричната разпоредба на чл.45, ал.7 ЗМСМА върнатият за ново обсъждане акт не влиза в сила. Видно от редакцията на ал.5 на чл.45, която има предвид спиране изпълнението на общи административни актове, респективно действието на подзаконовите нормативни актове, какъвто е решение № 296 от 7.02.2007 година - невлизането в сила, означава, че подзаконовият акт не е започнал да действа по отношение на неговите адресати. Поради това неправилно съдът е счел, че той макар и да не е влязъл в сила е подлежал на изпълнение. Отделно от това е неправилен изводът на съда, че следва да се има предвид настъпилото след издаване на заповедта на кмета обстоятелство за установяване законосъобразността на решението на общинския съвет. Както вече се посочи в периода на връщане за ново обсъждане - 26.02. до вземането на ново решение за потвърждането му - на 27.03.3007 година решението на съвета за изменение нормата на чл.80 от Наредба № 7 не е влязло в сила, поради което за кмета на общината не е съществувало нормативно задължение да издава заповед за отдаване под аренда след решение на общинския съвет в този смисъл. Установената впоследствие законосъобразност на решение № 296 на общинския съвет, с което е извършена промяната в разпоредбата не може да доведе до обратно действие и на това основание да рефлектира върху заповед № РД-11/078 от 20.02.2007 година до степен на незаконосъобразност. Преценени по този начин фактите по делото сочат, че заповедта към момента на издаването й не е противоречала на чл.80 от Наредба № 7 в действащата му редакция преди изменението й.
Вторият касационен довод касае констатираното от съда противоречие с разпоредбата на чл.5 от Наредба № 4. Твърди се, че в конкретния случай намира приложение специалната разпоредба на чл.21 от нея, тъй като се касае за трайни насаждения и за тях минималният срок за отдаване под аренда е 10 години. Доводът е неоснователен и не намира опора в данните по делото. Видно от представените седем броя скици и седем броя актове за частна общинска собственост четири от общинските имоти са ниви, два са пасища и един е гора в земеделски земи. Това само по себе си показва, че начинът им на трайно ползване не е за трайни насаждения, както се сочи в заповедта на кмета за откриване на търга. Ето защо те попадат в обхвата на чл.5 от Наредба № 4, а не в чл.21 от нея. С определянето на срок за отдаване под аренда от 20 години за първите два имота и от 25 години за следващите пет имота, кметът е нарушил императивното ограничение по чл.5, изречение второ от наредбата, която е акт на общинския съвет. Налице е хипотезата на чл.45, ал.2 ЗМСМА и противоречащата на него заповед подлежи на отмяна. Като я е отменил общинският съвет е постановил законосъобразен административен акт. Ето защо решението на първоинстанционния съд, с което жалбата на кмета на общината е отхвърлена, като неоснователна е правилно и следва да се остави в сила с мотивите, изложени в настоящото решение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 12 от 2.08.2007 година по адм. дело № 191/2007 година на Русенския административен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. К./п/ Г. К. А.К.