5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1728

[населено място], 04.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: Д. Д.

МАРИЯ БОЙЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 2770 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Н. П. срещу решение № 859/20.07.2024 г. по в. гр. д. № 3033/2023 г. на Aпелативен съд София, с което е потвърдено решение № 531/29.08.2023 г. по гр. д. № 423/2021 г. на Окръжен съд Благоевград в частта му за отхвърляне на предявения от касаторката срещу „О. Б. банка“ АД отрицателен установителен иск за недължимост на сумата, посочена в изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 538/2006 г. на Районен съд Петрич, с твърдения за погасяване на вземането по давност.

В подадената касационна жалба се прави се оплакване за неправилно приложение на материалния закон като се твърди, че въззивният съд е формирал неправилен извод, приемайки, че наложена обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ е довела до спиране на давността относно заявеното от банката вземане. Отделно, съдът не е отчел, че невъзможността на банката да действа по изпълнителното дело не е продължила през цялото време от налагането до отмяна на мярката, тъй като производството, по което е била наложена тя, е приключило с влязъл в сила акт още през 2013 г. От този момент банката е имала възможност да поиска отмяна на допуснатото обезпечение по реда на чл. 402 ГПК, но не го е сторила. Вместо да прояви грижата на добрия търговец, банката е бездействала в продължение на години и едва през 2017 г. е поискала отмяна на обезпечението. Според касатора тезата на въззивния съд е в противоречие с принципа, че страните не могат по взаимно съгласие, или едностранно да скъсяват или удължават давностни срокове – т. е. единственото лице, което има интерес от отмяна на обезпечителната мярка, да може произволно да избере момента, в който течението на давностния срок да бъде възобновено. Твърди, че съдът неправилно е интерпретирал факта на подадената на 15.06.2017 г. молба за извършване на изпълнителни действия, която е била оставена без движение от съдебния изпълнител. Тезата на касатора е, че тази молба не е била годна да прекъсне давностния срок, тъй като взискателят не е изпълнил указанията да представи влязъл в сила акт, с който се отменя обезпечението. В резултат на тези твърдения жалбоподателят извежда заключение, че в периода 26.06.2015 г. – датата, на която давността е започнала да тече, до 11.09.2020 г. – датата, на която е образувано новото изпълнително дело, погасителната давност за процесните вземания не е била нито спирана, нито прекъсвана, защото не са били налице основания за това. Този период е продължил над пет години, поради което вземанията на „О. Б. банка“ АД са били погасени по давност. В жалбата се навежда и оплакване, че изложените дотук съображения не са били взети под внимание и обсъдени от въззивния съд в атакувания от касатора акт, макар да са били заявени и във въззивното производство, съответно не са били анализирани задълбочено всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, а в решението липсват и изложени собствени съображения по наведените във въззивната жалба искания и възражения на длъжника.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практика на ВКС по въпросите: „Изчерпателно ли са уредени в закона основанията за спиране на погасителната давност, респ. може ли погасителната давност да се счита за спряна на непосочено в закона основание, и ако да, какви са предпоставките за това?“ и „Длъжен ли е въззивният съд да направи собствен анализ на събраните по делото доказателства, да вземе отношение по наведените във въззивната жалба доводи и възражения и да изложи собствени мотиви?“

От касатора се формулира искане за постановяване на акт, с който въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено, като вместо него бъде постановено друго такова, с което да се уважи предявения от касатора иск.

От ответника по касация „О. Б. банка“ АД се оспорва наличието на основания въззивното решение да бъде селектирано с цел извършване на касационен контрол, а в евентуалност се заявява становище за неоснователност на подадената касационна жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :

За да потвърди обжалваното пред него решение на Окръжен съд Благоевград, състав на Апелативен съд София е възприел липсата на спор между страните относно хронологията на извършените правни действия на участниците в изпълнителния процес, обективиран по изп. д. № 153/2006 на ДСИ при РС Петрич и изп. д. № 354/2020 г. на ЧСИ рег. № 796. В пестеливите мотиви на своя акт той е възприел изводите на първоинстанционния съд за изчерпателност на основанията, при наличието на които давностен срок не тече. Позовавайки се на разрешенията, дадени с ТР № 3/23 г. на ОСГТК, ВКС, въззивният съд е констатирал, че давностният срок не е текъл до постановяване на ТР № 2/2015 г. на ОСГТК, ВКС. Посочил е още, че с налагане на обезпечителната мярка „спиране на изпълнението“ е била отнета възможността на кредитора да осъществява правновалидни действия в рамките на започналия изпълнителен процес. Не е възприел тезата на жалбоподателя ищец, че забавеното искане от страна на банката да бъде вдигано обезпечението не представлява злоупотреба с права. Като основателно е счел твърдението на банката, че тя не е била страна в обезпечителното производство, поради което не е била и пряко информирана за развитие на процеса.

Невъзможността да бъде допуснат касационен контрол на въззивното решение произтича от обстоятелството, че първият въпрос не може да послужи като основание за допускане на касационен контрол, доколкото не притежава специфичната характеристика, разяснена с ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС, да е обусловил решаващите мотиви на въззивната инстанция. Действително, в атакуваното решение съдът е посочил, че основанията за спиране на давностните срокове са изчерпателно изброени от законодателя, но в същото време е съобразил и темпоралното действие на ППВС № 3/1980 г., както и разрешението, дадено с ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК, ВКС, в което се посочва, че давностните срокове по образувани преди ТР № 1/2015 г. на ОСГТК, ВКС започват течението си от датата 26.06.2015 г., т. е. с постановяването му. Следователно ключов за разрешаване на спора се е явил изводът, че давността е спряла не поради наложената обезпечителна мярка, а поради действието на ППВС № 3/1980 г. и даденото с него разрешение, че разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б.“ж“ ЗЗД се прилага и за изпълнителния процес. В допълнение следва да бъде посочено, че изводите на въззивния състав не са в противоречие с известната на състава практика, според която допуснатото обезпечение чрез спиране на изпълнението лишава взискателя от правна възможност да действа, за да осъществи правото си чрез извършване на изпълнителни действия и затова давност за принудителното изпълнение на притезателното му субективно право не тече. Илюстрация на тази практика е решение № 257/30.04.2020 г. по гр. д. № 694/2019 г. на ВКС, III г. о., което настоящият състав изцяло споделя. В този смисъл и вторият въпрос също не може да обуслови достъп до касационен контрол, тъй като, дори да бяха обсъдени от въззивния съд в тяхната пълнота заявените във въззивната жалба оплаквания и правни доводи, то в крайна сметка не е налице отклонение от задължителна и казуална практика на ВКС по съществения за делото въпрос – текла ли е погасителна давност след налагане на обезпечителната мярка спиране на изпълнението и преди да бъде прекратено нейното действие. Още повече, че в производството е бил установен фактът, че преди датата 26.06.2020 г. са били предприети нови действия от страна на взискателя с цел принудително реализиране на неговото признато със сила на пресъдено нещо притезание. Тяхната редовност не е била предмет на обсъждане от въззивния съд, но с оглед възприетата фактическа обстановка, установена от първостепенния съд, по необходимост се налага изводът, че тя е била санирана /постановление от 10.06.2020 г. по изп. д. № 20061230400153 на ДСИ при РС Петрич, лист 32 от делото на ОС Благоевград/.

Поради изложените съображения и липса на предпоставките, регламентирани от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, следва да бъде отказан достъп до касационен контрол на въззивното решение, постановено от Апелативен съд София.

Ответникът по касация не претендира разноски и такива не е необходимо да му бъдат присъдени.

С тези мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 859/20.07.2024 г. по в. гр. д. № 3033/2023 г. на Aпелативен съд София.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ 1. 2.