Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба, подадена от полицейски орган Ц. И. И. – инспектор в сектор БОП - Плевен, против решение № 381/04.07.2011 г., постановено по адм. дело № 422/2011 г. на Административен съд Плевен (АСП), с което е отменена заповед рег. № 250/18.04.2011 г. за полицейско задържане за срок от 24 часа на А. Р. Е. от гр. В. Т., издадена от касатора. Касационният жалбоподател твърди, че при постановяване на решението са допуснати нарушения на материалния закон, а решението е необосновано - касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Поради това моли съдебния акт да бъде отменен и да бъде постановено ново решение, в съответствие със събраните по делото доказателства. Счита също, че присъдената сума за направени разноски по делото е прекомерна.

Ответникът А. Р. Е., чрез писмено становище на процесуалния си представител, счита касацонната жалба за неоснователна.

Прокуратурът дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло установената от АСП фактическа обстановка. Видно от представените с касационната жалба писмени доказателства, може да се приемат като установени и други, различни от приетите от АСП факти, но съгласно чл. 220 от АПК, за касационната инстанция съществува забрана за нови фактически установявания. Тя е обвързана от установеното от фактическа страна от първата съдебна инстанция.

С оспорената пред АСП заповед, е заповядано задържането на лицето А. Р. Е. за срок до 24 часа в 01 РУП-Плевен, на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. С разпореждане № 1684/04.05.2011 г. АСП е указал на ответника, че носи доказателствената тежест и трябва да представи доказателства за наличието на фактическите основания, посочени в заповедта и обосноваващи изброените там законови норми. В тази връзка изрично е задължил ответника да представи доказателства за наличието на данни за извършено от жалбоподателя Емин престъпление по чл. 252 и чл. 253 от НК. След приключване на съдебното производство и приемането на всички представени от страните доказателства съдът е приел, че заповедта страда от порока материална незаконосъобразност, тъй като не били събрани "данни” по смисъла на закона, за извършено престъплението от задържаното лице. Посочил е, че единственото доказателство, в което се споменава името на Емин, е постановление от 21.04.2011 г. на следовател от Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура гр. В. Т. за привличането му като обвиняем, но същото е издадено след обжалваната заповед. Към датата на издаването `и, такива доказателства не са съществували, поради което АСП я е отменил като незаконосъобразна.

Решението на АСП е правилно и следва да бъде оставено в сила. Както се посочи, с касационната жалба са представени и други доказателства които, разгледани и съобразени от съда, биха могли да доведат до извод за наличието на данни, съществували преди 18.04.2011 г. (датата на издаване на обжалваната заповед), че задържаното лице е извършило престъпление. Съгласно чл. 220 от АПК обаче, ВАС преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Така въведената забрана за нови фактически установявания не дава възможност на касационната съдебна инстанция да разглежда и съобразява представени пред нея доказателства, водещи до нови фактически изводи, различни от тези на първата инстанция. По тази именно причина, непълнотата на доказателствата не е сред касационните основания по смисъла на чл. 209 от АПК.

С касационната жалба е направен довод за прекомерност на заплатеното от Емин възнаграждение за адвокатска помощ и защита, поради което се иска неговото намаляване. Това искане, с оглед времето, в което е направено, е процесуално недопустимо. В член 78, ал. 5 от ГПК е предвидена възможността, при прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, да се иска неговото намаляване, но това трябва да стане в момента на представяне на договара за правна помощ и защита и то пред онази съдебна инстанция, която го е приела. Видно от данните по делото, този договор е представен пред АСП в момента на входирането на жалбата на Емин в съда на 03.05.2011 г. След тази дата са проведени 2 заседания по делото, представени са от ответника 4 молби – на 09.05.2011 г., на 26.05.2011 г., на 07.06.2011 г. и на 10.06.2011 г. и една писмена защита, в нито един от които процесуални документи не е направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Касационната инстанция няма правомощията да се произнесе за първи път по такова искане, което не е било разгледано от първата такава, защото ще лиши страната от една съдебна инстанция.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила решение № 381/04.07.2011 г., постановено по адм. дело № 422/2011 г. на Административен съд Плевен. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. И. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Д. Д./п/ И. Д. А.И.