Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК).

Образувано е по касационна жалба от Началника на М. П. срещу решение №1587/04.07.2012 г. по адм. д. №162/2012 . по описа на Административен съд-Пловдив, с което е отменено негово решение №1894/22.12.2011 г., с което на "С"ООД по ЕАД №10BG003000Н0035518 от 16.03.2010 г. е определено допълнително публично взамане за ДДС в размер на 4 593, 14 лв., ведно с прилежащата лихва за забава, считано от 16.03.2010 г. Твърди се неправилност на решението и се иска отмяната му. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - "С"ООД поставя под режим "едновременно допускане за свободно обращение и крайно потребление" стока, представляваща "перилен препарат", с декларирана фактурна стойност 10 120 евро с произход Турция и изпращач "BASER KIMYA SANAYI VE TICARET. A. S.", H, гр. И., Турция. Към ЕАД са приложени търговски фактури/invoice №331461-А/08.03.2010 г. и №331461-В/08.03.2010 г.

Поради възникнали съмнения относно декларираната митническа стойност, митническият орган е изискал информация от турските митнически власти и е получил отговор с приложени издадени от турския износител фактура, със стойност различна от тази, която е към ЕАД. На тази база е определена нова митническа облагаема стойност и са определени задължения за вносителя - доначислен е ДДС в размер

4 593, 14 лв., ведно с прилежащата лихва за забава, считано от 16.03.2010 г.

За да приеме оспорения митнически акт за незаконосъобразен, съдът е обосновал подробни и аргументирани мотиви, анализирайки установените по делото данни и приложимите разпоредби, от които е направил извод за незаконосъобразност на митническия акт и го е отменил. Решението е правилно.

Данните, приети за релевантни от митническата администрация, са установени по линия на сътрудничеството и взаимопомощ в митническата дейност, процедура, която е нормативно установена в Спогодбата между правителствата на Р. Б. и Р. Т. и няма причина да не бъдат приети и съобразени при решаването на административноправния спор.

Съдът анализирайки и съпоставяйки данните по фактурата и ЕАД и тези получени по линия на международен обмен, е установил редица различия не само в отразената стойност, но и в условията на доставката по ЕАД на вносителя и износителя, поради което е извел извод, че митническият акт е изграден въз основа на противоречива информация, получена от турската администрация, като липсват мотиви защо е приета цената по фактурата, получена от турската администрация, а не цената по фактурата, приложена от вносителя по процесния ЕАД. П. Д. и документ от турския доставчик доказват договорената и платена цена на стоката, така както е декларирана от "С"ООД в ЕАД и приложените документи.

При липса на надлежни данни за съпоставка, поради разминаване в данните от представените документи от вносителя към ЕАД и тези получени по линия на международен обмен, не може да се приеме наличие на основателно съмнение по смисъла на чл. 102, ал. 1 ППЗМ в митническите органи по отношение на декларираната митническа стойност, което налага извод за липсата на основание за прилагане на чл. 36, ал. 2, т. 3 ЗМ, респективно - чл.30, §2 от Регламент(ЕИО) №2913/92.

Съгласно чл. 29, § 1 от МКО, респективно чл. 35 от ЗМ, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно – платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви "а"-"г".

При наличие на разлика в номерацията на ЕАД и съответно фактурата, на която се позовава митническия орган, необоснован е изводът на митническия орган, че фактурата, приложена към процесния ЕАД не отразява договорената и платена митническа стойност на осъществения внос. Н. предпоставка за определяне на митническата стойност по реда на чл.30, §2, б."а"- б."г" от Регламент(ЕИО) №2913/92, респективно чл.36, ал.2, т.3 ЗМ е стойността да не може да бъде определена по реда на чл.35 ЗМ - да няма доказателства за договорената стойност, която е платена реално или подлежи на плащане. В случая, предметът на продажбата е конкретизиран в издадената от продавача и изпращач по вноса фактура. Получените по линия на международен обмен ЕАД и фактура са не само с различна стойност, но и при различни условия на доставка, от тези по конкретния внос, поради което липсват основания за съпоставка на стойностите по същите.

По изложените съображения Върховният административен съд намира, че незаконосъобразно и немотивирано е определена нова митническа стойност, различна от декларираната, за която от неоспорените писмени доказателства се установява, че е реално договорената и платена цена.

Като е достигнал до същият правен извод административният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на касатора не се следват разноски.

На ответната страна - "С"ООД следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. за касационната инстанция за осъществена защита от юрк. Г., което е поискано своевременно.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение №1587/04.07.2012 г. по адм. д. №162/2012г. по описа на Административен съд-Пловдив. ОСЪЖДА

Митница - Пловдив да заплати на "С"ООД, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул."В. Л."№168 разноски в размер на 150 ( сто и петдесет) лева. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ф. Н. секретар: ЧЛЕНОВЕ:

/п/ С. А./п/ И. А.а

Ф.Н.