Образувано е по две касационни жалби : Първата е подадена от Областния управител на област с административен център Благоевград против решение № 566 от 29.05.2008 г., постановено от Административен съд - Благоевград, по адм. дело № 116/2008 г. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се, че съдът е разгледал спора едностранчиво без да се съобрази с правата на собствениците на имот № 2036, записан на наследниците на Д. Х. М. в регистъра към плана на новообразуваните имоти /ПНИ/. Съдът не е дал указания, нито е изискал служебно събирането на доказателства дали имотът е записан на възстановени собственици или бивши ползватели, както и каква е квадратурата и местоположението му. Не е обсъдил и въпроса дали претенцията на жалбоподателя, в частта му за имот № 2036, касае спор за материално право с наследниците на Д. М.. Съдът не е съобразил и императивната разпоредба на § 4з, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, според която в случаите по § 4а, ал. 1 от ЗСПЗЗ е допустимо да бъде предоставен имот до 600 кв. м.
Против същото решение е постъпила и касационна жалба от Л. Д. Х., в която се поддържат същите касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател заявява, че е наследник по закон на Д. Х. М.. С решение № 538/08.09.2006 г. на наследниците на Д. Х. М. е признато правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници, в частта по т.1 – нива от 2.000 дка, ІХ категория, находящ се в терен по § 4 на с. Д. в местността „Излако”. С допуснатото изменение на плана от предоставения им новообразуван имот № 2036 се отнемат 448 кв. м., за което според касатора няма основания. Счита, че съдът се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка, тъй като не е изследвал въпроса дали в полза на наследниците на Д. М. е възникнало правото на възстановяване, не е обсъдил дали е налице идентичност на местностите „Излако” и „Марков рид”, както и обстоятелството, че бившия ползвател съгласно § 4з, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ има право да получи земя до 600 кв. м., а не до 1000 кв. м.
Ответникът – Т. М. Т. оспорва касационните жалби и моли да бъдат оставени без уважение като неоснователни. Подробни съображения излага в представено писмено възражение.
Заинтересованите страни не вземат становище по касационните жалби. В съдебно заседание не се явяват и не се представляват.
Представителят на Върховната административна прокуратура изразява следното становище :
Касационните жалби са основателни. Съдебното решение е неправилно. Изводът на съда за незаконосъобразност на заповедта в обжалваната част е направен въз основа на заключението на СТЕ, съгласно което процесния имот №1236 по ПНИ е разположен в южната част на имот № 2032 - записан в регистъра на имотите с ползвател община Б.д и в северната част на имот № 2036 със собственик Д. М. и заема съответно 552 кв. м. и 448 кв. м. от тях. От заключението обаче не е ясно как въз основа на посочените в него обстоятелства и документи вещото лице е установило, че не целия имот, а само 552 кв. м. от него попадат в имот № 2032. В тази част то не е съобразено с представения нотариален акт, в който точно са посочени границите и съседите на имота, както и с изявленията на заинтересованата страна К. Х. и на процесуалния представител на областния управител, направени в съдебно заседание на 05.03.2008г. Същите сочат, че имота на жалбоподателя е разположен до този на заинтересованата страна, т. е. до имот № 2036 и че попада изцяло в масив 104, имот № 2032, който е с площ 7098 кв. м. и се води на общината като ползвател. В тази връзка съдът е следвало да събере доказателства за имот № 2036, собственост на наследници на Д. Х. М., отнасящи се до неговия правен статут, големина, граници и прочие, като задачата на вещото лице е трябвало да включи и въпроси, касаещи този имот. Като не е направил това съдът е решил делото при неизяснена фактическа обстановка. Това съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до нарушение на материалния закон и неправилност на постановеното решение.
Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество са основателни.
С обжалваното решение Административен съд Благоевград е отменил заповед № ОА-526/03.12.2007 г. на областния управител на област Б.д, с която са одобрени плановете на новообразуваните имоти и регистрите към тях на земеделските земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на с. Д., община Б.д, област Б.д, в частта относно част от имот № 2032, записан на община Б.д и относно част от имот № 2036, записан на наследниците на Д. М. в масив 104, землището на с. Д., м. „Марков рид”, като съдът е върнал преписката на областния управител на област Б.д за промяна на плана на новообразуваните имоти в обжалваната му част, за да бъде отразен имота на Т. М. Т. съгласно скицата на вещото лице. Съдът е приел, че жалбоподателят се легитимира като собственик на недвижим имот представляващ овощна градина от 1000 кв. м., находящ се в м. „Марков рид”, землището на с. Д., който имот не е нанесен в плана на новообразуваните имоти. Според съдебно-техническата експертиза процесният имот е разположен в южната част на имот № 2032 и в северната част на имот № 2036 в масив 104, с оглед на което съдът е отменил оспорената заповед в тази й част и е върнал преписката на административния орган за отразяване имота на жалбоподателя в ПНИ и съответно вписването му като собственик в имотния регистър.
Така постановеното решение е неправилно. Същото е постановено при неизяснена фактическа обстановка без да са събрани всички относими за изхода на спора доказателство, в резултат на което съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
В случая е безспорно, че жалбоподателят се легитимира като собственик на овощна градина от 1.000 дка, който имот следва да бъде нанесен в ПНИ и съответно да бъде записан на негово име в имотния регистър. Този извод следва от приложените по делото доказателства, които недвусмислено сочат, че е приключила процедурата по придобиването право на собственост от ползвателя, настоящ ответник по касационните жалби, върху предоставения му за ползване на основание ПМС № 76/1977 г. имот в местността "Марков рид". Лицето е ползвател на имот от 1 дка, предоставен му по надлежния ред по силата на цитираното ПМС, видно и от Удостоверение № 153/18.06.1979 г., издадено от Председателя на ИК на ОбНС Благоевград. С. П. от 20.06.1995 г. комисията по § 4 от ЗСПЗЗ е оценила имота от 1.000 дка на 7 200 лв., която сума е внесена от ползвателя по сметка на община Б.д /видно от вносна бележка № 24/02.08.1995 г./. В производството с правно основание § 4к, ал. 6 от ЗСПЗЗ се проверява единствено дали процедурата по придобиването на собствеността върху предоставения за ползване въз основа на някой от актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ имот е приключила, а не висяща, независимо дали ползвателят придобива при условията на § 4а или по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, т. е. дали собствеността е трансформирана. В този смисъл са неоснователни доводите, поддържани и в двете касационни жалби, че бившия ползвател е следвало да придобие собствеността върху земя от 600 кв. м., защото в случая била налице хипотезата на § 4а, ал. 1. В настоящото производство съдът не може да извършва преценка дали са били налице законовите предпоставки за придобиване правото на собственост при условията на § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и да проверява дали административният орган е спазил предвидената процедура, тъй като това са въпроси, които могат да бъдат разрешени в друго производство.
Изводите на съда за незаконосъобразност на заповедта по § 4к, ал. 6 от ЗСПЗЗ, в обжалваната й част, са обосновани въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза, съгласно което процесния имот № 1236 по ПНИ е разположен в южната част на имот № 2032, записан в регистъра на имотите с ползвател община Б.д и в северната част на имот № 2036, записан на наследниците на Д. М., като заема съответно 552 кв. м. и 448 кв. м. от тях. Съдът е възприел безкритично заключението на вещото лице, като не е отчел, че същото противоречи на останалите доказателства по делото. На първо място, то не е съобразено с представения от жалбоподателя нотариален акт № 43, том І, рег. № 4257, дело № 256/2000 г. за собственост върху недвижим имот, придобит по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в който изрично са посочени точните граници и съседите на имота. Не е ясно на какво основание вещото лице е определило, че 448 кв. м. от процесния имот попадат в имот № 2036. Заключението му не е съобразено и с изявленията на заинтересованата страна К. Х., наследник на Д. Х. М., и на процесуалния представител на областния управител, че имотът е съседен на имот № 2036, но попада изцяло в масив 104, в границите на имот № 2032, записан на „ползвател община Б.д”.
От изложеното се налага извода, че обжалваното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка, което налага неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът ще следва да назначи нова съдебно-техническа експертиза, която отново да даде заключение за точното местонахождение, граници и съседи на претендирания имот, като вещото лице се съобрази с представения нотариален акт и скица на имота, както и с данните за правата на наследниците на Д. М. и точното местоположение на неговия имот.Съдът следва да изпълни задължението си по чл.171,ал.4 от АПК и да укаже на страните да представят доказателства на какво правно основание имот № 2036 е записан на наследниците на Д. М. и за точното местоположение на имота и дали има припокриване на части от двата имота по ПНИ, да обсъди въпроса дали имотът е записан на бивш ползвател или възстановен собственик. Само по този начин може да прецени дали жалбоподателят като бивш ползвател се ползва с предимство пред възстановените собственици, в който случай няма да е налице спор за материално право /арг. от § 4з, ал. 1 и 2 от ЗСПЗЗ/, дали е налице колизия на права, която може да се разреши по общия исков ред или е налице неправилно отразяване на местоположението на имота. За изясняване на всички тези обстоятелства е необходимо събирането на допълнителни доказателства, а на вещо лице - геодезист следва да се възложи да установи точното местоположение, площ, граници и съседи както на имот № 1236, така и на имот № 2036.
По изложените съображения, поради допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на процесуалните правила, налице е основание за отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 566 от 29.05.2008 г., постановено от Административен съд Благоевград, по адм. дело № 116/2008 г. и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Д. Г./п/ М. Д. М.К.