Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на представлявания от юрисконсулт Г. Георгиев, Главен разследващ полицай при Областна дирекция на МВР гр. В. срещу решение № 1996 от 25.11.2009 година по адм. д. № 2476 / 2009 година на Административен съд гр. В. с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и затова следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което жалбата срещу процесната заповед да бъде отхвърлена с присъждане на направените разноски по делото.

О. Т. Т. Тодоров, чрез процесуалния си представител, поддържа становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че са налице посочените касационни основания и затова решението следва да бъде отменено със законните последици.

Върховният административен съд, като взема предвид становищата на страните и провери оспореното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

С посоченото решение, в производство по чл. 233 от ЗМВР, е отменена заповед № К - 529 / 29.07.2009 година на Главен разследващ полицай при ОД на МВР - Варна, с която на инспектор Т. Т. Т., с присъдена категория Г - ІІІ степен мл. дознател в ОД на МВР при "Полицейско разследване" - ОД на МВР - Варна,

за това, че за времето от 16.01.2009 година до 20.05.2009 година не е изпълнил нито едно от дадените задължителни указания от прокурора по ДП № 359 / 2000 година по описа на О2 РУ, с което е нарушил чл. 222 ал. 1 от ЗМВР, като неоправдано е забавил наказателното производство, и чл. 54 ал. 4 от ЗМВР, като не е изпълнил писмените указания на наблюдаващия прокурор, с което е допуснал маловажно...