Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. П. М., жив. в с. Н. Н., общ. Хасково, срещу решение № 1581/27.11.2009 г. по адм. дело № 828/2009 г. на Административен съд - гр. П., с което е отхвърлена жалбата и против ревизионен акт /РА/ №260800722/18.02.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Х., потвърден с решение № 241/10.04.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. П., при ЦУ на НАП, определящ дължим данък по чл.35 от ЗОДФЛ отм. за 2004 г. в размер на 6 663,19 лв. и лихви 3470,44 лв. Касаторката поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано и материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му.

Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. П., при ЦУ на НАП, взима писмено становище чрез процесуален представител за оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо "А" отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна.

За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че с РА в съответствие с разпоредбата на чл.122 ДОПК е определена данъчна основа по анолог на жалбоподателката за 2004 г. за облагане с данънък по чл.35 ЗОДФЛ, тъй като декларираните доходи са по - малки от направените от нея разходи - а именно от разходите за дадения от съпругаи Д. Н. М. заем в размер на 50 000 лева през 2004 г. на трето лице. Съдът е отчел годишните доходи на жалбоподателката и съпруга и - всичките от пенсия за периода 2002 -2007 г., но е приел за недоказано, че тя и съпъругът и...