Производството е по чл. 274 ал.3 т.2 ГПК,

Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение № 7200 / 11.04.2013 год. по ч. гр. д. № 1920 / 2013 год. на Софийски градски съд, ІІ б състав, с което е потвърдено определение на Съдия по вписванията при Софийски районен съд, постановено на 28.11. 2012 год. по молба вх.№ 54478 / 28.11.2012 година, С последното е отказано вписване на договор за учредяване на право на прокарване отклонения от общи мрежи на техническата инфраструктура, сключен на 28.11.2012 год. между жалбоподателя, в качеството на инвеститор и физическите лица П. С. и Р. Р., в качеството на възложители - съсобственици на недвижим имот, с договора учредяващи безвъзмездно и безсрочно право на прокарване през същия на подземен газопровод / газопроводно отклонение /, Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение, потвърдило отказа на Съдията по вписванията, но по съображения за неспазена, изискуема нотариална / чл. 18 ЗЗД / форма на договора за учредяване на сервитут, като се позовават на противоречива съдебна практика, т.е. наличие и на такава, допускаща учредяването му с писмен договор, с нотариална заверка на подписите, каквато е формата му в конкретния случай, Обосновават основание за допускане на касационното обжалване на определението по този въпрос, в хипотезите на: 1 / чл. 280 ал.1 т.1 ГПК - противоречие на определението със задължителна съдебна практика / опр. № 175 от 27.03.2012 год. по ч. гр. д. № 37 / 2012 год. на ВКС, предвиждащо аналогична приложимост на предвидената в чл.193 ЗУТ писмена форма с нотариална заверка на подписите ; 2 / чл. 280 ал.1 т.2 ГПК - цитирайки казуална съдебна практика, две от решенията по която са влезли в сила, като необжалваеми и формално приложими в хипотезата, съгласно т.3 ТР № 1 / 2010 год. по т. д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС - опр. № 17744 / 02.11.2012 год. по гр. д.№ 10563 / 2012 год. на ІV състав, ГК на СГС и опр. № 9951/ 13.06.2012 год. по гр. д.№ 3964 / 2012 год. на І състав на ГК, СГС, като с първото е възприета облекчената форма на писмен договор с нотариална заверка на подписите, но при изричната уговорка за приложимост на чл. 64 ЗЕ, в редакцията му преди изменението на закона / обн.ДВ бр. 54, в сила от 17.07.2012 год. /, а с второто - нотариална форма съгласно чл. 18 ЗЗД, но отново в спор, разрешим съгласно действащата преди изменението на ЗЕ, в сила от 17. 07.2012 год., редакция на разпоредбите на чл. 64 и сл. ЗЕ ; 3 / чл.280 ал.1 т.3 ГПК - предвид значение на отговора на поставения въпрос - относно формата на договора за учредяване на сервитут по реда на чл. 64 ЗЕ - за точното прилагане на закона и за развитието на правото,

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт,

За да откаже вписване, Съдията по вписванията е съобразил приложимата към сключения след измененията на ЗЕ / ДВ бр. 54 в сила от 17.07.2012 год., редакция на закона, приемайки, че се касае за учредим по силата на закона специален сервитут, спрямо който не намира приложение договорния режим на чл.193 ЗУТ, С оглед това е приел, че липсва акт, подлежащ на вписване, Въззивният съд е потвърдил определението, но по съображения за неспазена нотариална форма на договора, поддържайки основанието на сервитута - по чл. 64 ЗЕ, но несъобразявайки приложимата към спора редакция на закона,

Правният въпрос, поставен от жалбоподателя, покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като формално е включен в предмета на спора и обусловил решаващите изводи на въззивния съд, Необосновани, обаче, се явяват допълнителните селективни критерии по чл. 280 ал. 1 т. 1 – 3 ГПК, тъй като се аргументират със задължителна и казуална съдебна практики, неприложими към спора, предвид сключването на договора, предявен за вписване след влизане в сила измененията на ЗЕ / обн. ДВ, в сила от 17.07.2012 год. /, Действително се касае за изменение в правната уредба, по което не е създадена задължителна съдебна практика, но по отношение на така поставения въпрос - за формата на договора, а не акта и документите, действително подлежащи на вписване, съгласно чл.64а ЗЕ / нов / - съдържанието на законовата промяна е неотносима, Не е налице неяснота относно подлежащия на вписване акт, при учредяван по силата на закона сервитут по чл. 64 ЗЕ, какъвто приема, че е процесният и въззивният съд, С оглед последното не следва да се приеме за обоснован и допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК – чл. 64а ЗЕ не е неясна, непълна или противоречива правна норма,

Разпоредбата на чл.64 ал.1 ЗЕ / изм. ДВ бр. 54 в сила от 17.07.2012 год. / предвижда, че при изграждане на нови и разширение на съществуващи енергийни обекти, по смисъла на пар.1 т.23 от ДР на ЗЕ, какъвто е и подземният газопровод, изрично посочен в изброяването в ал. 1, в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект, възникват сервитути, Процесният сервитут е от вида по чл.64 ал.2 т.2 ЗЕ – право на прокарване газопроводно отклонение. В чл. 64 ал.4 ЗЕ са определени предпоставките за възникване на сервитута по ал.1, които кумулативно са: 1 / влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението на съответните имоти / ПУП и общите устройствени планове, съгласно чл.66 ЗЕ, изрично следва да посочват вида и местоположението на енергийните обекти и на площите на поземлените имоти, включени в границите на сервитутите по този закон / и 2 / изплатено от титуляра на сервитута еднократно обезщетение на собственика на имота, върху който е възникнал сервитута или на носителя на други вещни права върху засегнатия имот. Съгласно чл.64а ЗЕ на вписване подлежи предвидения в разпоредбата, влязъл в сила акт на компетентен орган за одобрение на подробен устройствен план по чл. 64 ал. 4 т.1 ЗЕ, с извадка от графични и текстови материали за служещия имот, титуляра на сервитута и собственика / или носителя на ограничено вещно право / върху служещия имот и документа за изплатено или депозирано в банка обезщетение / цена на сервитутното право /, Съгласно чл. 64а ал.1 ЗЕ този акт се вписва в имотния регистър, а ал.2 на разпоредбата предвижда изрично, че до откриване на производство по създаване на имотния регистър по чл. 70 ал.1 ЗКИР, вписването на акта и документите по ал.1 се извършва по партидата на собственика на служещия имот по реда на Правилника за вписванията, В качеството му на „ енергийно предприятие „ по смисъла на пар. 1 т. 24 от ДР на ЗЕ, с дейност попадаща в обфхвата на чл.1 ЗЕ, т. е. осъществяващо проектиране, изграждане, експлоатация и ремонт на енергийни обекти по смисъла на т. 23 от ДР, каквито са и тези с предназначение за пренос на съответния вид енергия / в случая природен газ /, молителят - настоящ жалбоподател не може да се ползва от други, освен законните сервитути, съгласно чл.64 ЗЕ, като чл. 193 ЗУТ - уреждащ сервитути въз основа на договори между собственици на господстващ и служещ имоти и облекчената писмена форма с нотариална заверка на подписите, съгласно същата разпоредба - спрямо ползваните от енергийните предприятия специални сервитути по чл. 64 ал.2 ЗЕ, е неприложим, В този смисъл т.4 на ТР № 7 / 25.04.2013 год. по т. д.№ 7 / 2012 год. на ОСГТК на ВКС, По смисъла на същото, сключеният между [фирма] и съсобственците на служещия имот договор има само облигаторно действие и не подлежи на вписване,

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 7200 / 11.04.2013 год. по ч. гр. д. № 1920 / 2013 год. на Софийски градски съд, ІІ б състав,

Определението не подлежи на обжалване,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: