2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№120

Гр.София, 22.04.2013г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска

ЧЛЕНОВЕ: Т. К.

Костадинка Недкова

при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т. д.№ 642 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по молба на Д. Р. Т., Ю. С. П, Н. Д. Ш., Д. С. Ш., Ю. Л. Й. и Т. Л. П. за допълване и алтернативно за поправка на решение № 163/07.02.2013г. по т. д.№ 642/11г., както и 6 бр. молби от всеки един от молителите за изменение на решението в частта за разноските.

Ответниците П. Х. П. и И. К. Й. оспорват молбите. Претендират разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че молбите са допустими, но неоснователни.

По молбата за допълване, алтернативно за поправка на решението.

Молителите твърдят, че в решението на ВКС липсвало произнасяне „по исковете на двамата ищци за заплащане от всеки един от ответниците на разликата над частта от исковата сума, която всеки ответникът е осъден да заплати на съответния ищец, до пълния размер на исковата сума, която съответният ищец претендира да му се заплати солидарно от всеки ответник”, като решението следвало да се допълни по реда на чл.250 ГПК с решение по исковете на двамата ищци за солидарното заплащане от всеки ответник на пълния размер на исковите суми. По същите съображения се твърди и допусната в решението очевидна фактическа грешка.

ВКС е допуснал касационно обжалване и се произнесъл именно по въпроса за отговорността на ответниците, в случай не са налице основания за солидарна отговорност. Изложени са съображения за разделност на отговорността, включително и по заявени претенции за солидарно осъждане, поради което не се дължи произнасяне с отделни диспозитиви – за отхвърляне на исковете за солидарно осъждане и съответно за разделната отговорност на ответниците, тъй като претенциите не са предявени при условията на евентуалност. В частта за отхвърляне на исковете до предявения размер въззивното решение е оставено в сила. В този смисъл, не са налице основания за допълване на решението или за поправка на очевидна фактическа грешка. По същество молителите искат изменение на поставеното решение, което е недопустимо.

По молбите за изменение на решението в частта за разноските.

Молбите в частта, с която са определени дължимите разноски на ищците, се основават на поддържаното становище в молбата за допълване на решението, че следва да се отхвърлят искове за солидарно осъждане на ответниците. По отговорността на ответниците и недопустимостта за изменение на решението съдът изложи съображения. В частта, с която се твърди, че направените от ответниците разноски са в по-висок размер от определените по компенсация разноски молбите са неоснователни, тъй като ответниците не са представили списъци по чл.80 ГПК. При непредставяне на списък страната няма право да иска изменение на решението в частта за присъдените й разноски.

Съгласно чл.81 ГПК съдът се произнася по разноските по всеки акт, с който делото приключва в съответната инстанция.