Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 08.04. две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА

МАРИАНА КОСТОВА

при участието на секретаря

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева

ч. т.дело №213/2010 година

Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3 т.2 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от „Ю” АД, гр. София, чрез адвокат С, с вх. №1921/19.02.2010 на Л. окръжен съд, подадена чрез куриерски услуги с клеймо от 17.02.2010 год., срещу О. №90 от 09.02.2010 год. по ч. гр. д. №70/2010 год. на Л. окръжен съд, с което е потвърдено Р. №4967/30.12.2009 год. по ч. гр. д. №1895/2009 год. на Л. районен съд, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване заповед за незабавно изпълнение на основание чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу Л. Ю. Ч. за сумата 1212.16 лв., ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда, представляваща задължението му по Договор за издаване кредитна карта ”Euroline”. В. съд е възприел изводите на районния съд, че приложения към заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист извлечение от счетоводна книга по смисъла на чл.417, т.2 ГПК е документ, нередовен от външна страна. Съдът е счел, че това извлечение от счетоводната книга и заявлението за издаване на кредитна карта, съдържащо на гърба и общите условия на договора за издаване и използване на карта ”Euroline”, не удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Частният жалбоподател „Ю” АД, гр. София твърди, че обжалваното определение е недопустимо, евентуално неправилно, защото съдът е бил длъжен да издаде заповед за изпълнение на парично задължение, дори приложеният документ по смисъла на чл.417, т.2 ГПК, да е нередовен...