Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДС). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална инспеция по опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ), Плевен, против Решение № 522/20.11.2006 г. постановено по адм. д. № 129/2006 г. по описа на Плевенския окръжен съд (ПОС).

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение състав на ПОС е отменил като незаконосъобразна Заповед № РД-01-041/11.04.2006 г. на касатора и е върнал преписката на същия за ново произнасяне по заявлението от 17.02.2005 г. на Н. Х. Ц. за назначаване на длъжността "младши експерт".

Недоволен от решението, директорът на РИОКОЗ го обжалва. Счита, че същото е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон. Моли отмяната му и постановяване на друго, по съществото на спора, като с него се отхвърли жалбата на Ценкулова против негова Заповед № РД-01-041/11.04.2006 г.

Ответната страна - Н. Ц., чрез подаденото писмено възражение по жалбата, счита същата за неоснователна и моли отхвърлянето `и.

Прокурорът счита касационната жалба за неоснователна.

Върховният административен съд, Пето отделение (ВАС), за да се произнесе, възприе изцяло фактическата обстановка, приета от състава на ПОС. Тя не се оспорва от страните по делото. Спорен е само правният въпрос има ли директорът на РИОКОЗ правото на преценка при назначаването на държавните служители, основано на професионалната им квалификация и с оглед на отговора му - може ли той, на основание чл. 10, ал. 2 от ЗДС, да откаже назначаването на Ценкулова на заеманата от нея, преди определянето `и за заемане на служебно правоотношение, длъжност на служебно правоотношение .

При правилно установената фактическа обстановка касационната жалба се явява неоснователна.

Правните изводи на ПОС относно задължителните действия на директора на РИОКОЗ при условията на § 3 от ПЗР на ЗДС са обосновани и...