Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от кмета на община - Пловдив срещу решение № 1841/22.12.2010г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. д. № 2112/2010г. по описа на АСП.

Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост - касационни основания по чл.209,т.3 от АПК. По подробно развити в касационната жалба съображения касаторът моли обжалваното съдебно решение на АС-Пловдив да бъде отменено като неправилно.

Ответникът, П. И. Щ. от гр. П. чрез адв.. Й. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище и поддържа становище за нейната неоснователност.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е предявена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна с право на жалба, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

Производството пред АС-Пловдив е образувано по жалба на П. Щ. срещу Заповед № 40/16.09.2010г. на кмета на община – Пловдив за прекратяване на служебните правоотношения на жалбоподателя на основание чл.12, ал.1 от закона за държавния служител като, освен отмяната на административни акт като незаконосъообразен, с жалбата се иска и възстановяване на служителя на заеманата от него служба, както и присъждзане на предвиденото в закона обезщетение.

С обжалваното съдебно решение съдът е отменил Заповед № № 40/16.09.2010г. на кмета на община – Пловдив, осъдил е кмета на община П. да заплати на Щернийски обезщетение за времето, през което жалбоподателят не е бил на служба поради прекратяване на служебното му правоотношение в размер на общо 2 565 лв за м. октомври и ноември 2010г.,пропорционално за 13 дни от м. септември 2010г. и 22 дни от м. декември 2010г., но не повече от 10 месеца, оставил е без разглеждане жалбата в частта й по искането до съда за възстановяване на жалбоподателя на заеманата длъжност в община –Пловдив като е прекратил производството по делото в тази част.АС-Пловдив изрично е указал на страните, че решението в прекратителната му част подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му, а в останалата му част – в 14-дневен срок от съобщаването му.

Настоящата касационна инстанция, при вмененото й от разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК задължение за служебна проверка допустимостта на съдебното решение, намира същото за недопустимо в частта му, в която кметът на община П. е осъден да заплати на Щернийски обезщетение за времето, през което жалбоподателят не е бил на служба поради прекратяване на служебното му правоотношение в размер на общо 2 565 лв за м. октомври и ноември 2010г.,пропорционално за 13 дни от м. септември 2010г. и 22 дни от м. декември 2010г., но не повече от 10 месеца. Съображенията на Върховния административен съд, пето отделение в тази насока са следните :

Искането за присъждане на обезщетение по чл.104 ал.1 от ЗДСл е преждевременно предявено, поради което само на това основание съдът не е следвало да се произнася по основателността и размера му, а да го остави без разглеждане и да прекрати производството по делото в тази част. Видно от разпоредбата на чл.104, ал.1, изр.1 от ЗДСл „ Когато

заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда държавният служител има право на обезщетение в размер на брутната си заплата за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 10 месеца.” Законодателят е въвел като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на искане за присъждане на обезщетение по чл.104 от ЗДСл наличието на влязъл в сила акт – административен или съдебен, с който заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на служителя е отменена. Към датата на предявяване на искането за обезщетение в конкретния случай тази процесуална предпоставка безспорно не е налице.

На следващо място - претендирането на обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл се извършва по исков ред като ответник по иска следва да бъде община – Пловдив, а не административния орган по назначаването. Исковата молба следва да отговаря на изискванията на чл.127 от ГПК с посочване на ответник, претендирани суми, периоди, обстоятелствена част и петитум. Горните нередовности на претенцията на Щернийски за обезщетение не са отстранени своевременно, поради което съдебното решение в частта за присъденото обезщетение като постановено по нередовно искане, подлежи на обезсилване и на това основание.

По изложените съображения решението на АС-Пловдив следва да бъде обезсилено като недопустимо в частта му, в която кметът на община П. е осъден да заплати на Щернийски обезщетение за времето, през което жалбоподателят не е бил на служба поради прекратяване на служебното му правоотношение в размер на общо 2 565 лв за м. октомври и ноември 2010г.,пропорционално за 13 дни от м. септември 2010г. и 22 дни от м. декември 2010г., но не повече от 10 месеца като делото в тази част бъде върнато за разглеждане от друг състав на АС-Пловдив, който след отстраняване нередовностите на исковата молба, да разгледа същата по същество в съответствие с чл.104, ал.1 от ЗДСл, събирайки всички допустими и относими доказателства - включително и съдебно-икономическа експертиза.

Решението в останалата му част е правилно и следва да бъде оставено в сила.

За да постанови този правен резултат, АС-Пловдив е приел, че обжалваната заповед, макар издадена от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма на административния акт по чл.108 от ЗДСл и при спазване на административнопроизводствените правила, е незаконосъобразна като постановена в нарушение на материалноправните разпоредби. Съдът е приел, че не е налице фактическото и правно основание за постановяване на заповедта. Неправилно органът по назначаването е прекратил служебното правоотношение с жалбоподателя без предизвестие на основание чл.12, ал.1 от ЗДСл, тъй като е стигнал до неправилния извод, че заеманата от Щернийски служба е първа по ред държавна служба, на която е назначен.

Настоящата касационна инстанция споделя изцяло фактическите и правни изводи на АС-Пловдив относно незаконосъобразността на обжалваната заповед. След подробен и детайлен анализ на всички събрани по делото писмени доказателства – поотделно и в тяхната цялост, правилно съдът е приел за безспорно установено по делото обстоятелството, че, преди да бъде назначен след конкурс на длъжността „директор”Обществен ред и сигурност” при община –Пловдив, Щернийски е заемал последователно, години наред държавна служба в структурата на МВР – офицер, главен инспектор, командир на взвод / заповед № 2345/14.04.2009г. за прекратяване на служебни правоотношения по чл.245, ал.1,т.13 от ЗМВР, Акт за встъпване в длъжност от 22.11.2004г., акт за стъпване в длъжност от 07.05.2008г. и др./ Правилно съдът е приел, че с оглед разпоредбите на § 3 от ПЗР на ЗМВР и § 110 П. З. З. /ДВ бр.69/2008г./ ,Щернийски, заемайки цитираните по-горе служби в структурата на МВР, е бил повече от 20 години държавен служител по служебно правоотношение, поради което назначаването му със заповед № 32/17.09.2009г. на кмета на община –Пловдив като директор на дирекция”Обществен ред и сигурност” в общинската администрация не съставлява”назначаване за първи път на държавна служба” по смисъла на чл.12, ал.1 от Закона за държавния служител. Това обстоятелство не се променя нито от факта, че при заемане на длъжностите в структурата на МВР жалбоподателят не е бил назначаван с конкурс по смисъла на ЗДСл, нито от това, че неправилно, още в заповедта за назначаване от 17.09.2009г. като правно основание за издаването й е посочен чл.12, ал.1 от ЗДСл. Разпоредбата на чл.12, ал.1 от ЗДСл не е основание за назначаване на държавна служба, а основание за прекратяване на възникнало вече служебно правоотношение при кумулативното наличие на следните предпоставки : 1 лицето за първи път да заема държавна служба; 2. да не е изтекла една година от първото му назначаване на държавна служба и органът по назначаването да прецени, че желае в рамките на този едногодишен срок да прекрати служебното правоотношение с държавния служител, без да дължи било отправяне на предизвестие, било излагане на мотиви за това свое решение. Поради липсата на първата, предвидена в чл.12, ал.1 ЗДСл предпоставка, правилно съдът е приел, че липсва фактическо и правно основание за издаване на обжалваната заповед. Същата е постановена в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗДСл, поради което правилно е отменена.

Правилно АС-Пловдив е оставил без разглеждане жалбата на Щернийски в частта й, съдържаща искане за възстановяване на заеманата длъжност и е прекратил производството по делото в тази част, приемайки, че възстановяването на заеманата длъжност съставлява законова последица от отмяната на заповедта, без да е необходимо, съответно без да е налице правен интерес от нарочно искане за това.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 и ал.3 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 1841/22.12.2010г., постановено по адм. д. № 2112/2010г. по описа на АС-гр. П. в частта му, в която кметът на община П. е осъден да заплати на Щернийски обезщетение за времето, през което жалбоподателят не е бил на служба поради прекратяване на служебното му правоотношение в размер на общо 2 565 лв за м. октомври и ноември 2010г.,пропорционално за 13 дни от м. септември 2010г. и 22 дни от м. декември 2010г., но не повече от 10 месец и

ВРЪЩА ДЕЛОТО в тази част за ново разглеждане от друг състав на АС-Пловдив.

ОСТАВЯ В СИЛА решение 1841/22.12.2010г., постановено по адм. д. № 2112/2010г. по описа на АС-гр. П. в останалата част. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Д. Д.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ И. Д./п/ А. Р.

А.Р.