Производството е по чл.208 - чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба подадена от Т. М. П., Д. М. П. и И. М. М. срещу решение № 192, постановено от Софийски градски съд - административна колегия, ІІІ-ж състав по адм. д.№ 251/2005г. В хода на касационното производство е починал касатора Д. М. П., поради което и на осн. чл.120 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК като страни са конституирани неговите наследници по закон Ц. Д. М. и В. Д. А.а. С касационната жалба са инвокирани оплаквания за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и несъобразено с целите на закона. Касаторите правят искане за отмяна на обжалваното решение.

О. К. на СО - район “Сердика” не взема становище по касационната жалба.

Заинтересованата страна “МЕТАГАЗ” ООД изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Участващият в производството прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.33, ал.1 от ЗВАС отм. и от надлежни страни, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдебно-административното производство по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ е образувано по жалба на Т. М. П., Д. М. П. и И. М. М. против заповед № РД-09-290 от 26.11.2004г., с която Кмета на СО - район “Сердика” е одобрил решение №19 по протокол № 11 на комисията назначена със заповед № РД-0901-287 от 02.08.2004г и е определил за имот №1593366, находящ се в ПРЗ м.”Военна рампа-изток” като застроена част от 1069кв. м. и като свободна от застрояване част от 1095кв. м. съдът в решаващият си състав е приел, че заповедта в частта, в която е определена застроената част от имота е законосъобразна. По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, съобразно което върху терена определен като застроен на площ от 454 кв. м. е изградена масивна сграда. Останалата част от 615 кв. м. попада в асфалтови улици и тротоари.

Така постановеното решение е правилно. При постановяването му съдът е обсъдил представените по делото доказателства и направените от него изводи са обосновани, съответствуват на установената фактическа обстановка и не противоречат на материалния закон.

Производството по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е междинно производство развиващо се преди произнасянето на общинската служба по земеделие и гори по искането за възстановяване правото на собственост върху съответните бивши земеделски земи. То представлява сложен фактически състав, който включва решението на техническата служба на общината, което следва да бъде одобрено със заповед на кмета, с което съгласно техническите норми и правила, се определя застроената, съответно свободна от застрояване част от имота. В това производство не се изследват въпроси свързани със законността на строителството, статута на сградите и възможността за възстановяването й. Последното съгласно чл. 33, ал. 2 ЗСПЗЗ е от компетентността на общинска служба по земеделие и гори, която преценява това, включително и дали са налице условията на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. По тези доводи настоящият състав счете за неоснователни доводите за незаконосъобразност на обжалваното решение. Следва да се отбележи, че инвокираното като основание за отмяна несъобразяване с целта на закона не е предвидено като касационно отменително основание в разпоредбата на чл.218б, ал.1, б.”в” от ГПК и респективно в разпоредбата на чл.209, т.3 от АПК, поради което по тези доводи настоящият състав не дължи произнасяне.

В производство по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ единствения релевантен въпрос е този касаещ наличие на строежи върху терена на подлежащата на възстановяване земеделска земя, включена в урбанизирана територия. С разпоредбата на §1в, ал.1 и ал.2 от ДР на ППЗСПЗЗ примерно са изброени строителните дейности и съоръжения, които не позволяват възстановяване на собствеността на земеделски земи. Легално дефиниране на понятието "строежи" е дадено с разпоредбата на §5, т.38 от ДР на ЗУТ и това са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства с и без промяна на предназначението. Съобразно заключението на неоспорената експертиза върху терена, определен като застроен има изградена масивна постройка и са разположени асфалтови улици и тротоари. Само с оглед преценката на този релевантен за спора факт следва да се прецени законосъобразността на оспорения административен акт. Доводите за възможността да се възстанови терена, поради факта, че сградата е построена след 1991г. са относими в производството пред съответната ОСЗГ, която ще се произнесе по реда на чл.33, ал.2 от ЗСПЗЗ.

С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила.

При това положение и на основание чл.143, ал.3 във връзка с чл.228 от АПК касаторите следва да заплатят на заинтересованата страна "Метагаз" ООД разноски по делото за тази инстанция в размер на 500лв, съставляващи внесен изцяло хонорар на адв.Г. М..

Воден от горното и на осн. чл.221, ал.2, пр.1 от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 192, постановено от Софийски градски съд - административна колегия, ІІІ-ж състав по адм. д.№ 251/2005г.

ОСЪЖДА Т. М. П., И. М. М., Ц. Д. М. и В. Д. А.а да заплатят на [Фирма 1] разноски по делото в размер на 500лв. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. Х. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Н. Д./п/ Т. Х. Т.Х.