Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на В. М. Ц. от гр. Л. срещу решение № 151/28.11.2007 г. на Административен съд – гр. В. Т., постановено по адм. дело № 379/2007 г., с което е отхвърлена жалбата й против АПВ № 2976/26.03.2007 г. на орган по приходите при ТД на НАП – гр. Л., потвърден с решение № 427/06.06.2007 г. на директора на дирекция „ОУИ”- гр.В. Т. за отказано право на признаване на данъчно облекчение за дарение по чл. 28, ал. 1, т. 1, б. „е” ЗОДФЛ за 2005 г. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението, като са изложени оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на решението и да се реши спора по същество. Иска се присъждане и на разноските по делото.

Ответникът по касационната жалба дирекция „ОУИ” – гр. В. Т. не изразява становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на жалбата.

Върховният административен съд, Първо отделение в настоящия си състав след като прецени допустимостта на жалбата преценява същата като основателна.

За да отхвърли жалбата на В. Ц. от гр. Л., съдът е приел, че правото на ползване на данъчно облекчение при извършване на дарение от лицата, реализирали доходи по чл. 19 ЗОДФЛ през процесния период е било регламентирано в чл. 20, ал. 7 и чл. 28 ЗОДФЛ, а редът за упражняване на това право в чл. 20, ал. 8 и чл. 42, ал. 2 ЗОДФЛ. Съдът е приел, че в процесния случай жалбоподателката е претендирала правото на данъчно облекчение поради извършване на дарение на лице с увреждане съгласно чл. 28, ал. 1, т. 1 , б. „е” във връзка чл. 20, ал. 7 ЗОДФЛ. Съдът е обсъдил предпоставките, при изпълнение на които се ползва посоченото данъчно облекчение. Обсъден е...