Съдебното производство е по чл. 145, ал. 1 АПК , във вр. с чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) и е образувано по жалба на П. С. В. от гр.С. З., като наследник на С. А. В., чрез пълномощник –адв.Е. М. от гр. С. , срещу Решение № 854 на Министерския съвет на РБ от 30.12.2008 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив - Свиленград - турска/гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч" на територията на община С., област Х. (обн. ДВ, бр. 4 от 16.01.2009 г.) в частта, с която са отчуждени 0,419 дка от ПИ № 14708.34.99 с обща площ 0,760 дка, находящ се в землището на с. Г.,община С. местността „Семера” ЕКАТТЕ 14708, относно размера на обезщетението.В жалбата се поддържа, че административното решение в частта, в която е определено дължимото парично обезщетение за отчуждената част от собствения им поземлен имот в размер на сумата 280 лв. противоречи на разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗДС за заплащане на равностойно парично обезщетение - отменително основание по чл. 146, ал. 1, т. 4 АПК.
Страната ответник - Министерският съвет и заинтересованите страни поддържат становище, че жалбата е неоснователна, а оценката на дължимото обезщетение, определена от административния орган, е обективна и е съобразена с изискването на закона за равностойно парично обезщетение за отчуждения имот.
Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав, като обсъди допустимостта на жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, намира, че жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС е допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:
В процедура по чл. 34 а, във вр. с чл. 33 и 34б от ЗДС с оспореното решение № 854 на МС от 2008 г. отчуждени отчуждени 0,419 дка от ПИ № 14708.34.99 с обща площ 0,760 дка, находящ се в землището на с. Г.,община С. местността „Семера” ЕКАТТЕ 14708. Видно от приетите по делото писмени доказателства, имота е собственост на жалбоподателя и по това обстоятелство не се спори от страните.
Към доказателствата по делото е приложена независима експертна оценка за определяне на пазарната цена на отчуждената част от имота по ЗДСоб., с дата на възлагане на оценката 15.07.2008 г. и дата на оценката 30.07.2008 г., с която оценка за отчуждения имот на собственика е определено обезщетение в размер на 280 лв.
От съдебно-оценителната експертиза, изготвена от назначеното от съда вещо лице е видно, че равностойното парично обезщетение за отчуждената част от имота следва да бъде в размер на 8 470 лв., като в тази оценка съобразно Наредба за базисните цени на трайните насаждения (приета с ПМС № 151 от 30.07.1991 г., обн., ДВ, бр. 65 от 9.08.1991 г., попр., бр. 84 от 11.10.1991 г., изм. и доп., бр. 107 от 28.12.2000 г., изм., бр. 81 от 12.09.2003 г.) е включена и стойността на трайните насаждения в имота – лозя, както и прилежащата им подпорна конструкция - колове, тел, както и стойността на труда и механизацията, необходими за изграждането им. Този размер на паричното обезщетение вещото лице е определило като осреднена пазарна цена на реализирани сделки със земеделски имоти, описани подробно на л. 4 от заключението. Претеглената (осреднената) стойност между посочените нотариални акта е 12,37 лв. на кв. метър, а на подобренията - по 7 845,29 лв. на декар. Заключението на вещото лице е компетентно и обективно изготвено, не е оспорено надлежно от страните и притежава необходимата доказателствена стойност съобразно чл. 32, ал. 2 от ЗДС.
При тези установени обстоятелства за пазарните цени на земеделски земи в землището на гр. С. съдът намира, че следва да се приеме заключението на вещо лице като обективно и постановено съгласно изискването на чл. 32, ал. 2 ЗДС - въз основа на пазарните цени на реални и вписани в имотния регистър на „Службата по вписванията” РС-Свиленград сделки с имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания.За конкретния имот равностойното парично обезщетение следва да се определи по заключението на вещото лице като се увеличи размера на определеното обезщетение от административния орган от 280 лв. на 8 470 лв.
С оглед изхода на делото и съобразно чл.143 АПК, ответникът дължи направените от жалбоподателя разноски, които понастоящем са изрично претендирани.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал.2 АПК и чл.38, ал.7 ЗДС, Върховният административен съд - III отделение, РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на дължимото парично обезщетение за отчуждения с Решение № 854 на Министерския съвет на РБ от 30.12.2008 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив - Свиленград - турска/гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч" на територията на община С., област Х. (обн. ДВ, бр. 4 от 16.01.2009 г.) имот частна собственост, представляващ 0,419 дка от ПИ № 14708.34.99 с обща площ 0,760 дка, находящ се в землището на с. Г.,община С. местността „Семера” ЕКАТТЕ 14708,собственост на П. С. В. от гр.С. З., като наследник на С. А. В., бивш жител на гр. С., като
УВЕЛИЧАВА паричното обезщетение за отчуждената част от имота от 280 (двеста и осемдесет) лева на 8 470 (осем хиляди четиристотин и седемдесет) лева.
ОСЪЖДА Министерски съвет на Р България да заплати на П. С. В. от гр.С. З. сумата 300 (триста) лв. - разноски по делото за експертиза. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. Х./п/ Т. П. Т.П.