Производството е по реда на чл.160, ал.6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс, (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "ОУИ" - гр. В. при ЦУ на НАП против решение № 894/29.11.2007 г. на Варненския окръжен съд, (ВОС), АО, първи състав, постановено по адм. д. № 2021 по описа за 2006 г. на този съд, с което е отменен РА № 0301504/14.06.2006 г., издаден от орган по приходите на ТД - гр. В. при НАП, потвърден с решение № 596/23.08.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. В. при ЦУ на НАП, с който е отказано на "Св. Н. П." ООД - гр. В. правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 13 593,02 лв. за данъчен период м.07.2005 г. по фактура № 7/20.07.2005 г., издадена от "И. П. архитекти" ООД и в полза на дружеството са присъдени разноски в размер на 50 лева. От съдържанието на касационната жалба могат да се извлекат касационни основания по чл.209, т.3, предложения първо и трето от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), представляващи неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, необоснованост. Касаторът твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на чл.6, чл.25 и чл.65, ал.4, т.3 ЗДДС отм. , тъй като не е налице данъчно събитие. Освен това съдът направил необосновани изводи, защото жилищния комплекс "Св. Никола" е продаден на 08.03.2006 г., ведно със сградите построени през 1951 г., 1964 г., 1977 г., 1980 г., 1981 г., 1986 г., 1989 година. Касаторът счита, че не е доказано фактическото изпълнение на доставката на услуги по сключения между "Св. Н. П." ООД и "И. П. архитекти" ООД договор. Директорът на Д"ОУИ" - гр. В. претендира отмяна на първоинстанционното решение, решаване на спора по същество чрез отхвърляне на жалбата срещу РА и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба - "Св. Н. П." ООД - гр. В., я е оспорил чрез доводи, изложени в писмено възражение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, І А отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираното касационно основание и съобразно служебната проверка, предвидена в чл.218, ал.2 АПК прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество тази жалба е основателна, поради следните съображения:
В производството по адм. д. № 2021/06 г. ВОС е упражнил контрол за законосъобразност и обоснованост на РА № 0301504/14.06.2006 г., издаден от орган по приходите в ТД - гр. В. при НАП. В акта се съдържат констатации за това, че между ревизираното лице "Св. Н. П." ООД (възложител) и "И. П. архитекти" ООД (проектант) са възникнали договорни отношения, като с приемо - предавателен протокол от 20.07.2005 г. е предадена предпроектна документация. Издадена е фактура № 7/20.07.2005 г. от "И. П. архитекти" ООД, в която е вписан следния предмет на услугата: "аванс за проектиране по договор № 001А/23.06.2005 г.". Направена е констатация, че плащането е извършено на 11.08.2005 г., тоест липсва реална доставка и процесната фактура е издадена без основание. Тези изводи се съдържат и в решение № 596/23.08.2006 г. на директора на Д"ОУИ" - гр. В.. Във връзка с горепосоченото е съставен ПИНП № 03 - 17 - 350/28.04.2006 г., в който е записано че предмет на доставката по фактура № 7/20.07.2005 г. е аванс за проектиране по договор № 1/23.06.2005 година. Приложена е декларация от представителя на проверяваното дружество, установяваща факта, че към 25.04.2006 г. договорената услуга за проектиране на ж. к. "Св. Никола" не е окончателно завършена. За целите на проверката са представени договор № 001А/23.06.2005 г. за проучване и проектиране, сключен между "И. П. архитекти" ООД и "Св. Н. П." ООД ведно с допълнително споразумение от 27.06.2005 г., както и приемо - предавателен протокол от 20.07.2005 година. Според т.2 и 3 от договора проектирането следва да се извърши на две фази - идеен проект и технически с работен проект, а според т.5 и т.22 - приемането на изпълнението по всяка от двете фази се извършва с приемо - предавателен протокол. В т.7.2 е предвидено заплащане на сумата в размер на 34 750 евро без ДДС след утвърждаване на идейния проект. Тази клауза е променена с допълнително споразумение. По делото няма доказателства за завършване на услугата по изготвяне на проект, тъй като липсва одобрен от община В. проект въз основа на който да започнат СМР. За да отмени РА първоинстанционният съд се е мотивирал с наличието на приемо - предавателния протокол от 20.07.2005 г. въз основа на който е формулиран извода, че с процесната фактура е документирано настъпило данъчно събитие. Извършена е услуга - идеен проект срещу договорно определено възнаграждение. ВОС се е позовал и на ТР №5/2004 г. по дело ТР - 7/2004 г. на ВАС.
Обжалваното решение е неправилно, същото трябва да бъде отменено на основание чл.221, ал.2, предложение второ АПК и делото да се реши от касационната инстанция чрез отхвърляне на жалбата срещу РА.
Решението на ВОС е постановено в нарушение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1, т.2 ЗДДС отм. данъчното събитие по ЗДДС отм. възниква на по - ранната дата ( извършване на услугата или датата на частичното авансово плащане). В конкретния казус към 20.07.2005 г. нито е осъществено авансово плащане, нито е завършена услугата. Основателно е оплакването на касатора, че предмет на доставката, за която е издадена фактура № 7/20.07.2005 г., е "аванс по договор", който предмет не може да бъде променен от съда във връзка с приемо - предаването на идейния проект. Дружеството не е използвало предвидения в ЗСч. ред за отстраняване на евентуалните грешки в процесната фактура. Към деня на издаване на фактурата няма авансово плащане, а плащането е направено впоследствие. Видно е също така, че по време на насрещната проверка представителят на "И. П. архитекти" ООД е декларирал писмено, че към 25.04.2006 г. договорената услуга за проектиране на ж. к. "Св. Никола" не е окончателно завършена. Тези обяснения следва да се съпоставят с данните от нот. акт № 128, том І, рег. № 1697, дело № 92/2006 г., установяващи че комплексът е бил продаден ведно със сградите, построени в него през следните години: 1951, 1977, 1980, 1981, 1986, 1989. В този смисъл са неоснователни доводите на ответника по касационната жалба, че се отрича правото му на свободна инициатива досежно разпореждането с право на собственост. Преценката на данните от нотариалния акт касае отразеното в писмената декларация и е свързана с наличието или не на данъчно събитие, което предпоставя правото на данъчен кредит.
Решението на ВОС следва да бъде отменено и да се отхвърли жалбата на дружеството срещу РА в частта досежно непризнатия данъчен кредит по фактура № 7/20.07.2005 година.
При този резултат на делото в полза на Д"ОУИ" - гр. В. трябва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 611,86 лв. за първоинстанционното производство. Такова възнаграждение не се дължи за производството пред ВАС, в което страната не е била защитавана и представлявана.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основания чл.221, ал.2, предложение второ, чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, І А отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ изцяло
решение № 894/29.11.2007 г. на Варненския окръжен съд, АО, първи състав, постановено по адм. д. № 2021 по описа на този съд за 2006 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ
жалбата на "Св. Н. П." ООД - гр. В. против РА № 0301504/14.06.2006 г., издаден от орган по приходите в ТД - гр. В. при НАП, потвърден с решение № 596/23.08.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. В. при ЦУ на НАП, с който на дружеството е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 13 593,02 лв. по фактура № 7/20.07.2005 г., издадена от "И. П. архитекти" ООД. ОСЪЖДА
"Св. Н. П." ООД - гр. В. да заплати на директора на дирекция "ОУИ" - гр. В. при ЦУ на НАП сумата в размер на 611,86 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Й. К.в секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. Ч./п/ М. М. М.М.