Производството е по реда на чл. 239, т. 1 и 5 АПК.

С решение от 22.06.2009 г. по адм. д. № 2357 от 2009 г. Върховният административен съд – VІ отделение като е отменил решението от 20.12.2008 г., постановено по адм. д. № 5907 от 2008 г. на Административния съд – София град съгласно чл. 222, ал. 1 АПК е постановил ново по същество, с което е отхвърлил жалбата на С. М. С. от София против решение № 310 от 29.09.2008 г. на главния директор на СУ „Социално осигуряване” и потвърденото са него разпореждане № 4304046543/17 от 10.07.2008 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване”.

1. В молбата си за отмяна по реда на чл. 239, т. 1 АПК

молителят С. М. С. твърди, че е открил нови писмени доказателства, които ако са били известни на съда, биха мотивирали различен извод досежно основателността на жалбата за отменяване на разпореждането на ръководителя на „Пенсионно осигуряване”.

Моли съда да отмени по реда на чл. 239, т. 1 АПК издаденото решение по адм. д. иска № 2357 от 2009 г. на Върховния административен съд.

Като новооткрити писмени доказателства от съществено значение за делото молителят представя пояснения, графици и изчисления, изготвени от същия във връзка с начина, по който според него следвало да се определи размера на пенсията му за осигурителен стаж и възраст. Молбата е неоснователна.

За да се уважи молба за отмяна, основана на чл. 239, т. 1 АПК, необходимо е писмените доказателства, които дават повод да се иска отменяване на влязлото в сила решение, да са новооткрити, т. е. страната да не е могла да знае за същите писмени доказателства при решаване на делото, и същите да имат съществено значение за делото, т. е. и двете условия трябва да бъдат налице, за да се допусне отмяна на решението на основание чл. 239, т. 1 АПК. Настоящият случай не...