Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети декември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Й. К. ЧЛЕНОВЕ:БИСЕР Ц. Ж. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Чавдар Симеоновизслуша докладваното от председателяЙ. К. по адм. дело № 5978/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С Решение № 74 от 09.03.2021 г., постановено по адм. дело № 27/2021г. Административен съд Смолян е отхвърлил оспорването по жалби на „ЕЛТУРСТРОЙ“ ООД - София, представлявано от К. С., като правоприемник на [фирма] и лично от Д. С. чрез адвокат Е. В., против акт за установяване на публично държавно вземане № 21/312/02149/3/01/04/03 от 13.01.2021г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, като е осъдил жалбоподателите да заплатят на ДФ“Земеделие“ сумата от 100лв. разноски по делото.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Д. С. от гр.София, [адрес], и „ЕЛТУРСТРОЙ“ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление с.Еленка, общ.Неделино, обл.Смолян, представлявано от управителя Л. С., чрез пълномощника им адв. Е. В.. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Смолян и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения АУПДВ. Претендира заплащане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции .

Ответният по касационната жалба изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт М. П. взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждението на пълномощника касаторите.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С решението си Административен съд – Смолян е отхвърлил оспорването по жалби на „ЕЛТУРСТРОЙ“ ООД , представлявано от К. С., като правоприемник на [фирма] и лично от Д. С. чрез адвокат Е. В., против акт за установяване на публично държавно вземане № 21/312/02149/3/01/04/03 от 13.01.2021г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който на „ЕЛТУРСТРОЙ“ ООД и Д. С. е установена подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ в размер на 294 983,76лв. Решаващият съд е описал подробно установената фактическа обстановка по повод на издаване на оспорения акт – подаването на заявление от страна на ЕТ“Д. С.“, представляван от Д. С. за подпомагане по мярка 312 от Програма за развитие на селските райони 2007 – 2013г. от 06.12.2011г. за проект „Къща за гости „Славейковата къща“- с.Еленка, общ.Неделино, сключения на 14.05.2012г. договор за отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013ж., подкрепяна от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони между ДФ“Земеделие „ и [фирма], извършените разплащания по силата на договора в размер на 237 697,60лв. и 137 645,16лв.; извършените проверки през 2016г. и 2017г. от страна на ДФ“Земеделие“ и установените неизпълнения на заложените в бизнес-плана показатели; издадените две решения за налагане на финансова корекция съответно от 02.05.2017г. и 31.08.2017г., като последното е било и предмет на съдебен контрол; посоченото в решение № 5872 от 21.05.2020г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, постановено по адм. д. № 11774/2019г. , с което е упражнен контрол по отношение на решението за финансова корекция от 31.08.2017г., като е отхвърлено оспорването по жалба, подадена от ЕТ „Д. С.” срещу решение за налагане на финансова корекция № 21/312/02149/3/01/04/02 на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” в частта му, в която е установено нарушение на Наредба № 29 от 11.08.2008г. и договор № 21/312/02149 от 14.05.2012г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 “Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007- 2013г., а частта в която е определен размерът на финансова корекция - 294 983.76 лева е изпратил делото като преписка на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с настоящото решение; започналото ново производство, приключило с акт за установяване на публично държавно вземане № 21/312/02149/3/01/04/03 от 13.01.2021г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. Отбелязано е още, че на 13.07.2020г. предприятието на [фирма] е прехвърлено на „Елтурстрой“ ООД – с.Еленка, общ.Неделино, обл.Смолян/.

Решаващите мотивите на административния съд относно законосъобразността на оспорения АУПД са изложени на л.433 и сл. от първоинстанционното дело /решението няма своя номерация, към която да бъде направено препращане/. Като безспорни между страните са посочени следните обстоятелства: 1. Че между ЕТ“Д. С.“, представляван от Д. С. и ДФ“Земеделие“ има сключен договор за отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони, по силата на който търговецът е получил безвъзмездна финансова помощ в размер на 375 342,76лв.; 2. Налице решение за извършване на финансова корекция № 21/312/02149/3/01/04/02 на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, което е потвърдено с влязло в законна сила съдебно решение, в частта му, в която е установено нарушение на Наредба № 29 от 11.08.2008г. и договор № 21/312/02149 от 14.05.2012г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 “Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007- 2013г., а в частта относно размера на санкцията е върнато на административния орган. Като спорно между страните е посочено обстоятелството спазен ли е закона при определяне на размера на публичното задължение съгласно указанията, дадени в отменителното решение на Върховния административен съд. Първоинстанционният съд е дал положителен отговор на този въпрос, аргументите му в тази насока са изложени от л. 434 до 438 от делото, като систематизирани за целите на настоящето изложени се свеждат до следното: 1. Възпроизведени са разпоредбите на чл.166,ал.1 и чл.27,ал.6 и 7 ЗПЗП, и е направено съответното тълкуване. 2. На база на това тълкуване е прието, че редът по който следва да бъде определен размера на публичното задължение, е този по чл.27,ал.7 ЗПЗП - чрез издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, а не чрез издаването на решение за финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ. Този извод е обоснован и с обстоятелството, че дължимостта на вземането произтича от вече издаденото и потвърдено решение за извършване на финансова корекция, а самото определяне на размера на задължението следва да се извърши по реда на чл.27,ал.7 ЗПЗП с АУПДВ. 3. Посочено е, че дори да се приеме, че е налице смесване на вида и процедурите на двата закона – ЗПЗП и ЗУСЕСИФ, то допуснатото нарушение не е съществено и няма за последица отмяната на издадения акт само на това основание, в който смисъл има формирана съдебна практика. 4. На отделен ред е направен коментар на измененията на ЗПЗП, обн. ДВ бр.51/2019г., от което е изведен извод, че те и правилата на Наредба № 29/2008г. изключват приложението на § 4,ал.3 ДР ЗУСЕСИФ. 5. На основание изложеното е направен краен извод, че при издаване на оспорения АУПДВ не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. 6. На отделен ред е посочено, че в жалбата и производството не се правят доводи и не се сочат доказателства, че размерът на вземането е неправилно определен, а всички доводи на жалбоподателите касаят дължимостта на сумите, която е установено с влязлото в сила съдебно решение. 6. Първоинстанционният съд е определил като неоснователни възраженията на процесуалния представител на Д. С., че задължението следва да е само по отношение на дружеството, тъй като едноличният търговец е прехвърлил правата си. В тази връзка е посочено, че [фирма] е този, който не е изпълнявал договорните задължения и това лице, което е получило самата, без да има данни търговеца да е уведомил кредиторите за извършеното прехвърляне на предприятието. Направено е позоваване и на нормата на чл.15,ал.3 ТЗ.

Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения АУПД и неоснователност на жалбата.

Решението на Административен съд – Смолян е неправилно като постановено в противоречие със закона.

В касационната жалба на „ЕЛТУРСТРОЙ“ ООД , представлявано от К. С., като правоприемник на [фирма] и на Д. С. се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Навеждат се доводи, че административният съд неправилно е приел, че оспореният АУПДВ е издаден при спазване на администратнивно-производствените правила, като не е обсъдил детайлно възраженията на жалбоподателите в тази насока и по специално за приложението на реда посочен в ЗУСЕСИФ, което изключва приложението на реда по чл.27,ал.7 ЗПЗП, на което основание е издаден оспорения АУПДВ. На отделен ред се правят оплаквания относно това, че неправилно административният съд е потвърдил оспорения административен акт и по отношение на Д. С., без да бъде зачетено извършеното прехвърляне на търговското предприятие на едноличния търговец на „Елтурстрой“ ООД по реда на чл.15 ТЗ. На отделен ред се правят и оплаквания за неправилно определяне на размера на подлежащото на възстановяване публично държавно вземане.

По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция приема за установено следното:

Принципно по делото няма спор за факти. Установено е, че между ДФ“Земеделие“ и 14.05.2012г. договор за отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013г., подкрепяна от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони между ДФ“Земеделие „ и [фирма], извършените разплащания по силата на договора в размер на 237 697,60лв. и 137 645,16лв.; че с решение № 15642 от 16.12.2020г. на Върховния административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, постановено по адм. д. № 1821/2020. Е : отменено решение № 442 от 08.11.2019 г., постановено от Административен съд – Смолян, по адм. д. № 42/2018 г., В ЧАСТТА, с която е отменено решение № 21/312/02149/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция (изх. № 01-6500/409 от 02.05.2017 г.) на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие - Разплащателна агенция, гр. София, в частта му, в която е установено нарушение на договор № 21/312/02149 от 14.05.2012 г. и на Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. и вместо него е постановено друго такова, с което е отхвърлена жалбата на ЕТ “Д. С.“, със седалище и адрес на управление в [населено място], община Неделино, област Смолян, подадена против решение № 21/312/02149/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция (изх. № 01-6500/409 от 02.05.2017 г.) на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие - Разплащателна агенция, гр. София в горепосочената част; е отменено решение № 442 от 08.11.2019 г., постановено от Административен съд – Смолян, по адм. д. № 42/2018 г., в частта, с която ДФЗ е осъден да заплати на ЕТ “Д. С.“ разноски по делото в размер на 3803, 59 лв. (три хиляди осемстотин и три лева и петдесет и девет стотинки); е оставено в сила решение № 442 от 08.11.2019 г., постановено от Административен съд – Смолян, по адм. д. № 42/2018 г., В ЧАСТТА, с която е отменен размера на финансова корекция - 80 359, 00 лв. и ИЗПРАЩА делото като преписка на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие за ново произнасяне - определяне на размера на финансовата корекция, съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с настоящото решение; че с решение № 5872 от 21.05.2020г. , постановено по адм. д. № 11774/2019г. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, е отменил решение № 282 от 26.07.2019г. по адм. д. № 287/2017г. на Административен съд – Смолян и вместо него е постановил друго такова, с което е отхвърлил оспорването по жалба, подадена от ЕТ „Д. С.” срещу решение за налагане на финансова корекция № 21/312/02149/3/01/04/02 на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” В ЧАСТТА му, в която е установено нарушение на Наредба № 29 от 11.08.2008г. и договор № 21/312/02149 от 14.05.2012г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 “Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007- 2013г., а в частта в която е определен размерът на финансова корекция - 294 983.76 лева ИЗПРАЩА делото като преписка на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с настоящото решение; че на 13.07.2020г. предприятието на [фирма] е прехвърлено на „Елтурстрой“ ООД – със седалище и адрес на управление с.Еленка, общ.Неделино, обл.Смолян.

Производството по издаването на оспореният акт за установяване на публично държавно вземане е започнало при условията на чл.24,ал.3 АПК с извършването на първото процесуално действие по него – в случая с изпращането на уведомление до адресатите на акта за откриване на производство по издаване на АУПДВ уникален № 21/312/02149/3/01/22/03, изх. № 01-6500/405#37 от 14.10.2020г. /л.44 от първоинстанционното дело/. Съгласно чл.142,ал.1 АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му – 13.01.2021г. В случая административното производство е започнало и актът е издаден при действието на нормите на чл.27,ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.

Съгласно чл. 27, ал. 6 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 ЗУСЕСИФ, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Според ал. 7 на чл. 27 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК.

Хипотезите на издаване на два различни акта са регламентирани в условията на евентуалност в чл. 27 ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП и според тях само тогава, когато не са налице основанията за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от ЗУСЕСИФ, се издава АУПДВ. От изложеното следва, че административният орган е длъжен на първо място да прецени дали са налице материалноправните основания за налагане на финансова корекция, регламентирани в чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от ЗУСЕСИФ, и само ако те не са налице, да издаде АУПДВ на основание чл. 27, ал. 7.

Това е видно и от мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗПЗП. В тях се посочва, че съдебната практика е показала необходимост от прецизиране и разграничаване на нарушенията, които водят до издаването на решения за налагане на финансова корекция и такива, които са основание за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. От разпоредбите на чл. 63, пар. 1 и пар. 2 от Регламент № 1306/2013 се налага изводът, че основанията за възстановяване на финансова помощ от страна на бенефициентите по ПРСР не се ограничават единствено до нарушенията, представляващи нередности, водещи до налагане на финансови корекции, посочени в чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, а могат да включват и други задължения за бенефициентите, произтичащи от секторното законодателство.

Непостигането на заложените финансови показатели в бизнес - плана представлява неизпълнение на одобрените индикатори и е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция. В този смисъл са налице множество, постановени от Върховния административен съд, четвърто отделение съдебни решения: решение № 5872/21.05.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. № 11774/2019 г., решение № 2709/19.02.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. № 9703/2018 г.; решение № 3184/28.02.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. № 7468/2018 г.; решение № 5040/4.04.2019 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. № 4307/2018 г.; решение № 5317/24.04.2018 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. № 1945/2018 г.; решение № 4933/3.04.2019 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. № 4912/2018 г. и др. Във всички тях категорично е прието, че в този случай е налице е материалноправната хипотеза на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, която представлява основание за налагане на финансова корекция с издаването на решение по реда на чл. 73 от същия закон.

В практиката си Върховният административен съд / решение № 13796/6.11.2020 г. по адм. д. № 12488/2019 г., състав на седмо отделение/ приема, че показателите на бизнес-плана по своето естество съставляват „индикатори“ по смисъла на ЗУСЕСИФ. В цитираното решение в тази насока се приема следното: „Индикаторът е нещо, което или чрез което се измерва осъществяването на одобрения проект. Проектът се одобрява при точно определени параметри – инвестиционно намерение, което включва структура, стойност, източници на финансиране, място на извършване на инвестицията, и от друга страна - анализ на приходите и разходите след реализация на инвестиционния проект. Именно тези два компонента на инвестиционното намерение, които са същността на процесния проект, са мотивирали органа да одобри предоставянето на безвъзмездната помощ в процесния размер, защото чрез тях той е бил убеден, че проектът не само ще създаде сочената материална база, но и ще има принос за постигане на целите на оперативната програма“.

При издаването на акта административният орган се позовава на съставен доклад за нередност /л.342 и сл. от първоинстанционното дело/№ 21/312/02149/3/01/17/02/01.09.2017г., т. е. самият орган приема, че е налице нередност по смисъла на чл.1,параграф 2 от Регламент 2988/95 – всяко нарушение на разпоредба на правото на Общността, в резултат на действие или бездействие от икономически оператор, което е имало или би имало за резултат нарушаването на общия бюджет на Общностите или на бюджетите, управлявани от тях, или посредством намаляването или загуба на приходи, произтичащи от собствени ресурси, които се събират направо от името на Общностите или посредством извършването на неоправдан разход.

В този смисъл са и мотивите на цитираното по-горе решение на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. № 11774/2019г., с което се приема, че е установеното извършено нарушение от страна на ЕТ“Д. С.“, изразяващо се в неизпълнение на заложените в бизнес-плана показатели, с което не е гарантирана икономическата жизнеспособност на стопанството й.

Съгласно чл. 27, ал. 7 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се установява с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК, но само ако не е налице основание по ал. 6 за издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ. Следователно, законодателят не е регламентирал в условията на алтернативност хипотезите, при които компетентният орган издава решение по чл. 73 ЗУСЕСИФ и АУПДВ по ДОПК, и не му е предоставил възможност да си избере кой акт да издаде, ако прецени, че фактите по спора могат да бъдат подведени както под материалноправното основание на чл. 70, ал. 1, т. 7 и т.9 ЗУСЕСИФ, така и под материалноправното основание в съответната наредба, по реда на която се сключва договорът, регламентираща връщане на предоставената финансова помощ при неизпълнение на договора. Хипотезите на издаване на два различни акта са регламентирани в условията на евентуалност и само, когато не са налице основанията за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от ЗУСЕСИФ, се издава АУПДВ.

Според чл. 63, пар. 1 от Регламент /Е0/ 1306/2013 за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета, ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло или частично. Съгласно чл. 69, ал. 1 ЗУСЕСИФ управляващите органи провеждат процедури по администриране на нередности по смисъла на чл. 2, т. 36 и 38 от Регламент (ЕС) № 1303/2013. Определението за нередност в чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 е следното: Нередност означава всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза.

На основание изложеното може да бъде направен извод, че при констатиране на нередност по определението на чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, на основание чл. 27, ал. 6 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ следва да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ, тъй като са налице основанията по чл. 70, ал. 1, т. 7 и т.9 от същия закон. Изричната и ясна регламентация в специалния закон на вида на акта, реда за издаването му и правните основания в различните хипотези не допуска нарушаването на тези разпоредби да бъде възприемано от съда като несъществено и невлияещо на законосъобразността на оспорения акт.

Следва да се посочи, че в случая е приложима именно новата разпоредба на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /ДВ, бр. 51 от 2019 г. в сила от 28.06.2019 г. /, тъй като производството по издаването на акта е започнало на 14.10.2020 г. съгласно чл. 25, ал. 3 АПК, а АУПДВ е издаден на 13.01.2021 г. Пар. 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 2 от 2018 г., според който започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг, не намира приложение в случая. Договорът е сключен на 14.05.2012 г. Според пар. 1, т. 2 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ мониторингов период за договорите, сключени преди 1 януари 2015 г., е пет години, считано от датата на сключването му. В случая мониторинговият период е изтекъл на 14.05.2017 г., т. е преди образуване на административното производство по издаване на оспорения акт.

Допуснатото нарушение на административно производствените правила е достатъчно съществено и даващо основание за отмяна на акта единствено само на това основание, без същият да бъде обсъждан по същество.

Предвид изложеното следва да бъде прието, че след като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения акт установяване на публично държавно вземане № 21/312/02149/3/01/04/03 от 13.01.2021г.,, издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за установяване на подлежаща на възстановяване от Д. С. от гр.София, [адрес], и „ЕЛТУРСТРОЙ“ ООД, ЕИК[ЕИК], безвъзмездна финансова помощ в размер на 294 983,76лв., Административен съд - Смолян е постановил едно не правилно съдебно решение. При условията на чл. 222, ал.1 АПК същото следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което оспорения АУПДВ бъде отменен.

Разноски.

При този изход на делото ДФ“Земеделие“ следва да бъде осъден да заплати на касаторите разноски както следва:

1. на „ЕЛТУРСТРОЙ“ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление с.Еленка, общ.Неделино, обл.Смолян, представлявано от управителя Л. С., разноски по делото за всички инстанции в размер на 5 550лв., от които 5 500лв. заплатен адвокатски хонорар за първата инстанция и 50лв. заплатена държавна такса за първата инстанция.

2. На Д. С. разноски по делото за всички инстанции в размер на 3 350лв., от които 50лв. заплатена държавна такса за първата инстанция и 3300лв. заплатена държавна такса за касационната инстанция.

При условията на ограничението по чл.78,ал.1 ГПК във връзка с чл.144 АПК на Д. С. не следва да бъде присъждани разноски в размер на 8 000лв., съставляващи възнаграждение за адвокат Р. Е., тъй като същият се явява втори адвокат на страната.

Тъй като Д. С. е представлявана в производството по делото за двете инстанции от адвокат Е. В. при условията на чл.38,ал.1,т.3 от Закона за адвокатурата, на същия следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на 10 959,67лв., определено при условията на чл.8,ал.1,т.5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на осн. чл. 222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 74 от 09.03.2021 г. на Административен съд – Смолян, постановено по адм. дело № 27/2021г. , като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане № 21/312/02149/3/01/04/03 от 13.01.2021г.,, издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за установяване на подлежаща на възстановяване от Д. С. от гр.София, [адрес], и „ЕЛТУРСТРОЙ“ ООД, ЕИК[ЕИК], безвъзмездна финансова помощ в размер на 294 983,76лв.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ – София да заплати разноски както следва:

1. на „ЕЛТУРСТРОЙ“ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление с.Еленка, общ.Неделино, обл.Смолян, представлявано от управителя Л. С., разноски по делото за всички инстанции в размер на 5 550 /пет хиляди петстотин и петдесет/лева.

2. на Д. С. от гр.София, [адрес], ЕГН [ЕГН], разноски по делото за всички инстанции в размер на 3 350 /три хиляди триста и петдесет/лева.

3. На адвокат Е. В. със служебен адрес гр.Неделино, обл.Смолян, ул.“А. С. № 64, личен номер [номер], на основание чл.38,ал.2 ЗЗД адвокатско възнаграждение за двете инстанции в размер на 10 959,67 /десет хиляди деветстотин петдесет и девет лева и шестдесет и седем стотинки/лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Йордан Константинов

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Б. Ц. п/ Петя Желева