Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
С решение № 354 от 25.07.2017 г. по административно дело № 832/2015 г., Административен съд - Плевен е: 1) отхвърлил жалбата на „Диагностично-консултативен център-І-Плевен“ ЕООД гр. П. срещу писмена покана изх. № 29-04-2150 от 09.09.2015 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Плевен, издадена на основание чл. 76а, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗО (Закон за здравното осигуряване) за възстановяване на суми, получени без правно основание от лечебното заведение за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ по индивидуален договор № 150422/18.02.2015 г., общо в размер на 3 051,57 лв.; 2) осъдил „Диагностично-консултативен център-І-Плевен“ ЕООД, гр. П. да заплати на Районна здравноосигурителна каса – Плевен разноски за вещо лице в размер на 1250 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от „Диагностично-консултативен център-І-Плевен“ ЕООД, ЕИК 000411934, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Панега“ № 28, подадена от пълномощниците адвокат В.Я и адвокат М.С. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което процесната писмена покана също се отмени, а в условията на евентуалност, след отмяната на атакувания съдебен акт, делото да се върне за разглеждане от друг състав на Административен съд - Плевен. Претендира и присъждане на направените по делото разноски, в това число и платеният адвокатски хонорар.
Ответникът по касация - директорът на Районна здравноосигурителна каса – Плевен, не изразява становище по касационната жалба.
Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е валиден, допустим и правилен. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Проверяваното съдебно решение не страда и от твърдяните от поверениците на касатора пороци, обуславящи наличието на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
Писмената покана, предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Плевен по реда на чл. 145 и следв. от АПК във връзка с чл. 76а, ал. 4 от ЗЗО, обективира волеизявление на основание чл. 76а, ал. 3 във връзка с чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО във връзка с чл. 24, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 от Инструкция № РД-166/22.02.2010 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, за възстановяване на неправомерно получени суми по изпълнение на договор № 150422/18.02.2015 г. в бюджета на касата от „Диагностично-консултативен център-І-Плевен“ ЕООД, получени без правно основание от изпълнители на медицинска помощ в размер на 3 051,57 лева, като е установена медицинска дейност, която реално не е извършена.
За да отхвърли жалбата на „Диагностично-консултативен център-І-Плевен“ ЕООД срещу процесната писмена покана, Административен съд - Плевен с основание е кредитирал компетентно изготвеното заключение на вещите лица по назначените експертизи, както и показанията на свидетелите, и е установил верността на посоченото в констативния протокол и в протокола за неоснователно получени суми. По делото е безспорно доказано, че лечебното заведение е получило неоснователно изплатени суми за неизвършени медицински прегледи и дейности.
Решението на Административен съд - Плевен, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Аргументите на касатора за противното не могат да бъдат споделени. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения.
Обоснована въз основа на надлежно приобщения към делото доказателствен материал е преценката на съда за материална законосъобразност на оспорената пред него писмена покана, издадена от директора на РЗОК – Плевен, за възстановяване от жалбоподателя на разходваните от бюджета на касата суми в посочения в поканата размер вследствие на това, че са били получени без основание. В хода на съдебно-административното производство пред първоинстанционния съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт и обуславящите го такива) не е опровергана материалната доказателствена сила на констатациите на проверяващите финансови инспектори от сектор „СИМП“ в констативен протокол от 28.08.2015 г. и в протокол № 264/28.08.2015 г. за неоснователно получени суми, въз основа на които е издадена и оспорената пред първоинстанционния съд писмена покана.
Финансовите инспектори при осъществяване на възложеният им със заповед на директора на РЗОК – Плевен контрол на дейността на лечебното заведение по изпълнение на сключения с РЗОК - Плевен индивидуален договор № 150422 от 18.02.2015 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ по пакети: 1). „Детски болести“ за д-р С.Д, 2). „Нервни болести, детска неврология“ за д-р А.З, 3). „Ушно-носно-гърлени болести“ за д-р А.В, 4). „Кожни и венерически болести“ за д-р „К.В, 5). „Физикална и рехабилитационна медицина“ за д-р Ц.П и д-р М.И и 6). „Образна диагностика“ за д-р Д.С, са установили редица нередности, които са довели до неправомерно изплатени суми в размер на 3 051,57 лева на лечебното заведение. Нередностите се изразяват в отчитане на медицинска дейност, която не е извършена, което представлява отклонение от договореното между страните по индивидуалния договор със значима обществена опасност, тъй като води до плащания от бюджета на НЗОК, които не са дължими, и пряко рефлектира върху неговата стабилност, както и върху възможността му да покрива други основателни разходи.
От заключението по назначената по делото съдебно-икономическа експертиза също се потвърждава посоченото в писмената покана и предхождащите я констативен протокол и протокол за неоснователно получени суми. Констатациите на вещото лице са напълно идентични с тези на органите на РЗОК, като неговите изчисления са доказали както, че общата стойност на отчетените и неизвършени медицински прегледи и дейности по писмената покана е точно в посочения в нея размер от 3 051,57 лв. (в съответствие с действащите единични цени по пакети за всеки вид медицинска дейност, приети с НРДМД за 2015 г.). Амбулаторните листове, приобщени по делото в оригинал, са отразени в месечните отчети на „Диагностично-консултативен център-І-Плевен“ ЕООД, включени са във фактурите, подлежащи на изплащане, и са платени на лечебното заведение чрез РЗОК - Плевен, в резултат на което е причинена щета на НЗОК, с установените от финансовите инспектори и посочени в писмената покана суми.
Правилно на база събраните доказателства в оспореното решение е прието, че обжалваният пред първоинстанционния съд административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при недопускане на съществени нарушения на административно-производствените правила (установени в раздел десети от глава втора на ЗЗО (ЗАКОН ЗЗД ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ)), правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Развитите от касаторовите повереници съображения отчасти се припокриват с релевираните доводи за незаконосъобразност на процесната писмена покана пред Административен съд - Плевен, на които последният е дал убедителен отрицателен отговор в мотивите на проверяваното решение, който отговор настоящият съдебен състав напълно споделя и не следва дословно да преповтаря.
Противно на твърдяното от касаторовите повереници, съдебното решение е постановено след обстоен анализ на всички събрани доказателства (писмени и гласни) и компетентно изготвените заключения на назначените по делото съдебно-графологическа и съдебно-икономическа експертизи) и след обсъждане на възраженията и доводите на жалбоподателя, голяма част от които се излагат отново и в касационната жалба. Проверяваният съдебен акт е основан на установените факти, които съвпадат изцяло с фактическите констатации, изложени в констативния протокол от 28.08.2015 г., а именно, че за процесния период (01.01.2015 г. – 30.06.2015 г.) лечебното заведение е отчело извършването на специализирана медицинска дейност по няколко пакета („Детски болести“, „Нервни болести, детска неврология“, „Ушно-носно-гърлени болести“, „Физикална и рехабилитационна медицина“ и „Образна диагностика“), за която е получило плащания от РЗОК, без съответната медицинска помощ да е действително оказана. Налице е следователно хипотеза на получаване на суми без правно основание, които съгласно чл. 76а от ЗЗО изпълнителят е длъжен да възстанови, поради което обосновано административният съд е приел, че оспорената писмена покана за възстановяване от изпълнителя на медицинска помощ на неоснователно изплатените му суми, е издадена при правилно приложение на материалния закон и съобразно неговата цел.
Неоснователно в тази връзка е възражението, че е бил приложим редът по чл. 76б от ЗЗО, тъй като фактическите обстоятелства, описани в писмената покана и в актовете, във връзка с които е издадена, указвали за наличие на нарушения по чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО във връзка с чл. 139, ал. 3 и чл. 142, ал. 1 от НРДМД за 2015 г., каквито са предвидени в чл. 105в от ЗЗО. В глава пета „Административнонаказателни разпоредби“ на ЗЗО (ЗАКОН ЗЗД ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) изчерпателно са изброени административните нарушения, за които се съставят актове за установяването им и се издават наказателни постановления. Предвиденият в чл. 105в, ал. 1 от ЗЗО отм. ДВ, бр. 48 от 2015 г.) случай се отнася до нарушение на установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация, като по аргумент от чл. 55 от същия закон се има предвид документация, съставяна при извършването на отделните видове медицинска помощ по чл. 45. В случая се касае до отчитане на дейност, която не е извършена и която попада в приложното поле на чл. 59, ал. 11 от ЗЗО. От това следва, че за процесното нарушение не е бил приложим редът на чл. 76б, който предвижда съставяне на актове за установяване на административни нарушения и издаване на наказателни постановления.
Неоснователно е и възражението в касационната жалба, че процесната писмена покана е незаконосъобразна, тъй като е допуснато нарушение на чл. 72, ал. 2 във връзка с чл. 74, ал. 1 от ЗЗО и проверката е извършена от некомпетентни органи на РЗОК – Плевен съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗЗО. Разпоредбата е изменена с ДВ, бр. 48/2015 г. и съгласно § 45 от ПЗР на ЗИД на ЗЗО до приемането на нови НРД проверките от финансовите инспектори се извършват по досегашния ред. Следователно финансовите инспектори имат право да извършват проверки по изпълнението на индивидуалния договор за 2015 г., включително и относно това дали отчетената и заплатена медицинска дейност е била действително извършена и дали заплатените суми са неоснователно получени. Правилно в тази връзка решаващият съдебен състав е приел, че по аргумент от § 45 ПЗР на ЗИД на ЗЗО (ДВ, бр. 48 от 2015 г.) извършването на проверката от финансови инспектори без участието на лекари-контрольори, не нарушава процедурните правила (чл. 72, ал. 2 от ЗЗО). Този извод не се променя от разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от ЗЗО, защото в случая се касае за медицински дейности, които реално не са извършени, т. е., за хипотеза, която е различна от предвидените в чл. 74.
Поради това настоящият съдебен състав счита, че оспореният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила, поради което решението на Административен съд - Плевен не страда от наведените с касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила.
Предвид изложеното тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното съдебно решение и незаконосъобразност на потвърдената с него писмена покана, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност и е присъдил разноски в полза на ответника, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставен в сила.
С оглед неоснователността на главните касаторови искания не следва да бъде уважена и акцесорната им претенция за присъждане на сторените деловодни разноски.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 354 от 25.07.2017 г., постановено по административно дело № 832/2015 г. по описа на Административен съд - Плевен.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.