Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ Пловдив срещу решение №1867/03.11.2017 г. по адм. д.№1736 от 2017 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменено по жалба на С. В. Р №2153-15-80/11.05.2017 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърдените с него Задължителни предписания изх.№ЗД-1-15-00248511/03.04.2017 г. издадени от контролен орган на ТП на НОИ – Пловдив.
В касационната жалба се излагат доводи срещу решението като неправилно и необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба, С.В, редовно уведомена, не се явява, представлява се от адв.. П със становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на оспорването.
Касационният състав на Върховен административен съд, шесто отделение намира жалбата за допустима като подадена от легитимирана страна в срок и срещу съдебен акт, който я засяга по неблагоприятен начин. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
Със задължителните предписания са дадени указания по повод извършена проверка с вх.№ЗР-5-15-00215148/ 10.01.2017 г. на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО, на самоосигуряващото се лице С.В, както следва:
По т.1 от задължителните предписания е указано на Вълчева да коригира данни за С.В ЕГН [ЕГН] съгласно Наредба №Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. Дадено е указание да се посочат дни в т.16.1 от Декларация образец №1 – законоустановени. В графа 16.1. от декларация образец 1 се посочват отработените и други дни с осигурителни вноски на лицето - попълват се в две позиции дните с осигурителни вноски. Указано е също да се посочи, месечен осигурителен доход в размер на 240 лева и обхват на осигуряване – общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. По т.2 от задължителните указания е наредено на Вълчева да заличи данни съгласно Наредба №Н-8/29.12.2005 г. за месец 01.2014 г. и 02.2014 г., подадени с код за вид осигурен - 13. Според същата наредба код за вид осигурен 13 е предвиден за регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители.
Тези указания са дадени на ответницата по касация от административния орган за да се отрази това, че в периода 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. С.В е упражнявала трудова дейност като замеделски стопанин, въпреки, че в същия период е получавала обезщетение за бременност и раждане на дете. При проверката приключила с констативен протокол №КП-5-15-00247380/03.04.2017 г. от ТП на НОИ Пловдив е установено, че С.В е регистрирана като земеделски стопанин на 16.03.2010 г. с последващи заверки на 10.03.2011 г., 10.02.2011 г., 10.02.2012 г. и 10.01.2013 г., като заверката е валидна до 28.02.2014 г.
Спорен по делото е въпросът дали С.В като регистриран земеделски стопанин със заверка до 28.02.2014 г. е извършвала трудова дейност като самоосигуряващо се лице в периода 2013-02.2014 г. Тя твърди, че не е упражнявала трудова дейност като самоосигуряващо се лице, за периода от 135 до 410 календарни дни съгласно декларация за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл.50, ал.1 от КСО с вх.№Р15-156-01-00010323/11.07.2013 г. Административният орган е установил обаче от подадената й данъчна декларация по чл.50 ЗДДФЛ, че за същия период Вълчева има отчетена дейност и приходи /750.00 лева от преработка и продажба на домати и 2925.0 лева под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието/, получени са за периода доходи от извършвани продажби и подпомагане на земеделския стопанин. За въпросния период Вълчева е получила обезщетения за бременност и раждане. По отношение на периода 01.2014 г. -02.2014 г. административният орган е приел, че въпреки отчетения в годишната данъчна декларация за 2014 г., доход от 120 лева по протокол №4/24.05.2013 г., той е реализиран през 2013 г. При това положение, на основание чл.10 от КСО лицето не подлежи на осигуряване по чл.4, ал.3, т.4 от КСО за м.01-02, 2014 г., тъй като липсват данни за реализирани доходи през 2014 г. и съответно за упражнявана трудова дейност. На това основание по т.2 от задължителните предписания е дадено указание за заличаване на данните за периода 01.– 02.2014 г. с код на вид осигурен 13 – за регистриран земеделски стопанин.
Правото на парично обезщетение за бременност и раждане е признато по Кодекса за социално осигуряване на осигурените лица за общо заболяване и майчинство, които имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждането (чл.50, ал.1 от КСО). Член 4 от Наредба за изчисляване и изплащане на парични обезщетения и помощи от Държавното обществено осигуряване (НИИПОПДОО, отм. ) регламентира, че паричните обезщетения при бременност и раждане за остатъка от 135 до 410 календарни дни по чл.50, ал.1 от КСО се изплащат въз основа на заявление-декларация от осигуреното лице по образец със задължително попълнени данни от осигурителя (самоосигуряващия се) относно правото на парично обезщетение. Съгласно чл.48а от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. При настъпване на осигурителния случай бременност и раждане за осигурената жена възниква право на парично обезщетение за срока по чл.50, ал.1 от КСО - 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждането. Осигурено лице по смисъла на §1, т.3 от ДР на КСО е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването възниква съгласно чл.10 от КСО от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. Съгласно чл.4, ал.3, т.4 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт са регистрираните земеделски стопани, които по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО). Според §1, т.5 от допълнителните разпоредби на КСО "регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители" са физически лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, и са регистрирани по установения ред. В чл.1, ал.1 от НИИПОПДОО отм. е уредено, че задължението за осигуряване на лицата по чл.4, ал.3, т.1-4 от КСО възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване, като съгласно ал.2 от чл.1 на посочената наредба, тези обстоятелства се установяват с декларация на самоосигуряващото се лице.
Първоинстанционният съд е приел, че ответницата по касация, въпреки декларираните с протоколи приходи от продажба на домати и полученото подпомагане като земеделски производител, не е извършвала трудова дейност през процесния период на бременност и раждане на дете, когато е получавала и обезщетение за майчинство от държавното обществено осигуряване. Възоснова на свидетелските показания и на приетите в административната преписка доказателства, съдът е кредитирал твърдяното от Вълчева, че доходите посочени в декларацията по чл.50 ЗДДФЛ за 2013 г. са от извършена от съпруга й трудова дейност по продажба на земеделска продукция /домати/. Съдът е установил, че видно от представени болнични листа, здравословното състояние на Вълчева също не е позволявало тя да извършва трудова дейност. Възоснова на цялостна и съвкупна преценка на писмените и устни доказателства съдът е извел заключение, че през периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г., когато е получавала парично обезщетение за бременност и раждане, Вълчева не е осъществявала трудова дейност, което изключва необходимостта да извърши корекцията указана й с оспореното предписание, съответно да заличи данните за месец януари и февруари 2014 г.- подадени с код за вид осигуряване 13.
Съдът е приел, че четирите протокола за продажба на домати (съставени на 23 и 24.05.2013 г.) подписани от жалбоподателката не удостоверяват реално извършване от нея на трудова дейност за този период, тъй като формалното и механично полагане на подпис върху документи не отнема повече от няколко минути и не е дейност, която да се осъществява цял ден. Според съда, не се твърди и не се установява на Вълчева да й е начислявано и изплащано възнаграждение, тъй като през този период същата е била в майчинство и се е грижила за детето си, и не е извършвала фактически действия, свързани с извършването на селскостопанска дейност, а автоматичното полагане на подпис не следва да се приеме за такава. Този извод на първоинстанционния съд е правилен и почива на установената съдебна практика на ВАС по сходни случаи, например цитираните от съда Решение №7336 от 12.06.2017 г. по адм. д.№ 6739/2016 г. на ВАС, Решение № 15363 от 04.12.2012 г. по адм. д № 5415/2012 г. на ВАС.Нтелно е твърдението на касационния жалбоподател, че в подадените декларации - по чл.50, ал.1 от КСО, Вълчева е декларирала неверни данни, че не упражнява трудова дейност като самоосигуряващо се лице през процесния период. Административният акт е постановен в нарушение на чл.35 от АПК, съгласно който административният акт се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят възраженията на заинтересованите граждани и организации. Това е довело до непълнота на мотивите, по които е постановен актът. Липсата на ясно, точно и коректно изложени данни и факти във връзка с издаване на акта препятства съда да направи проверка по тях и не дава възможност на адресата им да се запознае с тях и да организира защитата си, като по този начин се ограничава и нарушава правото му на защита.
Изложеното налага извода, че като е уважил подадената до него жалба, отменяйки решението на директора на ТП на НОИ Пловдив първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липса на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставен в сила.
С оглед изхода на делото на С.В следва да се присъдят направените разноски в настоящото производство в размер на 800 лв. за адвокатски хонорар.
Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №1867 от 03.11.2017 г. по адм. д.№1736/2017 г. по описа на Административен съд Пловдив.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Пловдив да заплати на С.В разноски по делото в размер на 800 (осемстотин) лв. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.