Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „И”ООД с площ от 2108 кв. м. за изграждане на обект „Жилищно строителство” в имот №04279.140.44 при граници съгласно приложената скица и влязъл в сила ПУП.
Първоинстанционният административен съд след правилна преценка на относимите за спора доказателства, ценени поотделно и в своята съвкупност и анализ на приложимите материалноправни норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 21 ЗМДТ е достигнал до извод, че имотът на дружеството, за който се дължат процесните суми за данък недвижим имот и ТБО е нежилищен. При това положение и доколкото в случая се касае за данък, чийто размер се установява от органа по приходите въз основа на подадена от задълженото лице декларация (чл. 107, ал. 1 ДОПК) Административен съд Благоевград заключава, че законосъобразно органите на общинската администрация са определили ДНИ и ТБО за процесния имот. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Касаторът счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Доводите, които подържа в подкрепа на твърдените пороци, са за неправилно тълкуване на понятието „жилищен“, респ. „нежилищен имот“ и съответно определяне на основата, на която се изчислява данък недвижим имот и ТБО.
Касаторът излага съображения, че както по време на административното производство така и в производството по оспорване на АУЗД пред съда, притежаваният от него недвижим имот е със сменено предназначение и понастоящем е отреден за имот за „жилищни нужди“.
От приетите за установени правнорелевантни факти от първоинстанционния съд е видно, че през 2010 г. касационният жалбоподател е подал декларация по чл.14 от ЗМДТ в ред. ДВ 95 от 2009 г., в която изрично посочва, че имотът е за жилищни нужди и не се използва със стопанска цел. Съгласно чл. 14, ал. 1 ЗМДТ, съответно чл. 17, ал. 1 ЗМДТ (в сила до 15.09.2010 г.), собственикът или носителят на ограничено вещно право на ползване е длъжен при придобиване на имот или на ограничено вещно право да подаде данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. Значението на тази декларация е общинската приходна администрация да събере информация за ползването на имота, с оглед определяне на облагаемата основа и следващия се размер на данъка. На осн. чл. 17, ал. 2 ЗМДТ (ред. ДВ бр. 95 от 2009 г.), за жилищните и нежилищните имоти, върху които имат право на собственост, съответно им е учредено ограничено вещно право на ползване, предприятията подават декларации по реда и в сроковете по чл. 14. Следователно и предприятията са данъчно задължени лица по смисъла на чл. 17, ал. 1 ЗМДТ. Касационният жалбоподател е търговско дружество, регистрирано по законите на Р. Б, поради което има задължение да декларира собствения си недвижим имот, вкл. и неговия вид и всички обстоятелства, имащи значение за определяне на данъка. Касаторът във всички декларации по делото е декларирал имота като земя, предназначена за строеж на жилища. Поради това счита, че по този начин имотът му е превърнат в жилищен такъв. С цел облагането да се извърши на база на фактическото ползване на имота законодателят изисква субектът по чл. 11 ЗМДТ да декларира вида на ползване на имота. В конкретната хипотеза страните не оспорват обстоятелството, че процесната ливада, която към датата на придобиването е имала статут на земеделска земя, след 2009 г. е със сменено предназначение и е отредена съобразно ПУП за местността „Под черквата”, където се намира замята, за жилищно строителство. Тази земя обаче е част от предприятието на дружеството, доколкото не се установява друго по делото пред първоинстанционния административен съд и доколкото, тя е декларирана като притежание на търговското дружество, като част от неговото недвижимо имущество, върху която понастоящем няма осъществено строителство на жилищни сгради. В ЗМДТ липсват легални дефиниции на понятията „жилищен“ и „нежилищен“ имот. Поради това за изясняване съдържанието им е прието, да се използват дефиниции на сходни понятия, съдържащи се в други нормативни актове (арг. от разпоредбите на чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 и 2 от Указ № 833 от 24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА (ЗАКОН ЗЗД НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ)). Законът за устройството на територията в т. 30 на § 5 от своите Допълнителни разпоредби посочва, че „жилище“ е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло, за задоволяване на жилищни нужди. В т. 29 на същия параграф е посочено понятието „жилищна сграда“, според което това е сграда, предназначена за постоянно обитаване, състояща се от едно или повече жилища, които заемат най-малко 60 на сто от нейната разгърната застроена площ.
В случая този имот се ползва като земя за жилищни нужди, но той не е застроен и няма построени сгради съобразно предвижданията на ПУП по цитираната заповед № № 1710 от 12.08.2009 г. на кмета на О.Б.Т на доказване фактическото ползване на имота като положителен факт е за дружеството, тъй като от установяването му, то черпи благоприятни за себе си правни последици. При тези съображения за да се приеме един имот за жилищен, той трябва да бъде сграда или недвижим имот, в който вече е изградена тази сграда и функцията на недвижимия имот е само на прилежаща площ към сградата. По делото не е спорно, че имотът на жалбоподателя не е застроен, а е за стопански нужди на предприятието на касатора, т. е. за жилищно строителство.
Неоснователни са доводите на дружеството жалбоподател, че решението за промяна предназначението на собствения му недвижим имот е загубило своето правно действие и понастоящем той отново е със статут на земеделска земя. В случая с чл. 64а (Нов - ДВ, бр. 35 от 2012 г.) от Правилник за прилагане на ЗОЗЗ (ЗАКОН ЗЗД ОПАЗВАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ), решението за промяна на предназначението на земеделската земя губи правно действие, когато: в тримесечен срок от съобщаването по реда на чл. 24а ЗОЗЗ не е заплатена таксата по чл. 30 ЗОЗЗ, или в тригодишен срок от влизането в сила на решението за промяна на предназначението не е поискано издаването на разрешение за строеж на обекта, или в 6-годишен срок от влизането в сила на решението за промяна на предназначението изграждането на обекта не е започнало. По делото пред Административен съд Благоевград дружеството не доказва наличие на някоя от хипотезите на цитираната норма на чл.64а от Правилника, респ. по делото няма данни за служебно извършена промяна в съответните регистри (чл. 64а, ал. 6 от Правилника). При тези констатации земята притежание на касатора е отредена за строителство на жилищни сгради и има нежилищен характер.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение №2, а за жилищни имоти - данъчната им оценка съгласно приложение №2. Правилно поради това и в съответствие с материалния закон административният орган издал АУЗД е определил и ТБО върху отчетната стойност на имота – 31 770 лева съответно само за две от компонентите на ТБО, само за услугите, които се предоставят по арг. от чл. 71 от ЗМДТ. Това са проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване, мониторинг на депата за битови отпадъци при ставка 1,40 промила и за чистотата на териториите за обществено ползване – почистване на уличните платна, площадки, алеи, парковите и други територии на населените места, предназначени за обществено ползване - 1,80 промила. Цената на услугите, които О. Б предоставя е определена съгласно Тарифа за конкретните размери на местните такси и цени на услуги по Приложение №1 от Наредбата. На осн. чл. 17, ал. 1, респ. ал. 2 от същата за процесния период от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г. основата за изчисление на ТБО е върху по – високата между отчетната и данъчната стойност на имота, съгласно Приложение №2 ЗМДТ ( чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата е изменен с Решение № 313 на Общинския съвет на О. Б по протокол № 16 от 29.12.2010 г., в сила от 01.01.2011 г. и изменен с Решение №512 на Общинския съвет на О. Б по протокол №19 от 21.12.2012 г., в сила от 01.01.2013 г.). При тези мотиви се приема, че Административен съд Благоевград правилно е подвел установените факти към релевантните правни норми и решението му е съответно на материалния закон. В хода на образуваното административно производство по установяване на задълженията за местни данъци и такси дължими от касатора, административният орган е обсъдил възраженията на страната, като за тази цел е отговарял на негови писма, със свои такива, приложени като писмени доказателства по делото пред Административен съд Благоевград (листи 30, 33,35).
От гореизложеното е видно, че доводите на касатора за неправилност на съдебното решение са неоснователни. В хода на съдебното производство съдът не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебно проверка на съдебното решение съдът констатира, че същото е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 161, ал. 1, предл. трето ДОПК на ответната страна се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение, тъй като директорът на дирекция „Местни данъци и такси” при О. Б се представляваше в процеса от юрисконсулт Георгиева. На осн. чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението се определя в размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 444/14.03.2018 г. постановено по адм. д.№ 751 от 2017 г. по описа на Административен съд Благоевград.
ОСЪЖДА „Индатум” ООД с ЕИК 101610032 да заплати на О. Б разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто лева) за настоящата съдебна инстанция. Решението не подлежи на обжалване.