Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на четвърти март две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЕМИЛ МАРКОВ

изслуша докладваното от съдията Чаначева ч. т.дело № 117/10година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по частна касационна жалба на Е. “ А. Е. Д. ” – гр. В. против определение №376 от 29.09.2009г. по ч. гр. д. 407/098г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение №2341 от 14.07.2009г. по гр. д. 1333/09г. на Варненски окръжен съд за оставяне без разглеждане жалбата му против действия на частен съдебен изпълнител, рег. № 717 и район на действие ВОС по изп. д. 20077170400272- отказ да бъде насочено изпълнението към други имоти собственост на длъжниците, в това число и ипотекарни гаранти.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото приема, че подадената частна касационна жалба е процесуално недопустима по следните съображения:

С определението, предмет на обжалване състав на Варненски апелативен съд е приел, че длъжника по изпълнението, включително и когато това е ипотекарния гарант, могат да обжалват действията на съдебния изпълнител само в лимитивно очертаните хипотези на чл.435 ГПК, какъвто не е разглеждания случай.

Решението, с което окръжния съд се произнася по жалба срещу действията на съдебния изпълнител е окончателно и не подлежи на инстанционен контрол – арг. чл.437, ал.4 ГПК. Регламента на чл. 463, ал.3 ГПК предвижда единствено изключение по отношение решението за разпределение, но и в този случай производството е двуинстанционно, тъй като решението на апелативния съд не подлежи на обжалване. При тази правна уредба на контрола за законосъобразност на актовете и действията на съдебния изпълнител се налага извод, за липса на правен регламент, от който може...