Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети януари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:С. П. ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ША. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Ася Петроваизслуша докладваното от съдиятаТ. К. по адм. дело № 5975/2021

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Общински съвет – Ямбол, подадена чрез процесуален представител, против Решение № 82 от 26.04.2021 г., постановено по адм. дело № 44/2021 г. по описа на Административен съд –Ямбол.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения, че в конкретиката на казуса неправилно е прието, че е нарушена забраната по чл. 1 ал. 4 от ЗМДТ, което било видно и от предприетото изменение на § 2 от ЗР на протестираната Наредба, съгласно което спорният текст влиза в сила от 01.01.2021 г. Излагат се подробни съображения и че с визираната забрана законодателят не ограничава правомощието на Общинските съвети да вземат решения в течение на календарната година за изменение размера и/или начина на определяне на местния данък, считано от 01.01. на следващата година, което в случая е сторено, като с Решение по т. 22 от двадесет и третото заседание на Общински съвет – Ямбол, проведено на 22 Април 2021 г. е приета Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на О. Я. като е изменен § 2 от Заключителните разпоредби към Наредбата, приета с Решение № XIV-5 от 26.11.2020 г. в смисъл, че „Н. Н. влиза в сила от 01.01.2021 г.“.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да бъде потвърдена оспорената Наредба за изменение на Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на О. Я. приета с Решение № XIV-5 от 26.11.2020 г. на Общински съвет - Ямбол.

Ответникът по касационната жалба – Районна прокуратура – гр. Ямбол, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Аргументира се с това, че правилото на чл. 1, ал. 4 от ЗМДТ е императивно и Съдът правилно е констатиран незаконосъобразността на стореното изменение. Алтернативно с оглед представените пред касационната инстанция доказателства, счита че са на лице основанията за прекратяване на производството, предвид липсата на предмет.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Като съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК намира следното от фактическа и правна страна:

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Ямбол е била Наредбата за изменение на Наредбата за определяне на размер на местните данъци на територията на О. Я. приета с Решение № XIV-5 от 26.11.2020 г. на Общински съвет – Ямбол, съгласно § 1 от която чл. 16 ал. 2 се изменя както следва: при възмездно придобиване на имущество данъкът е в размер на 3 на сто върху оценката на прехвърляното имущество, а при – замяна – върху оценката на имуществото с по-висока стойност; а съгласно § 2 от ЗР към същата Наредба за изменение на Наредбата за определяне на местните данъци на територията на О. Я. същата влиза в сила от деня на обнародването й чрез разгласяването й в местно печатно издание.

За да отмени същата съставът на Административен съд – Ямбол съобразно приетите по делото доказателства е приел, че е издадена от компетентен орган (чл.76 ал. 3 от АПК, вр. с чл. 8 от ЗНА и чл. 21 ал. 2 от ЗМСМА), в предвидената за това форма, при спазване на административно производствените правила, вкл. и на тези за мнозинство и кворум (чл. 27 ал. 2 и а л. 3 от ЗМСМА), но в противоречие с нормата на чл. 1 ал. 4 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, доколкото изменението е влязло в сила на 10.12.2020 г., по който начин в противоречие с казаната императивна забрана е променен размерът на местния данък в течение на календарната година.

В тази връзка се констатира, че още в хода на производството пред първостепенния съд, Общински съвет – Ямбол е уведомил съда, че предприема необходимите действия за промяна на текста на § 2 от ЗР на протестираната Наредба на изменение на Наредбата за местните данъци на територията на О. Я. досежно влизането в сила на новата редакция на чл. 16 ал.2. До приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд (делото е решено в едно съдебно заседание), действително това изменение не е било факт, но и съдът очевидно не е счел за необходимо да даде възможност на ответника да представи доказателства за това.

В тази връзка въз основа на представеното пред касационната инстанция писмено доказателство се установява, че с Решение по т. 22 от проведеното на 22 Април 2021 г. заседание на Общински съвет – Ямбол на основание чл. 21 ал. 2 от ЗМСМА, чл. 79 от АПК и чл. 9, ал. 1, ал. 2 от ЗМДТ, е приета Наредба на изменение и допълнение на Наредбата за определянето размера на местните данъци и такси на територията на О. Я. съгласно § 1 от която се изменя § 2 от Заключителните разпоредби към Наредбата, приета с Решение № XIV-5 от 26.11.2020 г., по следния начин: „§ 2 Н. Н. влиза в сила считано от 01.01.2021 г.“, същото изменение е в сила считано от деня на обнародването чрез разгласяване в место печатно издание (§ 3 от ЗР).

След извършена служебна проверка на интернет страницата на Общински съвет – Ямбол се установи, че последнопосоченото изменение е в сила от 10.05.2021 г., поради което и съобразявайки правилото на чл. 192а изр. второ от АПК, респ. това на чл. 195 от същия процесуален кодекс, този нов юридически факт, следва да бъде съобразен от състава на касационната инстанция. Това изменение обосновава аргументите в касационната жалба, че установеното от първостепенния съд противоречие на протестираната Наредба с новелата на чл. 1 ал. 4 от ЗМДТ е отстранено, както междувпрочем е застъпено и в становището на участващия по делото прокурор.

Нещо повече, по повод така сторената служебна проверка на интернет страницата на Общински съвет – Ямбол (https://yambol.bg/uploads/D1C4FE471F15F5C0E90B8CD51B67A06E), настоящият състав установи, че Решение № XXXII-7/23.12.2021 г. е приета Наредба за изменение на Наредбата за определяне размер на местните данъци на територията на О. Я. касаеща вкл. и чл. 16, ал. 2 от същата, съгласно § 1 от Заключителните разпоредби от която същата отменя Наредба за изменение и допълнение на Наредбата на определяне размера на местните данъци на територията на О. Я. приета с № XIV-5 от 26.11.2020 г. на Общински съвет – Ямбол и Наредба за изменение и допълнение на наредбата на определяне размер на местните данъци и такси в О. Я. приета с Решение № XXXIII-22 от 24.04.2021 г. на Общински съвет – Ямбол, считано от 01.01.2022г. Това решение е в сила от 01.01.2022 г. Действително текстът на чл. 16 ал. 2 от Наредбата за определяне размер на местните данъци на територията на О. Я. е останал непроменен и след така стореното изменение.

Или обосновано е да се приеме, че към момента на постановяването на обжалваното съдебно решение на тричленния състав на Административен съд – Ямбол, цитираните изменение и отмяна не са били в сила, но в един по-късен момент - към датата на приключването на устните състезания пред касационния съд /25.01.2022 г./, протестираното изменение от една страна е било с променено и всъщност е в пълно съответствие с текста на чл. 1 ал. 4 от ЗМДТ, а в от друга – вече не съществува в правния мир.

Както се приема в съдебната практика „Изменението на правните норми е такова въздействие върху тяхното съдържание, което прекратява обективното им съществуване. Ирелевантен е характерът на изменението - дали същото е с чисто редакционен характер, дали изменената норма съответства напълно или частично с изменяната, или съществено променя предписанието й - във всички случаи тя престава да съществува, а на нейно място започва да действа новата, изменена, разпоредба, която на свое собствено основание подлежи на самостоятелно оспорване по реда на раздел ІІ Оспорване на подзаконови нормативни актове от глава десета от АПК. В този смисъл оспорването срещу изменени или отменени разпоредби, независимо от характера на изменението, е недопустимо“ (Решение № 8982 от 7.07.2020 г., постановено по адм. дело № 3481/2020 г., петчленен състав на ВАС, Решение № 5419 от 08.05.2020 г., постановено по адм. дело № 14384/2019 г., петчленен състав на ВАС, Решение № 1483 от 11.02.2016 г., постановено по адм. дело № 6344/2015 г., петчленен състав на ВАС, Решение № 1633 от 9.02.2021 г., постановено по адм. дело № 10404/2020 г., петчленен състав на ВАС, и др.).

Съображенията за това се свързват с от една страна с факта, че при вече изменени или отменени разпоредби не е налице годен предмет на съдебен контрол по реда на чл. 185 и сл. АПК, а то друга страна отпадане и на правният интерес от оспорването/протестирането, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебния контрол. В случаите като процесния, в които предмет на оспорването е подзаконов нормативен акт, правният интерес от търсената защита се състои в премахване на този акт от действащото право като акт, регулиращ съответния кръг обществени отношения. Поради това, след като е бил отменен, подзаконовият нормативен административен акт вече не е част от позитивното право (липсва предмет на оспорване) и за оспорващия не е налице непосредствен правен интерес от отмяната му, по аргумент от правилото на чл. 195 от АПК, че отмяната има действие за напред, респективно – от продължаване на съдебното производство по оспорването му.

Предвид това протестираното съдебно решение ще следва да се обезсили, в частта в която съдът се е произнесъл по съществото на спора, а делото да се прекрати.

Не така стои въпросът със съдебния акт в частта му за разноските – по аргумент за противното от нормата на чл. 143 ал. 3 от АПК, в случаите когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и правният интерес за оспорващия е отпаднал след завеждането на делото и понасянето на съдебните разноски, именно ответникът следва да понесе направените от оспорващия разноски и такива не му се следват.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 82/26.04.2021 г., постановено по адм. дело № 44/2021 г., по описа на Административен съд – Ямбол, в частта му в която е отменена Наредба за изменение на Наредбата за определяне на размера на местните данъци на територията на О. Я. приета с Решение № XIV-5 от 26.11.2020 г. на Общински съвет – Ямбол и

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 82/26.04.2021 г., постановено по адм. дело № 44/2021 г., по описа на Административен съд – Ямбол, в частта му за разноските.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Свилена Проданова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ В. Ш. п/ Таня Комсалова