Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 5342/22.12.2021 г. на Р. К. Ц., чрез адвокат В. Н., и касационна жалба вх. № 131/10.01.2022 г. на П. Т. С., чрез адвокат В. П., подадени срещу решение № 160 от 15.11.2021 г. по гр. д. № 408/2021 г. на Окръжен съд – Ловеч в частта, с която въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение - № 260074 от 28.05.2021 г. по гр. д. № 621/2019 г. по описа на Районен съд – Троян, в обжалваната пред него част, с която е допуснато да се извърши съдебна делба между П. Т. С. и Р. К. Ц. на следните недвижими имоти: поземлен имот, находящ се в землището на [населено място], местност „Ч.“, с идентификатор *** по КККР на [населено място], с площ от 1106 кв. м; поземлен имот, находящ се в землището на [населено място], местност „Ч.“, с идентификатор ***, с площ от 506 кв. м, при следните квоти: 1/6 ид. ч. за П. С. и 5/6 ид. ч. за Р. Ц., както и е изключен от делбената маса недвижим имот, представляващ дворно място от 316 кв. м, съставляващо УПИ *, кв. 60 по плана на [населено място], при граници: улица, край на регулацията, Д. Н. И. и Г. И. Г., ведно с построения в него гараж със застроена площ от 35 кв. м, тъй като същият е лична собственост на Р. К. Ц..

Допълнително е подадена и касационна жалба вх. № 5379/19.09.2022 г. на Р. К. Ц., чрез адвокат В. Н., срещу решение № 147 от 21.07.2022 г. по гр. д. № 408/2021 г. на Окръжен съд – Ловеч, постановено по реда на 250 ГПК, с което е допълнено решение № 160 от 15.11.2021 г. по същото дело, като е потвърдено първоинстанционното решение и в частта, с която е допуснато да се извърши съдебна делба между П. С. и Р. Ц. по отношение на жилищна постройка със застроена площ от 50 кв. м, построена в неурегулирано дворно място с площ от 1/3 от 800 кв. м извън блоковете на клоновото стопанство, със селищен характер, включено в околовръстния полигон, в границите на строителната част на махала „М.“ в землището на [населено място], при съседи: път и от три страни имот на клоновото стопанство, при следните квоти: 1/6 ид. ч. за П. С. и 5/6 ид. ч. за Р. Ц..

Окръжен съд – Ловеч, по въззивната жалба на П. С. срещу първоинстанционното решение в частта за изключване от делбата на УПИ *, кв. 60 по плана на [населено място], с площ от 316 кв. м, ведно с гараж в него, е приел за установено следното от фактическа страна:

М. Т. Ц. е починал на 20.06.2019 г., като е оставил за свои законни наследници Р. К. Ц. - съпруга и П. Т. С. - сестра. Съгласно представено по делото удостоверение за граждански брак М. Т. Ц. и Р. Т. Ц. са сключили граждански брак на 22.12.1974 г. С нотариален акт № 48, том I, нот. д. № 96/1957 г. Д. И. Д. е продал на Г. И. Г. и К. Т. Й. (баща на Р. К. Ц. (удостоверение за наследници изх. № 0204-1201, издадено от О. Т) собствения си парцел *, пл. № * с площ от около 250 кв. м, при съседи: Г. М., Д. С., новопроектирана улица, Н. Н. и наследници на И. П., а при стари граници: път, Д. И., Б. П., Н. М., за сумата от 1750 лв. С констативен нотариален акт за собственост № 14/2.04.1999 г., том II, дело № 346/1999 г. на нотариус М. Г., Р. К. Ц. и П. Х. Й. са признати за собственици на УПИ *, кв. 60 по плана на [населено място], при граници: улица, край на регулацията, Д. Н. И. и Г. И. Г., на основание покупко-продажба, делба, давностно владение и наследство. Съгласно удостоверение за наследници № 0204-1201/22.10.2019 г. на О. Т П. Х. Й. е съпруга на К. Т. Й. (починал на 24.04.1975 г., баща на Р. К. Ц.), и майка на Р. Ц., и е починала на 28.10.2000 г., като е оставила само последната за законна наследница.

По делото е прието строително разрешение № 46/23.09.1983 г. за строеж в [населено място] на името на П. Х. Й. и Р. К. Ц., по силата на което на двете е дадено разрешение да построят гараж, съгласно одобрен архитектурен план № 87/22.09.1983 г., върху 18 кв. м, на собственото им място в кв. 60, парцел *, при съседи: улица, Ст. С., Г. Г., като към проекта е приложена и обяснителна записка, отново издадена на името на П. Й. и Р. Ц..

От показанията на свидетелката С. С. се установява, че тя познавала М. и Р. откакто са се оженили, като заявява, че къщата в [населено място] е на Р., майка й и баща й. Твърди, че за построяването на гаража в имота майката на Р. е отговаряла и за средствата също; заявява, че не е виждала П. С. да ползва гаража в [населено място]. Същевременно свидетелката Т. твърди, че гаражът е построен в родната къща на Р..

Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза процесният имот е идентичен с описания в нот. акт № 14/2.04.1999 г., а построеният в него гараж е с площ от 18.36 кв. м, а не 35 кв. м, както е посочено в исковата молба. Вещото лице установява, че този имот не е отразен в кадастралната карта. Според записванията в разписния лист към плана имотът първоначално е бил записан на Г. Г., след което е задраскан и записан на наследници на К. Й., а след това - на П. Й. и Р. Ц. по силата на нот. акт № 14/1999 г.

С влязло в сила съдебно решение е бил отхвърлен искът на М. Х. В. и П. Н. Й. срещу Р. К. Ц. за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищците са собственици на 191/316 ид. ч. от УПИ *, кв. 60 по плана на [населено място].

Въз основа на така установените факти въззивният съд е споделил правния извод на първата съдебна инстанция, че процесният недвижим имот, описан по-горе, е изключителна собственост на Р. К. Ц.. Приел е, на първо място, че той е бил закупен от нейния баща в съсобственост с Г. Г., а след смъртта на баща й на 24.04.1975 г. е наследен от нея и нейната майка П. Й.. Двете са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост през 1999 г. на основание покупко-продажба, делба, давностно владение и наследство. Съответно, това е покупко-продажбата на имота през 1957 г. от страна на нейния баща в съсобственост със Г. Г., протокол за доброволна делба по гр. д. № 373/1966 г. на PC – Троян, а давностното владение и наследството са настъпили след смъртта на общия наследодател през 1975 г., като те са присъединили своето владение към това на техния наследодател. Посочил е, че този му извод се подкрепя и от свидетелските показания и останалите писмени доказателства по делото. Гаражът, въпреки че не е нанесен в кадастралния план, е построен въз основа на строително разрешение върху процесния недвижим имот и по приращение, на основание чл. 92 ЗС, е станал изключителна собственост на Р. Ц., след смъртта на майка й, като неин единствен наследник. Покойният съпруг на съделителката не би могъл да придобие този имот в СИО, тъй като тя го е получила по наследство от нейните родители.

По тези съображения въззивният съд е потвърдил решението на Районен съд – Троян за отхвърляне на иска за делба относно УПИ * и гараж в него с площ от 35 кв. м.

По въззивната жалба на Р. Ц. срещу първоинстанционното решение в частта, с която е допусната съдебна делба на три имота, Окръжен съд – Ловеч е приел, че по време на брака с общия наследодател Р. К. Ц. е закупила от П. М. Й. следните идеални части от недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], м. „Ч.“: 2106/4180 ид. ч. от овощна градина, цялата с площ от 4180 кв. м, представляваща имот № * по плана за земеразделяне, при подробно посочени граници, за сумата от 2000 лв. (нот. акт № 81/30.11.2001 г., том ІV, дело № 870/2001 г. на нотариус М. Г.). На същата дата е сключен и договор за доброволна делба, по силата на който Р. Ц. е станала изключителен собственик на овощна градина от 1000 кв. м, шеста категория, представляваща имот с пл. № *, и овощна градина с площ от 1106 кв. м, шеста категория, имот с пл. № *, като към момента на тази делба Ц. се е легитимирала с горепосочения нотариален акт № 81/30.11.2001 г. Освен това вещото лице по делото е установило, че площта на имот с пл. № * е 506 кв. м, в какъвто смисъл и вещото лице е дало заключение за идентичност. Въз основа на така изложеното Окръжен съд – Ловеч е направил извод, че към момента на възмездното придобиване на имотите през 2001 г. от Ц., при действието на чл. 19 СК отм., процесните два недвижими имота са станали семейна имуществена общност. След смъртта на общия наследодател квотите на страните се определят съгласно разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 ЗН, като за П. С. това е 1/6 ид. ч., а за Р. Ц. - 5/6 ид. ч., както е приел и първоинстанционният съд.

В решение № 147 от 21.07.2022 г. по гр. д. № 408/2021 г., постановено по реда на чл. 250 ГПК, съдът е приел, че от представения по делото нот. акт № 131, т. І, д. № 262/1979 г. се установява, че на 26.07.1979 г. Т. Х. Й., със съгласието на съпругата си М. С. Й., е продал на Р. К. Ц. и на Х. Т. Й. неурегулирано дворно място, извън блоковете на клоновото стопанство, със селищен характер, включено в околовръстния полигон в границите на строителната част на махала „М.“ в землището на [населено място], [община], от около 800 кв. м, като Р. К. Ц. става собственик на саята и на 1/3 ид. ч. от дворното място, с реално ползване в югозападната част, като купувачите са заплатили на продавачите сумата 2283 лв., от която всеки е заплатил по 761 лв., а за разликата от 761 лв. е договорено, че двамата продавачи ще бъдат гледани и издържани от купувача Х. Т. Й., като си запазват правото да живеят в имота до края на живота си. По време на продажбата Р. К. Ц. е имала сключен граждански брак с М. Т. Ц., видно от удостоверение за граждански брак от 22.12.1974 г., а освен това тя е внучка на продавача Т. Х. Й. и вторият купувач е негов син и неин чичо, съгласно удостоверение за наследници изх. № 19/29.07.2019 г. Съгласно показанията на разпитаните на място свидетели М. Х. и М. П., в къщата на М. и Р. са се правили подобрения през годините. Твърди се, че М. е варил ракия и е отлял плоча там, направена е камина, баня и тоалетна, коридорче, което води към мазанско помещение и т. н. Ето защо съдът е заключил, че този имот, след като е бил придобит възмездно по време на брака между съпрузите М. и Р. Ц., е станал съпружеска имуществена общност съгласно чл. 13 СК'68 г. (отм.), но действащ към 6.07.1979 г. След смъртта на М. Ц., съпружеската имуществена общност се е превърнала в обикновена дялова съсобственост при равни квоти, като Р. К. Ц. е собственик на 1/2 ид. ч., а останалата се включва в наследството на М. Т. Ц. и се наследява по реда на чл. 8 и чл. 9 ЗН, като квотите от имота са: 1/6 за П. С. и 5/6 за Р. Ц.. Въззивният съд е намерил за неоснователно възражението на Ц., че този имот е нейна лична собственост, тъй като го е получила от дядо си, декларирала го е като лична собственост и е плащала данъците, след като този имот е придобит по време на брака й с М. Ц. чрез покупко-продажба. Посочил е и че в случая не намира приложение разпоредбата на чл. 345 ГПК, тъй като се иска делба само на жилищната сграда, която е в съсобственост между настоящите съделителки, но не и на дворното място, което е в съсобственост с трети лица.

Р. Ц. атакува въззивните решения за потвърждаване на първоинстанционното решение в частта му за допускане до делба на поземлени имоти в [населено място], м. „Ч.“, с идентификатори *** и ***, и жилищна постройка със застроена площ от 50 кв. м, построена в неурегулирано дворно място с площ 1/3 от 800 кв. м, като неправилни – незаконосъобразни, необосновани и постановени при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че тези имоти са нейна собственост.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата вх. № 5342/22.12.2021 г. Р. Ц. се позовава на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпроса: Липсата на каквито и да е мотиви по развито от страната възражение във въззивната жалба води ли до немотивиран и незаконосъобразно постановен съдебен акт. Твърди, че в атакуваното от нея решение липсват каквито и да е развити съображения относно допуснатата до делба жилищна постройка с площ от 50 кв. м.

В изложението към касационната жалба срещу допълнителното решение на въззивния съд Р. Ц. твърди, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следния въпрос, по който се е произнесъл Окръжен съд – Ловеч: Следва ли сграда, която е построена и с извършени подобрения само от Р. Ц. и нейните родители, да става съпружеска имуществена общност съгласно чл. 13 СК'68 г.

Сочи, че по делото безспорно е установено, че всички подобрения в имота са правени от нейните дядо, баща и майка, както и от нея, а не от бившия й съпруг, поради което този имот само нейна собственост.

П. С. обжалва въззивното решение в частта за отхвърляне на иска за делба на УПИ *, кв. 60 по плана на [населено място], ведно с гараж откъм улицата, с площ от 35 кв. м, като оспорва изводите на съда, че тези имоти не са съсобствени между страните по делото. Счита въззивното решение в тази му част за неправилно, необосновано и незаконосъобразно, поради противоречието му със закона и поради допуснати съществени процесуални нарушения.

В изложението към касационната жалба твърди, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК.

На първо място, формулира въпроса: Представлява ли семейна имуществена общност недвижим имот - дворно място, придобит чрез давностно владение по време на брака, както и построеният в него гараж, изграден при условията на съвместен принос.

Излага, че процесният имот е придобит чрез давностно владение, което се установява от нотариален акт № 14/2.04.1999 г., том II, дело № 346/1999 г. на нотариус М. Г.. Сочи, че въпреки че е признал осъществяваното от ответницата Р. Ц. владение като основание за придобиване на собствеността, и въпреки че е несъмнено установено, че владението е осъществявано по време на брака на ответницата с общия наследодател, въззивният съд е приел, че не е налице придобиване на собствеността върху имота в режим на СИО. Този извод на решаващият съдебен състав е в противоречие с константната съдебна практика (ТР № 35 от 14.06.1971 г.).

На второ място, П. С. се позовава на очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната от нея част.

Твърди, че Окръжен съд – Ловеч не е обсъдил всички правнорелевантни факти, установени в хода на съдебното производство, и необосновано е приел, че процесният имот представлява лична собственост само на ответницата. Същият не се е обосновал надлежно и не е обсъдил в пълнота и в тяхната взаимна връзка и обусловеност приложените по делото писмени доказателства и събрани гласни доказателства, както и изложените от нея съображения във въззивната й жалба. Освен това решаващият съдебен състав е допуснал съществено процесуално нарушение, като е игнорирал напълно обвързващата доказателствена сила на официалния документ, какъвто представлява нотариален акт № 14/2.04.1999 г., том II, дело № 346/1999 г. на нотариус М. Г., удостоверяващ, че делбеният имот е придобит на основание давностно владение, като по този начин е допуснал съществено процесуално нарушение.

Всяка от страните е депозирала отговор на касационната жалба (жалби) на насрещната страна, като в отговорите са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на съответната жалба.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:

Двете касационни жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговарят на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което са процесуално допустими.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. В т. 4 на визираното тълкувателно решение е прието, че точното прилагане на закона и развитието на правото по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по касационната жалба на Р. Ц. срещу основното въззивно решение относно допуснатите до делба два поземлени имота. По отношение на изложените в тази част решаващи мотиви на въззивния съд в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба вх. № 5342/22.12.2021 г. не са визирани никакви основания по смисъла на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Същевременно в тази част атакуваното решение е валидно и допустимо; същото не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено при грубо нарушение на материалния и процесуалния закон и не е явно необосновано.

Не са налице сочените от Ц. основания за допускане на касационно обжалване на постановеното по реда на чл. 250 ГПК въззивно решение. По отношение на него не са формулирани въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. В. от Р. Ц. въпрос не съответства на изложените от Окръжен съд – Ловеч мотиви и е формулиран изцяло според защитните й твърдения, а не според приетата от съда фактическа обстановка. Не са изложени и съображения защо по отношение на него се счита, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Това решение, обаче, следва да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка за вероятна недопустимост – дали допуснатият до делба имот съответства на заявения по делото.

Налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по касационната жалба на П. С. по въпроса: Представлява ли семейна имуществена общност недвижим имот - дворно място, придобит чрез давностно владение по време на брака, както и построеният в него гараж, изграден при условията на съвместен принос, като решен в противоречие със задължителната практика на ВС и с практиката на ВКС.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 160 от 15.11.2021 г. по гр. д. № 408/2021 г. на Окръжен съд – Ловеч в частта, с която въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение - № 260074 от 28.05.2021 г. по гр. д. № 621/2019 г. по описа на Районен съд – Троян, за отхвърляне на иска за делба на недвижим имот, представляващ дворно място от 316 кв. м, съставляващо УПИ *, кв. 60 по плана на [населено място], при граници: улица, край на регулацията, Д. Н. И. и Г. И. Г., ведно с построения в него гараж със застроена площ от 35 кв. м.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 160 от 15.11.2021 г. по гр. д. № 408/2021 г. на Окръжен съд – Ловеч в частта, с която първоинстанционното решение е потвърдено в частта му за допускане на делба на поземлени имоти с идентификатори *** и идентификатор ***.

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 147 от 21.07.2022 г. по гр. д. № 408/2021 г. на Окръжен съд – Ловеч, постановено по реда на 250 ГПК.

УКАЗВА на П. Т. С. в 1-седмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 80 лв.

УКАЗВА на Р. К. Ц. в 1-седмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 40 лв.

При неизпълнение съответната касационна жалба ще бъде оставена без разглеждане.

Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание при изпълнение на дадените указания или за прекратяване – при неизпълнение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: