Р Е Ш Е Н И Е№ 50042

гр. София, 06.06.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети май две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ

Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при участието на секретаря С. Т. като изслуша докладваното от съдия Янчева гр. дело № 1049 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 - чл. 293 ГПК.

Делото е образувано по касационни жалби на Р. К. Ц. и П. Т. С..

С определение № 50040 от 06.02.2023 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване, по касационната жалба на П. С. вх. № 131/10.01.2022 г., на решение № 160 от 15.11.2021 г. по гр. д. № 408/2021 г. на Окръжен съд – Ловеч в частта, с която въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение - № 260074 от 28.05.2021 г. по гр. д. № 621/2019 г. по описа на Районен съд – Троян, за отхвърляне на иска за делба на недвижим имот, представляващ дворно място от 316 кв. м, съставляващо УПИ *-*, кв. 60 по плана на [населено място], при граници: улица, край на регулацията, Д. Н. И. и Г. И. Г., ведно с построения в него гараж със застроена площ от 35 кв. м, както е допуснато касационно обжалване, по касационната жалба на Р. Ц. вх. № 5379/19.09.2022 г., на решение № 147 от 21.07.2022 г. по гр. д. № 408/2021 г. на Окръжен съд – Ловеч, постановено по реда на чл. 250 ГПК, за потвърждаване на първоинстанционното решение и в частта, с която е допуснато да се извърши съдебна делба между П. С. и Р. Ц. по отношение на жилищна постройка със застроена площ от 50 кв. м, построена в неурегулирано дворно място с площ от 1/3 от 800 кв. м извън блоковете на клоновото стопанство, със селищен характер, включено в околовръстния полигон, в границите на строителната част на махала „М.“ в землището на [населено място], общ. Т., при съседи: път и от три страни имот на клоновото стопанство, при следните квоти: 1/6 ид. ч. за П. С. и 5/6 ид. ч. за Р. Ц..

За да потвърди първоинстанционното решение в частта за изключване от делбата на УПИ *-*, кв. 60 по плана на [населено място], с площ от 316 кв. м, ведно с гараж в него, въззивният съд е споделил правния извод на първата съдебна инстанция, че процесният поземлен имот, описан по-горе, е изключителна собственост на Р. К. Ц.. Приел е, на първо място, че той е бил закупен от нейния баща в съсобственост с Г. Г., а след смъртта на баща й на 24.04.1975 г. е наследен от нея и нейната майка П. Й.. Двете са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост през 1999 г. на основание покупко-продажба, делба, давностно владение и наследство. Съответно, това е покупко-продажбата на имота през 1957 г. от страна на нейния баща в съсобственост със Г. Г., протокол за доброволна делба по гр. д. № 373/1966 г. на PC – Троян, а давностното владение и наследството са настъпили след смъртта на общия наследодател през 1975 г., като те са присъединили своето владение към това на техния наследодател. Посочил е, че този му извод се подкрепя и от свидетелските показания и останалите писмени доказателства по делото. Г., въпреки че не е нанесен в кадастралния план, е построен въз основа на строително разрешение върху процесния недвижим имот и по приращение, на основание чл. 92 ЗС, е станал изключителна собственост на Р. Ц., след смъртта на майка й, като неин единствен наследник. Покойният съпруг на съделителката не би могъл да придобие този имот в СИО, тъй като тя го е получила по наследство от нейните родители.

В решението, постановено по реда на чл. 250 ГПК, съдът е приел, че от представения по делото нот. акт № 131, том І, дело № 262/1979 г. се установява, че на 26.07.1979 г. Т. Х. Й., със съгласието на съпругата си М. С. Й., е продал на Р. К. Ц. и на Х. Т. Й. неурегулирано дворно място, извън блоковете на клоновото стопанство, със селищен характер, включено в околовръстния полигон в границите на строителната част на махала „М.“ в землището на [населено място], [община], от около 800 кв. м, като Р. К. Ц. става собственик на саята и на 1/3 ид. ч. от дворното място, с реално ползване в югозападната част, като купувачите са заплатили на продавачите сумата 2283 лв., от която всеки е заплатил по 761 лв., а за разликата от 761 лв. е договорено, че двамата продавачи ще бъдат гледани и издържани от купувача Х. Т. Й., като си запазват правото да живеят в имота до края на живота си. По време на продажбата Р. К. Ц. е имала сключен граждански брак с М. Т. Ц., видно от удостоверение за граждански брак от 22.12.1974 г., а освен това тя е внучка на продавача Т. Х. Й. и вторият купувач е негов син и неин чичо, съгласно удостоверение за наследници изх. № 19/29.07.2019 г. Съгласно показанията на разпитаните на място свидетели М. Х. и М. П., в къщата на М. и Р. са се правили подобрения през годините - М. е отлял плоча, направена е камина, баня и тоалетна, коридорче, което води към мазанско помещение и т. н. Ето защо съдът е заключил, че този имот, след като е бил придобит възмездно по време на брака между съпрузите М. и Р. Ц., е станал съпружеска имуществена общност съгласно чл. 13 СК от 1968 г. (отм.), но действащ към 26.07.1979 г. След смъртта на М. Ц., съпружеската имуществена общност се е превърнала в обикновена дялова съсобственост при равни квоти, като Р. К. Ц. е собственик на 1/2 ид. ч., а останалата се включва в наследството на М. Т. Ц. и се наследява по реда на чл. 8 и чл. 9 ЗН, като квотите от имота са: 1/6 за П. С. и 5/6 за Р. Ц..

Въззивният съд е намерил за неоснователно възражението на Ц., че този имот е нейна лична собственост, тъй като го е получила от дядо си, декларирала го е като лична собственост и е плащала данъците, след като този имот е бил придобит по време на брака й с М. Ц. чрез покупко-продажба. Посочил е и че в случая не намира приложение разпоредбата на чл. 345 ГПК, тъй като се иска делба само на жилищната сграда, която е в съсобственост между настоящите съделителки, но не и на дворното място, което е в съсобственост с трети лица.

ВКС, ІІ г. о., по касационната жалба на П. С., е допуснал касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, на решение № 160 от 15.11.2021 г. по гр. д. № 408/2021 г. на Окръжен съд – Ловеч в посочената по-горе част по въпроса: Представлява ли семейна имуществена общност недвижим имот - дворно място, придобит чрез давностно владение по време на брака, както и построеният в него гараж, изграден при условията на съвместен принос, като решен в противоречие със задължителната практика на ВС и с практиката на ВКС.

Решение № 147 от 21.07.2022 г. по гр. д. № 408/2021 г. на Окръжен съд – Ловеч е допуснато до касационно обжалване по касационната жалба на Р. Ц. за проверка за вероятна недопустимост – дали допуснатият до делба имот съответства на заявения по делото.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 от ГПК, приема следното:

Относно делбата на жилищната постройка с площ от 50 кв. м:

По делото е допуснато извършването на делба на жилищна постройка със застроена площ от 50 кв. м, построена в неурегулирано дворно място с площ от 1/3 от 800 кв. м извън блоковете на клоновото стопанство, със селищен характер, включено в околовръстния полигон, в границите на строителната част на махала „М.“ в землището на [населено място], общ. Т., при съседи: път и от три страни имот на клоновото стопанство. Така имотът е бил описан (под № 4) в първоначалната искова молба.

След подаване на исковата молба, П. С. е уточнила същата с молба вх. № 4516/12.08.2019 г., съгласно която се иска делба не на жилищна постройка с площ от 50 кв. м, а на помощна постройка – сая, със застроена площ от 40 кв. м, каквато сая Р. Ц. е закупила с нотариален акт № 131/26.07.1979 г., том І, дело № 262/1979 г. След депозиране на заключението на съдебно-техническата експертиза на вещо лице Й., П. С. е извършила допълнителна индивидуализация на постройката с молба от 19.10.2020 г., вземайки предвид установеното от вещото лице: сграда, представляваща друг вид сграда за обитаване, със застроена площ от 40 кв. м. Уточнението, направено с молбата от 19.10.2020 г., е допуснато с нарочно определение на Районен съд – Троян от 17.11.2020 г.

В същия поземлен имот, според нотариалния акт и съдебно-техническата експертиза, има и жилищна сграда, с площ от около 50 кв. м, но тя не е предмет на делбата, тъй като е собственост на трето за спора лице.

И двете съдебни инстанции са разгледали иска за делба именно за бившата сая (сега друг вид сграда за обитаване, със застроена площ от 40 кв. м), но са допуснали делбата по отношение на жилищна постройка с площ от 50 кв. м, като не са се съобразили с уточнението на иска, съответстващо на актуалното състояние на имота. По този начин е създадена и неяснота относно предмета на делбата, предвид наличната в мястото друга постройка с такива характеристики, собственост на трето лице.

Горното обуславя извода за допустимост, но неправилност на въззивното решение в тази му част - относно описанието на допуснатата до делба сграда. Същевременно изводите на съда за наличието на съсобственост между страните и техните квоти в съсобствеността съответстват на закона (чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 3 СК от 1968 г., отм., чл. 9, ал. 2 ЗН) и събраните доказателства. Ето защо, настоящият съд следва да отмени въззивното решение в частта на допускането до делба на жилищната сграда с площ от 50 кв. м и постанови друго, с което допусне до делба имота, съобразно индивидуализацията му по молбата на ищцата от 19.10.2020 г., съответстваща на установеното от съдебно-техническата експертиза.

Относно делбата на дворното място от 316 кв. м, ведно с построения в него гараж със застроена площ от 35 кв. м:

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване:

Съгласно т. 2 на ППВС № 8 от 17.06.1981 г., като в този смисъл е и практиката на ВКС (напр. решение № 317/02.07.2010 г. по гр. д. № 877/2009 г., І г. о., решение № 715/19.11.2010 г. по гр. д. № 432/2009 г., І г. о.), когато придобивната давност е започнала и е изтекла през време на брака, следва изводът, че и двамата съпрузи са придобили правото на собственост върху недвижимия имот и той е станал имуществена общност. В такива случаи следва да се счита, че и двамата съпрузи са упражнявали фактическа власт върху имота. Същото разрешение следва и когато единият от съпрузите е започнал сам да владее като свой собствен недвижим имот още от преди сключването на брака, а придобивната давност изтече през време на брака. И в този случай, щом имотът се придобие през време на брака, той става имуществена общност, защото от значение е моментът на придобиването на имота.

По основателността на касационната жалба:

Въззивното решение противоречи на цитираната по-горе съдебна практика, тъй като в него е прието, че давностното владение, послужило като основание за издаване на констативния нотариален акт № 14/02.04.1999 г., е осъществено след смъртта на К. Й. (починал на 24.04.1975 г.), при условията на присъединено владение на титулярите на нотариалния акт (П. Й. и Р. Ц.) към това на техния наследодател, като от Окръжен съд – Ловеч не е съобразено, че след датата 24.04.1975 г. и към момента на изтичане на давностния срок Р. Ц. е била в брак, сключен на 22.12.1974 г., с М. Ц. (починал на 20.06.2019 г.), поради което тя следва да е придобила идеална част от имота в режим на съпружеска имуществена общност.

Същевременно въззивният съд не е отчел и обстоятелството, че в УПИ *-*, кв. 60 по плана на [населено място], поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-11/20.04.2007 г. на изп. директор на АГКК, са налице и две жилищни сгради и още два гаража. Доколкото застроен със сгради поземлен имот подлежи на делба само в определени хипотези, съдът е следвало да изясни въпроса чия собственост са съществуващите сгради, с оглед преценката дали въобще е допустима делбата на поземления имот.

Изложеното обуславя отмяна на въззивното решение в частта му относно отхвърляне иска за делба на описания поземлен имот с гараж и връщането му за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд - Ловеч.

При новото разглеждане на делото въззивният съд е необходимо да изследва чия собственост са останалите построени сгради, за да направи извод дали поземленият имот подлежи на делба или е загубил самостоятелния си характер (явява се обща част или е предназначен да обслужва построените в него сгради), като в тази връзка съобрази ППВС № 2/04.05.1982 г., както и практиката на ВКС в това отношение.

Предвид възникналия между страните спор относно установеното с нотариален акт № 14/02.04.1999 г., том II, дело № 346/1999 г. право на собственост на поземления имот и гаража, въззивният съд следва да обсъди събраните доказателства и установи всички релевантни за казуса обстоятелства - началото на давностния срок, кога е настъпил ефектът на придобивната давност според ТР № 4/17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС, дали давността е изтекла приживе на наследодателя или след неговата смърт и др.

При постановяване на решението си съдът следва да съобрази направеното с молбата от 19.10.2020 г. уточнение на поземления имот и гаража, съответстващо на установеното от съдебно-техническата експертиза.

При този изход на делото пред касационната инстанция, ВКС не следва да присъжда разноски за производството пред него.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

Р Е Ш И:ОТМЕНЯ решение № 160 от 15.11.2021 г. по гр. д. № 408/2021 г. на Окръжен съд – Ловеч в частта, с която е потвърдено решение № 260074 от 28.05.2021 г. по гр. д. № 621/2019 г. по описа на Районен съд – Троян, за отхвърляне на иска за делба на недвижим имот, представляващ дворно място от 316 кв. м, съставляващо УПИ *-*, кв. 60 по плана на [населено място], ведно с построения в него гараж със застроена площ от 35 кв. м, И ВРЪЩА делото в тази му част за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Ловеч.

ОТМЕНЯ решение № 147 от 21.07.2022 г. по гр. д. № 408/2021 г. на Окръжен съд – Ловеч, постановено по реда на чл. 250 ГПК, с което е потвърдено решение № 260074 от 28.05.2021 г. по гр. д. № 621/2019 г. по описа на Районен съд – Троян в частта, с която е допуснато да се извърши съдебна делба между П. С. и Р. Ц. по отношение на жилищна постройка със застроена площ от 50 кв. м, построена в неурегулирано дворно място с площ от 1/3 от 800 кв. м извън блоковете на клоновото стопанство, със селищен характер, включено в околовръстния полигон, в границите на строителната част на махала „М.“ в землището на [населено място], общ. Т., при съседи: път и от три страни имот на клоновото стопанство, при следните квоти: 1/6 ид. ч. за П. С. и 5/6 ид. ч. за Р. Ц., И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА ДА СЕ ИЗВЪРШИ СЪДЕБНА ДЕЛБА между П. Т. С. и Р. К. Ц. на сграда, представляваща друг вид сграда за обитаване, със застроена площ от 40 кв. м, построена в югозападната част на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-18/19.03.2009 г. на изп. директор на АГКК, находящ се в [населено място], местност „М.“, с площ от 938 кв. м, при квоти: 1/6 ид. ч. за П. Т. С. и 5/6 ид. ч. за Р. К. Ц..

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: