2определение на ВКС на РБ, ГК, първо отделение по ч. гр. д.№ 115 от 2023 г.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 158

гр.София, 06.02.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и трета година в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Т. Г. ч. гр. д.№ 115 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ЗАД „А. Б. срещу определение от съдебно заседание от 23.11.2022 г. на Великотърновския апелативен съд, гражданска колегия по в. т.д.№ 193 от 2022 г., с което е спряно делото до приключване на досъдебно производство № 216 от 2020 г. по описа на РУП Д. М.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност на определението на Великотърновския апелативен съд и се моли то да бъде отменено.

Ответниците по частната жалба И. Б. П. и Г. П. Г. не вземат становище по нея.

Върховният касационен съд, състав на първо отделение на Гражданска колегия счита, че частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна, преди изтичане на посочения в чл.275, ал.1 от ГПК едноседмичен срок за обжалване и срещу акт на съда /определение на Великотърновския апелативен съд за спиране на въззивно дело/, който съгласно чл.274, ал.2, изр.1 ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.1 ГПК подлежи на обжалване пред ВКС.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна поради следното: Делото между страните е по предявен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на наследниците на П. Г. П., починал на 26.08.2020 г. вследствие на пътно-транспортно произшествие между управлявания от него мотоциклет и автомобил на П. С. А.. За ангажиране на гражданската отговорност на ответника по делото ЗАД „А. Б. - застраховател на П. С. А.- за настъпилите от това произшествие вреди от значение е дали П. С. А. е виновен за пътно-транспортното произшествие. Установяването на това обстоятелство ще бъде извършено в хода на досъдебно производство № 216 от 2020 г. по описа на РУП Д. М. и евентуално - в хода на образуваното по-късно наказателно производство за това произшествие. Поради това и с оглед мотивите на т.2 от Тълкувателно решение № 5 от 05.04.2006 г. по тълк. д.№ 5 от 2005 г. на ОСГТК на ВКС, правилно е прието от въззивния съд, че в случая е налице основанието на чл.229, ал.1, т.5 ГПК за спиране на гражданското дело до приключване на досъдебното производство № 216 от 2020 г.

Неоснователно се твърди, че липсва основание за спиране на делото, тъй като към настоящия момент по досъдебното производство не е привлечен обвиняем. В подкрепа на тази теза пълномощникът на жалбоподателя сочи практика на ВКС: определение № 614 от 29.098.2015 г. по ч. гр. д.№ 4512 от 2015 г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 342 от 28.07.2022 г. по ч. т.д.№ 653 от 2022 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 134 от 02.04.2020 г. по ч. т.д.№ 468 от 2020 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 290 от 01.09.2020 г. по ч. т.д.№ 1303 от 2020 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 150 29.03.2021 г. по ч. т.д.№ 461 от 2021 г. на ВКС, ТК, I т. о. В тази практика е прието, че спиране на производството по гражданско дело на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК може да се допусне само при тъждество на деликвента, деянието и неговата противоправност, предмет на доказване в исковия процес и извършеното престъпно действие от лицето, срещу което е образувано наказателното производство. Наличието на прокурорска преписка за разследване на престъпление, но без да е налице привлечено към наказателна отговорност лице, не е основание за спиране на гражданското производство, ако в конкретния случай не може да се направи извод, че деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото гражданско производство. Гражданският съд може да спре исковото производство на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК само ако в хода на разглеждане на делото сам е констатирал престъпни обстоятелства и е преценил, че те са от значение за правилното разрешаване на гражданския спор и че тези обстоятелства не могат да бъдат установени в исковото производство.

Предвид данните по конкретното дело няма противоречие между горепросочената практика на ВКС и приетото в обжалваното определение на Великотърновския апелативен съд. Въззивният съд е спрял производството по делото, тъй като е констатирал именно изложеното по-горе: че от представените по конкретното дело доказателства се установява престъпно обстоятелство при пътно-транспортното произшествие, в което са участвали наследодателят на ищците П. Г. П. и застрахованият от ответното дружество водач П. С. А. и това престъпно обстоятелство не може да се установи в исковото производство, а следва да се установи в досъдебното или наказателното производство, образувани за разследване на това пътно-транспортно произшествие.

Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на първо отделение на Гражданска колегия

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение от съдебно заседание от 23.11.2022 г. на Великотърновския апелативен съд, гражданска колегия по в. т.д.№ 193 от 2022 г., с което е спряно делото до приключване на досъдебно производство № 216 от 2020 г. по описа на РУП Д. М.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.