Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 364/08.02.2022 г. на Б. С. Д. и касационна жалба с вх. № 499/08.02.2022 г. на Р. Д. С. - Й., чрез процесуалния им представител адвокат А. Е., срещу въззивно решение № 144/21.12.2021 г. по в. гр. д. № 258/2021 г. на Окръжен съд - Силистра.

В приложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационните жалби се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. При направен отказ от наследство на двама от съделителите следва ли само по отношение на единия да бъде приет отказът от наследство; 2. Следва ли да се приеме, че след като единият от наследниците е действал в качеството си на пълномощник, а не в качеството си на наследник, същият е приел част от наследството.

Твърди се, че в случая е налице противоречие с ППВС № 7/1973 г.

Подадената от Б. С. Д. касационна жалба с вх. № 364/08.02.2022 г. е процесуално недопустима. В случая първоинстанционното решение е потвърдено с въззивно решение № 144/21.12.2021 г. по в. гр. д. № 258/2021 г. на Окръжен съд - Силистра, като въззивното производство е образувано по жалба на Р. Д. С. - Й.. Б. С. Д. не е упражнила правото си да подаде въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, но въпреки това е подала касационна жалба срещу въззивното решение, с което е потвърдено решението на Районен съд - Тутракан. В българското гражданско процесуално право не е предвидена възможност за подаване на касационна жалба за онази страна в процеса, която е била удовлетворена от крайния правен резултат на първата инстанция, не е обжалвала този резултат, но при неговото потвърждаване от въззивния съд, обжалва въззивното решение едва пред касационната инстанция /в този смисъл - определение № 194/25.10.2010 г. по гр. д. № 606/2010 г. на ВКС, ІІ г. о. и др./. Предвид изложеното касационна жалба с вх. № 364/08.02.2022 г. следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а касационното производство в тази част следва да бъде прекратено.

Подадената от Р. Д. С. - Й. касационна жалба с вх. № 499/08.02.2022 г. е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и чл. 287, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

С обжалваното решение е потвърдено решение № 33/16.12.2020 г. по гр. д. № 412/2017 г. по описа на Районен съд – Тутракан. С последното е извършена делба като по реда на чл.353 ГПК имотите са разпределени, както следва: 1. В дял на М. С. С. са поставени нива с площ от 60 015 кв. м. с идентификатор ***, находяща се в местността „Й. “, нива с площ от 8 502 кв. м., с идентификатор ***, находяща се в местността „К. - Б. Ч.“, нива с площ 15 005 кв. м., с идентификатор ***, находяща се в местността „К. “ и нива с площ 5 001 кв. м., с идентификатор ***, находяща се в местността „А. ; 2. В дял на Б. С. Д. са поставени нива с площ от 30 007 кв. м., с идентификатор ***, находяща се в местността „Й. “, нива с площ от 4 252 кв. м., с идентификатор ***, находяща се в местността „К. - Б. Ч.“, нива с площ от 15 005 кв. м., с идентификатор ***, находяща се в местността „К. “ и нива с площ от 5 002 кв. м., с идентификатор № ***, находяща се в местността „А. “; 3. В дял на Р. Д. С. - Й. са поставени нива с площ от 30 007 кв. м., с идентификатор ***, находяща се в местността „Й. и нива с площ от 4 251 кв. м., с идентификатор ***, находяща се в местността „К. - Б. Ч.“. На публична продан е изнесен апартамент № 6, с административен адрес: [населено място], [улица], ет. 2, ап. 6.

Въззивният съд е приел, че доводите относно определените съделители в делбеното произвоство не са предмет на разглеждане във втората фаза на делбата, тъй като е налице влязло в сила решение в първата й фаза, с което са определени делбените имоти, съделителите и квотите им съсобствеността. Възраженията за недопустимост на делбата, поради извършена публична продан на притежаваните от Р. Д. С. - Й. идеални части от нивите в [населено място] и [населено място], са неоснователни, доколкото публичната продан е извършена след вписването на исковата молба по настоящото дело и всички последващи прехвърлителни действия по отношение на делбените имоти са непротивопоставими на страните по делото. За неоснователни са приети доводите, че липсва разделителен протокол съгласно чл. 347 ГПК и не е теглен жребий, което опорочава производството. Посочено е, че когато съдът разпределя допуснатите до делба имоти по реда на чл. 353 ГПК, както е в случая, съставянето и обявяването на окончателен разделителен протокол е безпредметно. Тегленето на жребий е невъзможно, тъй като притежаваните от страните части от правото на собственост са различни, което обуславя и невъзможността да бъдат обособени реални имоти на еднаква стойност, за да се прибегне към жребий. Съобразени са исканията на съделителите и при разпределяне на делбените имоти е възприет вариант № 2 от заключението на СТЕ, със съответните корекции, предложени от Б. Д.. Парично уравнение не следва да бъде присъждано на Р. С., с оглед направените от нея признания с молбата й от 17.10.19 г., че уравнението й е заплатено в размер на 29 325 лв. Спазен е принципът, всеки да получи реален дял, доколкото това е възможно, при равноправие на всички страни в производството.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал.1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и трябва да е от значение за решаващата воля на съда. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Поставените въпроси от касатора не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на въззивното решение. Те не са включени в предмета на спора пред въззивната инстанция и по тях липсва произнасяне от въззивния съд във втората фаза по извършване на делбата. Той е посочил, че поради формираната сила на пресъдено нещо с влязлото в сила решение № 31/16.12.2020 г. по гр. д. № 412/2017 г. по описа на Районен съд - Тутракан по въпросите между кои лица, при какви квоти и за кои имоти следва да се извърши делбата, не могат да се разглеждат въпроси, относими към приключилата първа фаза по допускане на делбата. След като поставените въпроси не са разгледани от въззивния съд и не са обусловили неговите решаващи изводи, те са неотносими. Тези въпроси не съдържат общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което по тях не може да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.

Изложеното за неотносимост на въпросите се отнася и до второто посочено основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Следва да се добави, че касаторът не е посочил актове на Конституционния съд на Р. Б или на Съда на Европейския съюз, на които обжалваното решение да противоречи.

Липсата на релевантни правни въпроси в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК води до извод, че касационно обжалване не може да бъде допуснато и по заявеното в изложението към касационната жалба основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Според това основание правният въпрос трябва да е от значение за точното прилагане на закона - когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, или за развитие на правото - когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени /ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, т. 4/.

С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационна жалба с вх. № 499/08.02.2022 г. по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на решението.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима подадената от Б. С. Д. касационна жалба с вх. № 364/08.02.2022 г., като ПРЕКРАТЯВА в тази част производството по гр. дело № 2037/2022 г. на ВКС, II г. о.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 144/21.12.2021 г. по в. гр. д. № 258/2021 г. на Окръжен съд - Силистра по подадената от Р. Д. С. - Й. касационна жалба с вх. № 499/08.02.2022 г.

Определението за оставяне без разглеждане на касационната жалба с вх. № 364/08.02.2022 г. може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС.

В останалата част определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: