Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано e по касационна жалба на младши полицейски инспектор в 02 група, 01 сектор на ОПП-СДВР срещу Решение № 303 от 12.01.2018 г. по адм. дело № 9588/2017 г. по описа на Административен съд София-град, с което са отменени негова Заповед № 3631/29.07.2017 г. за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП (ЗАКОН ЗЗД ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) (ЗДвП) – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до заплащане на дължимата глоба, както и Заповед № 3920/08.08.2017 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в горната заповед.

В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касационния жалбоподател от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че водачът е управлявал автомобила си, без да изпълни задължението си по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП за заплащане на дължимата глоба. Иска отмяна на решението и решаване на спора по същество като настоящата инстанция постанови ново решение за отхвърляне на жалбата срещу заповедта за прилагане на принудителна административна мярка и заповедта за поправка на очевидна фактическа грешка.

Ответникът по касационната жалба – И.Д изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на обжалване пред административния съд са: 1. Заповед № 3631/29.07.2017 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до заплащане на дължимата глоба; 2. Заповед № 3920/08.08.2017 г. за поправка на очевидна фактическа грешка (ОФГ) в първата заповед.

Съдът е отменил двете заповеди поради противоречие с материалноправните разпоредби – чл. 146, т. 4 от АПК. Съображенията на съда са, че административният орган не е установил наличието на материалноправните предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка, тъй като соченото фактическо основание не е подкрепено от събраните по делото доказателства. Съдът допълнително е изложил мотиви за несъответствие с целта на закона – отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК, тъй като степента на засягане на правата и законните интереси на водача не съответства на размера на наложената глоба – 20 лв. Обжалваното решение е правилно.

Като фактическо основание за издаване на Заповед № 3631/29.07.2017 г. за прилагане на принудителна административна мярка е посочено, че Дуевски управлява МПС с наказание „глоба“, незаплатена в срока за доброволно плащане, наложена с фиш № К1596151/18.05.2017 г., връчен на 30.05.2017 г. За установяване на фактическото основание за прилагане на ПАМ заповедта препраща към АУАН бланков номер 062523 от 29.07.2017 г., който е приложен по преписката. Видно от съдържанието на АУАН в него няма данни с какъв фиш е наложена глобата, а посоченият в заповедта фиш не е приложен по делото. В АУАН нарушението е квалифицирано по чл. 157, ал. 8 от ЗДвП, а с докладна записка от 09.08.2017 г. актосъставителят е променил правната квалификация по чл. 186, ал. 7 от ЗДвП. В касационната жалба се сочи трета по ред правна квалификация – че водачът е допуснал нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП.

Заповедта за прилагане на ПАМ е изменена с нова Заповед № 3920/08.08.2017 г. на същия орган, съгласно която номерът на фиша следва да се чете М 381855. Новият фиш също не е приложен по делото. В титулната част на втората заповед е посочено, че има за предмет „поправка на очевидна фактическа грешка“, а в обстоятелствената част като правно основание за издаването й е посочена разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от АПК, която касае отстраняване на допусната непълнота в административния акт (поправката на ОФГ е по чл. 62, ал. 2 от АПК, а не по чл. 62, ал. 1 от АПК).

В първоначалната заповед, както и в документите от преписката по издаването й не се съдържат други данни, индивидуализиращи фактическото основание за издаване на заповедта - няма констатации от коя дата е започнал да тече и кога е изтекъл срокът за доброволно плащане на глобата и какъв е размерът й. Установена е само датата на управление на автомобила – 29.07.2017 г. Констатации за тези обстоятелства няма и в АУАН. Нещо повече – в АУАН дори не е посочен актът, с който е наложена глобата. А видно от по-късно съставената докладна записка актосъставителят счита, че е допуснал грешка в АУАН при определяне на правната квалификация на установеното нарушение.

Съгласно правилото на чл. 170, ал. 1 от АПК за разпределение на доказателствената тежест фактическото основание за издаване на административния акт подлежи на установяване от административния орган. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е формирал правилен извод, че в настоящия случай органът не е установил съществуването на твърдяното фактическо основание. Следователно първоначалната заповед е издадена, без да са установени материалноправните предпоставки за това – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Нарушението на материалния закон при издаването на административния акт не може да бъде отстранено чрез акт за поправка на очевидна фактическа грешка. Съгласно чл. 62, ал. 2 от АПК очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, се поправят от органа, който го е издал, и след изтичане на срока за обжалване. Това са грешки, свързани с неправилно изписване на индивидуализиращи белези, грешки при пресмятане и др. Тези грешки не засягат същността на властническото волеизявление, но могат да предизвикат неяснота и трудности при изпълнение на акта, което обективно налага извършването на поправката. По правило след такава поправка първоначално издаденият акт и актът за поправката му образуват едно цяло и обективират единната воля на административния орган.

Настоящият случай обаче не е такъв. Обратно на твърденията на касационния жалбоподател, с новата заповед е засегната същността на властническото волеизявление чрез изменение на фактическото основание, т. е. чрез подмяна на релевантните за случая факти и обстоятелства, изпълващи хипотезата на правната норма, послужила като правно основание за прилагане на ПАМ.Стелно актът за поправка на очевидна фактическа грешка е издаден при липса на основание за това.

Правилен е изводът на административния съд за материална незаконосъобразност на двете заповеди, поради което обжалваното решение за тяхната отмяна следва да бъде оставено в сила. Наличието на основание по чл. 146, т. 4 от АПК е достатъчно за отмяна на административния акт. След като материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ не са установени по безспорен начин – управление на МПС при наложена глоба, която не е платена доброволно, включително какъв е нейният размер (в разпечатката от картона на водача има данни, че с първоначално посочения фиш е наложена глоба в размер на 400 лв., а с втория – 20 лв.), безпредметна е проверката дали административният акт съответства на целта на закона, поради което съдът не е следвало да излага съображения в тази насока, нито тези съображения да бъдат обсъждани в настоящото производство.

Крайният извод на настоящата инстанция е, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и то следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 303 от 12.01.2018 г. по адм. дело № 9588/2017 г. по описа на Административен съд София-град. Решението е окончателно.