Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на К.Н от гр. [населено място], чрез процесуалният представител адв.. С срещу решение № 8089 от 28.12.2017 г. постановено по адм. дело № 9861/2017 г. по описа на Административен съд – София-град.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответната страна – началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че обжалваното решение е правилно.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Производството пред Административен съд – София-град е образувано по жалба К.Н срещу заповед за прилагане на ПАМ № 17-4332-005132 от 08.08.2017 г. издадена от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“, с която по отношение на жалбоподателката е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) „Прекратяване на регистрацията на ППС „Ситроен” Ц5 с рег. [рег. номер на МПС] за срок от 6 месеца ”, съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 07.08.2017 г. в гр. С. жалбоподателката К.Н е управлявал лек автомобил „Ситроен” Ц5 с рег. [рег. номер на МПС], собственост на „Калинаекуин“ ЕООД, без да притежава съответното СУМПС, за което е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 538326/07.08.2017 г., в който са посочени приетите за нарушени разпоредби – чл. 6. т. 1, чл. 150а, чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Иззети са, като доказателства 2 броя табели с рег. [рег. номер на МПС], Въз основа на така съставения АУАН на 08.08.2017 г. е издадена и процесната заповед.

Като доказателство по делото е прието и удостоверение от 07.08.2017 г., издадено от началника на 08 РУ – СДВР, според което на 28.07.2017 г. жалбоподателката е заявила в 03 РУ – СДВР, че на 23.07.2017 г. около 10 часа на язовир „Искър“, в близост до ж. к. „Камелот“ установила, че липсва чанта, съдържаща лични документи, в това число и СУМПС и талона към него и малък талон за автомобил „Ситроен” Ц5 с рег. [рег. номер на МПС] .

Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е неправилно.

Съгласно чл. 171, т. 2а ЗДвП (в приложимата редакция ДВ, бр. 54 от 2017 г.) се прекратява на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година.

При посочените фактически обстоятелства основателно се явява възражението в касационната жалба, че обжалваната заповед за прилагане на ПАМ е издадена по отношение ненадлежен адресат. Адресат на мярката по чл. 171, т. 2а ЗДвП може да бъде само лицето, изрично визирано в правната норма, това е субектът, по отношение на който законодателят изрично е посочил, че може да се прилага предвидената в разпоредбата ПАМ и това е собственикът на МПС - в случая търговското дружество с ограничена отговорност „Калинаекуин“ ЕООД. Обстоятелството, че „Калинаекуин“ ЕООД е собственик на лек автомобил „Ситроен” Ц5 с рег. [рег. номер на МПС] е описано както в АУАН, така и в процесната заповед, но не е било обсъдено от административния съд. Това е достатъчно основание за отмяна на заповедта, с която мярката е наложена, тъй като негативните последици се отнасят за различно от собственика лице. ПАМ като процесната е по отношение на автомобила, а по отношение на физическото лице, управлявало същия. Поради това процесната ПАМ следва да е насочена срещу търговското дружество като собственик на автомобила, а не срещу управлявалото МПС лице.

Предвид изложеното оспорената заповед се явява материално незаконосъобразна. Като е приел обратното, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. На основание чл. 222, ал. 1 АПК вместо него следва да се постанови друго, с което да се отмени заповед за прилагане на ПАМ № 17-4332-005132 от 08.08.2017 г. издадена от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ съгласно чл. 146, т. 4 АПК като издадена в противоречие с материалния закон.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 8089 от 28.12.2017 г. постановено по адм. дело № 9861/2017 г. по описа на Административен съд – София-град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ заповед за прилагане на ПАМ № 17-4332-005132 от 08.08.2017 г. издадена от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“. Решението е окончателно.