Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по искане на И.М, предявено в условията на чл. 149, ал. 3 от АПК, за обявяване нищожността на писмо с рег.№ 22-10-169/19.07.2013 г., издадено от министъра на отбрана, (Писмото), с което е отказано закупуването на имот от жилищния фонд на Министерството на отбраната (МО), представляващ ателие № 2 в град [населено място], [адрес].

В хода на настоящото производство и първоначално проведеното по адм. дело № 11367/2017 г. на АССГ, от страна на жалбоподателя не са изложени конкретни фактически и правни доводи, относими към валидността на административния акт. От първоначално подадената жалба и последващите уточнителни молби, вкл. последната такава представена на 18.06.2018 г., може да се обобщи, че нищожността на акта се търси по причина дългогодишното неправилно администриране от страна на МО на искането на Маринов за разрешаването на жилищния му проблем, който е с давност от 2009 г. и което администриране е съпроводено с множество настъпили промени в законодателството и е завършило с издаването на сега оспорвания административен акт.

Ответната страна - министър на отбраната, представляван от държавен експерт Н.Н, в хода на делото по същество поддържа, че производството е недопустимо на основание чл. 159, т. 1 от АПК, тъй като Писмото няма характеристики на индивидуален административен акт, и чл. 159, т. 4 от АПК – тъй като актът не засяга пряко и непосредствено правната сфера на жалбоподателя. По основателността на искането възразява, че Писмото е валиден административен акт.

Върховният административен съд, трето отделение, намира, че въпросът за допустимостта на производството е разрешен с определение по делото от 25.05.2018 г. и доколкото не се установяват нови обстоятелства, налагащи прекратяване на производството, следва да се произнесе по съществото на спора. Конкретно по възраженията на ответника, съдът намира, че допустимостта на производството по отношение на предпоставките по чл. 159, т. 1 и 4...