Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на четвърти октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Д. Ч. ЧЛЕНОВЕ:Е. Д. К. С. при секретар С. П. и с участието на прокурора Даниела Божковаизслуша докладваното от съдиятаЕ. Д. по адм. дело № 6015/2021
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), чрез процесуален представител, против решение №51/02.03.2021г., постановено по адм. дело №640/2020г. по описа на Административен съд -Добрич/АС-Добрич/.
Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Моли за отмяната му. Съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски.
Ответникът – „Вълков 8“ЕООД, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество, е основателна, по следните съображения:
С обжалваното решение първоинстанционния съд по жалба на „Вълков 8“ЕООД, е отменил заповед №472/23.11.2020г., в частта по т.I, издадена от Изпълнителния директор на ИАРА, с която поради наличието на установено по надлежни ред с влязло в сила НП №08-14/12.03.2019г., издадено от Н-к отдел „Рибарство и контрол-Черно море“ гр.Бургас, извършено тежко нарушение по см. на чл.42, §1, б.“а“, във вр. с чл.3, §2 и §1, б. „в“ от Регламент(ЕО) №1005/2008 на Съвета, на юридическото лице „Вълков 8“ЕООД, притежател на разрешителното за стопански риболов с №08107603/06.08.2012г. на основание чл.3, ал.1 и 2 от Наредба №3 от 2013г. и чл.18д от ЗРА, са присъдени 6(шест) точки за риболовен кораб с външна маркировка ВН4601.
В т.I от заповедта е посочено, че точките се присъждат съобразно предвиденото в т. №8 от приложението към чл.3, ал.1 от Наредба №3 от 2013г., поради наличие извършване на тежко нарушение по чл.3, §1, б.“в“ от Регламент(ЕО) №1005/2008 на Съвета: „извършване на стопански риболов с тралиращ риболовен уред, в крайбрежната забранена за риболов зона, която представлява закрит район“ (по см. на чл.3, §1, б.“в“ от Регламент(ЕО) №1005/2008 на Съвета), северно от нос Калиакра, в зоната на разстояние с отдалеченост под 1 морска миля от бреговата ивица, в нарушение на Заповед №РД-09-98/26.02.2016г., издадена от министъра на земеделието и храните на осн. чл.30, ал.1, т.3 от Закона за рибарството и аквакултурите(ЗРА).
За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но при нейното издаване АО е допуснал съществено процесуално нарушение, а именно нарушение на чл.26, ал.1 и чл.34 АПК, като по делото няма данни, че дружеството, притежател на разрешително за стопански риболов, е уведомено по реда на чл. 26 АПК за откритото производство по чл.18д ЗРА, което е санкционно по своя характер.
АС-Добрич е счел, че оспорената заповед по т.I не съдържа мотиви относно критериите за определяне на дадено нарушение като „тежко“ по см. на чл.3, §2 от регламент Регламент(ЕО) №1005/2008 на Съвета, и затова е издадена при неспазване изискванията за форма и в противоречие с материалния закон.
Според съда в Наредба №3 от 19.02.2013г. за прилагане на точкова система за извършени тежки нарушения по смисъла на Регламент(ЕО) №1005/2008 на Съвета от 29.09.2008г. за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран(ННН) риболов, за изменение на регламенти (ЕИО) №2847/93, (ЕО) №1936/2001 и (ЕО) №601/2004 и за отмяна на регламенти (ЕО) №1093/94 и (ЕО) №1447/1999, няма критерии съобразно изискването на чл.3, §2 от Регламента /Наредбата/, въз основа на които да се извърши преценка за законосъобразност дали правилно АО е приложил материалния закон като е определил процесното нарушение като „тежко“.
Приел е, че АО е допуснал нарушение на чл.35 АПК като е издал заповедта при неизяснена фактическа обстановка -не е посочено нито количеството на уловената на 13.09.2018г. риба нито нейният вид.
АС-Добрич е достигнал до извод, че оспорената заповед е издадена в противоречие с разпоредбата на чл.3, §2 Регламент(ЕО) №1005/2008. Решението е неправилно.
Споделя се заключението на съда, че заповедта е издадена от компетентен орган съобразно чл.3, ал.2 от Наредба №3 от 19.02.2013г.
Останалите изводи на съда са необосновани и несъответни на установената фактическа обстановка по делото и приложимите материалноправни норми.
Противно на възприетото от АС-Добрич, в Наредба №3 от 19.02.2013г. се съдържат критерии за извършване на преценка относно тежестта на извършеното нарушение по см. на чл.3, §2 Регламент(ЕО) №1005/2008.
Съгласно чл.3, ал.1 от Наредбата за всяко от нарушенията по смисъла на чл.42, параграф 1, буква а от Регламент (ЕО) №1005/2008 притежателят на разрешителното за стопански риболов получава съответен брой точки съгласно приложението. В ал.6 на чл.3 от Наредбата са въведени критерии за тежко нарушение по см. на чл.42 §1 Регламент (ЕО) №1005/2008 ( т. е. включително дейностите, представляващи ННН съгласно посочените в чл.3 на Регламента критерии) съгласно изискването на чл.42 §2 от цитирания Регламент: всички нарушения посочени в Приложение към чл.3, ал.1 от Наредбата, с изключение нарушение, изразено в неизпълнение на: 1. задълженията за записване и отчитане на улова, когато незаписаните и неотчетени количества са до 50 кг включително еквивалентно живо тегло за всички видове риби и други водни организми, с изключение на риби от вида калкан; 2. задължението за предаване на декларация за произход в установените срокове в чл. 19, ал. 11 и чл. 20, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите с не повече от 15 дни.
В този смисъл неправилен е извода на АС-Добрич за немотивираност на оспорения акт. В същия е налице индивидуализиране на нарушението по отношение деянието, представляващо ННН, начина на неговото извършване и извършителя, съобразно информацията, съдържаща се в АУАН от 14.09.2018г. в качеството му на официален удостоверителни документ и съответно писмено доказателство в административното производство по издаване на оспорената заповед, при влязло в сила НП №8-14/12.03.2019г, а именно: извършване на стопански риболов с тралиращ риболовен уред в забранена със заповед на МЗХ крайбрежна зона, с отдалеченост под една миля от бреговата ивица северно от нос Калиакра, представляваща закрит район по см. на чл.3, §1, б.“в“ от Регламента.
При тези данни правилно АО в оспорената част от заповед №472/23.11.2020г., е приложил разпоредбата на чл.18д ЗРА вр. с нормите на чл.42, §1, б.“а“ вр. чл.3 §2 и §1, б.“в“ на Регламент (ЕО) №1005/2008, и т.8 от Приложение към чл.3, ал.1 от Наредбата.
Неправилен е изводът на АС-Добрич, че оспореният административен акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Характерът на производството по чл.18д ЗРА предполага влязло в сила НП по отношение на извършителя, като АО е обвързан с фактическите установявания в АУАН. В случая допуснатото нарушение от АО на чл.21 и чл.34 АПК не е от категорията на съществените, защото не се отразява на съдържанието на завършващия производството административен акт.
Дружеството е упражнило правото си на съдебно оспорване, при което е имало възможност да представи доказателства, евентуално несъбрани от АО, и да упражни в пълен обем правото си на защита.
От изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона.
Обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което следва да бъде отменено, и на основание чл.221, ал.2 вр. чл.222, ал.1 от АПК жалбата срещу оспорената заповед се отхвърли като неоснователна.
Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, на касатора следва да се присъдят сторените разноски за касационната инстанция-юрисконсултско възнаграждение в размер а 100лв. и платена ДТ за касационната инстанция в размер на 70лв. Разноски за производството пред първата инстанция не са претендирани от касатора и не следва да се присъждат.
Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №51/02.03.2021г., постановено по адм. дело №640/2020г. по описа на Административен съд -Добрич, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Вълков 8“ЕООД срещу заповед №472/23.11.2020г., в частта по т.I, издадена от Изпълнителния директор на ИАРА.
ОСЪЖДА „Вълков 8“ЕООД[ЕИК], да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, сумата от 170 (сто и седемдесет) лева, представляваща разноски за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Донка Чакърова
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Емил Димитров
/п/ Камелия Стоянова