С решение № 1344 от 25.06.2018г., постановено по адм. д. № 860/18г. Административен съд-гр. В., 34-ти състав, е отменил по жалба на „Албена холдинг“-АД, ЕИК 124025536, подадена от Н.Д, акт за прихващане и възстановяване № П - 03000817208347 – 004 – 001/13.12.2017г., издаден от орган по приходите, потвърден с решение № 522 от 23.02.2018г. на директора на Д“ОДОП“-гр. В. и е върнал преписката на органите на ТД на НАП за произнасяне по искането, подадено от „Албена холдинг“-АД, за прихващане или възстановяване, с вх. № 21861/16.11.2017г. за ново произнасяне, съобразно указанията, дадени в мотивите на решението. С решението съдът е осъдил Д“ОДОП“ да заплати на „Албена холдинг“-АД разноски по делото в размер на 1 094,00лв.
Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от С.П в качеството му на директор на Дирекция ”Обжалване и данъчно-осигурителна практика”-гр. В.. В същата се прави оплакване, че решението на Варненския административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано – отменителни основания по чл.209,т.3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. М. В административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския административен и да постанови друго такова по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата изцяло. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение за всички съдебни инстанции.
Ответното по касационната жалба дружество „Албена холдинг“—с. О., к. к.“Албена“ чрез своя процесуален представител адв.. К взема становище за неоснователност на касационната жалба.Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество и е не основателна и следва да бъде оставена без уважение.
Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,ал.1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С решението си Административен съд гр. В. е отменил акт за прихващане и възстановяване № П - 03000817208347 – 004 – 001/13.12.2017г., издаден от орган по приходите, потвърден с решение № 522 от 23.02.2018г. на директора на Д“ОДОП“-гр. В. и е върнал преписката на органите на ТД на НАП за произнасяне по искането, подадено от „Албена холдинг“-АД, за прихващане или възстановяване, с вх. № 21861/16.11.2017г. за ново произнасяне, съобразно указанията, дадени в мотивите на решението. Административният съд е описал подробно установената фактическа обстановка по издаване на оспорения акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ - подаденото искане от страна на „Албена холдинг“ за възстановяване на сумата от 11 645,39лв., образуваното административно производство, извършените действия от приходния орган, издаденият АПВ и съдържащите се констатации в него, изложеното в решението на директора на Д“ОДОП“- Варна при административното оспорване на акта. Изложени са мотиви, че актът за прихващане и възстановяване е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административно-производствените правила. С оглед доказателствата по делото и становищата на страните като основен спорен въпрос по делото е формулирано обстоятелството към кой момент е било погасено задължението на дружеството за данък дивидент за 2013г. и начислената в последствие лихва за забава в размер на 11 645,39лв. дали е дължимо или недължимо заплатена, и там – следва ли да бъде възстановена на дружеството. Решаващите мотиви на съда по спорния въпрос са твърде обстойни – от стр.4 до стр.8 от решението, като въз основа на тях е прието, че въпросната лихва неправилно е била начислена и следва да бъде възстановена на дружеството. Систематизирани, мотивите на съда в тази насока могат да бъдат сведени до следното: 1. Съдът е разсъждавал относно извършените действия от страна на приходната администрация, изразяващи се в изпращане на покана до дружеството през 2017г. да подаде декларация по чл.55,ал.1 ЗДДФЛ и чл.201 ЗКПО, приемането й от приходните органи и удържането в резултат на това на сумата 77 128лв. Прието е, че нормата на чл.103 ДОПК лимитативно определя обстоятелствата, при които може да се подава коригираща декларация, като в същото време по делото е установено, че дружеството е заплатило данък дивидент за 2012г. още на 05.09.2013г. с платежно нареждане. Посочено е още, че поради липса на подадена декларация от дружеството /подадената по електронен път не е била приета/ не са били налице условия за изпращане на покана по чл.103 ДОПК за отстраняване на несъответствия. На база на това е направен извод, че в случая е налице превратно упражняване на власт от приходния орган, като при липса на законови основания е започнало производство за корекция на неподадена декларация. 2. Решаващият съд е приел, че доводите на приходната администрация защо и как внесената през 2013г. сума в размер на 77 128лв., представляваща дължим данък дивидент за 2012г., е била отнесена към други последващи задължения на дружеството, няма отношение към предмета на спора. В тази насока съдът е възпроизвел в мотивите на съдебния акт фактическата обстановка относно внасяне на сумата, прехвърлянето й през 2014г. по молба на лицето в подсметка „Банка данъци и други“ и прочие и аргументите на приходния орган, защо приема, че със сумата от 77 128лв. са погасени други задължения на дружеството. 3. Първоинстанционният съд е изложил на отделен ред мотиви, че както в оспорения АПВ, така и в потвърждаващото го решение на директора на Д“ОДОП“-гр. В. не са изложени каквито и да е мотиви, които да установяват какви точно други задължения е имало дружеството за посочените периоди, за да бъдат погасени с въпросната сума от 77 128лв. След възпроизвеждане на относимите алинеи от нормата на чл. 169 ДОПК, решаващият съд е обосновал извода си, че те водят до извод, че приходният орган следва да изложи в акта мотиви, обосноваващи приложението на чл.169,ал.5 ДОПК /кои задължения се погасяват с плащането/. 4. В обобщение е прието, че поради недопустимостта на използвания от органите по приходите ред за коригиране на несъществуваща декларация, всяко тяхно действие след подаване на декларацията, е недопустимо – чл.104,ал.3. 5. Направен е краен извод за незаконосъобразност на издадения АПВ, което обосновава необходимостта от неговата отмяна и връщане на преписката на административния орган за произнасяне.
Решението на Административен съд – гр. В. е правилно и законосъобразно като краен резултат.
В касационната жалба на директора на Д”ОДОП” се правят основно оплаквания за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Навеждат се доводи, че административният съд е следвало по принцип да се произнесе единствено относно оспорването на акта за прихващане или възстановяване, а не да обсъжда процедурата по чл.103 и сл. ДОПК, за която се признава в касационната жалба, че е неправилно проведена. Твърди се още, че при отмяната на акта за прихващане и възстановяване съдът не е съобразил обстоятелството, че дружеството е подало декларация, както и не е изложил какво точно следва да се съобрази от приходната администрация при връщане на преписката.
По направените оплакванията следва да бъде посочено следното:
По делото няма спор за факти. С платежно нареждане от 05.09.2013г. „Албена холдиниг“-АД е внесло по сметка на НАП – Добрич сумата от 77 128лв., като в платежното е отбелязано, че сумата съставлява данък дивидент за 2012година. Независимо от това от страна на органите по приходите до „Албена холиднг“-АД е изпратена покана по чл.103 от 07.08.2017г. /л.3 от административната преписка/, с която дружеството е поканено да подаде декларация по чл.55,ал.1 ЗДДФЛ и чл.201 ЗКПО за 2013г., с която да декларира данък от дивидент и ликвидационни дялове по чл.38,ал.1 ЗДДФЛ в размер на 77 128лв. В отговор на искането дружеството е подало декларация на 10.08.2017г., входирана под номер 05191700412201/10.08.2017г. В резултат на това в данъчно-осигурителната сметка на дружеството е било отразено задължение за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни лица в размер на 77 128лв., като данък е отразен като погасен на 10.08.2017г. със сумите, налични по подсметка „Банка – данъци и други приходи“, постъпили в нея сметка на 02.08.2016г. В същото време върху задължението е отразена и удържана лихва за забава върху главницата от 77 128лв. в размер на 11 645,99лв. за времето от 01.11.2013г. до 02.08.2016г. Дружеството е поискало така определената лихва да му бъде възстановена като недължимо платена по реда на чл.128 и сл. от ДОПК с искане вх. № 2186 от 16.11.2017г. /л.1 от административната преписка/. С процесния акт за прихващане или възстановяване № № П - 03000817208347 – 004 – 001/13.12.2017г., издаден от орган по приходите възстановяването на поискана сума е отказано. По същество въпросният АПВ няма мотиви, освен възпроизвеждане в табличен вид на задълженията, посочване на развилото се производство по оспорване на протокол за извършване на проверка № П – 03000817066643 – 073 – 001 от 31.08.2017г. и краен извод, че не са налице условия за възстановяване на сума в размер на 11 645,99лв. В решението на директора на Д“ОДОП“ – Варна, издадено по реда на административното оспорване, за пръв път вече са изложени мотиви за недължимост на сумата. Тъй като те като решаващи мотиви са от значение за определяне и разрешаване на спора, следва да бъдат възпроизведени накратко. След възпроизвеждане на фактическата обстановка, обосновка относно дължимостта на данъка по чл.38 ЗДДФЛ, е прието следното: 1. След като от лицето няма подадена декларация по чл.55,ал.1 ЗДДФЛ и чл.201 ЗКПО, то няма възникнало задължение за данък дивидент, поради което постъпилото плащане на 05.09.2013г. няма как да бъде отнесено по данъчно-осигурителната сметка на дружеството и сумата е останала като надвнесена. 2. Във връзка с промените след 03.2014г. относно данъчно-осигурителните сметки /чл.169,ал. 4 – 6 ДОПК/, във връзка с подадено искане от дружеството под № 11870 от 04.06.2014г. сумата от 77 128лв. е прехвърлена по подсметка „Банка данъци и други“, като през 2014г. и 2015г. от нея са погасявани други задължения на дружеството. 3. Задълженото лице може да е смятало, че погасява задълженията си за данък дивидент с плащането от 03.09.2013г., но поради неподаване на декларация такова задължение не е било формирано. 4. Предвид чл.169,ал.4 ДОПК извършеното плащане е обвързано и е погасило други задължения, чийто срок за внасяне е изтекъл. 5. Подадената декларация на 10.08.2017г. е формирала задължение за данък върху дивидентите за 2012г., което системата автоматично е обвързала и погасила с наличната сума по подсметка „Банка данъци и други“ и автоматично е генерирала лихва за просрочие. 6. Тази лихва не е определена с обжалвания протокол № П – 03000817066643 – 073 – 001 от 31.08.2017г., а е генерирана от дължим, но не внесен в срок данък.
Предвид изложеното основният спорен въпрос по делото е дали сумата от 11 645,99лв. е дължимо удържана от приходните органи и подлежи ли същата на възстановяване по реда на чл.128 и сл. ДОПК. По същество първоинстанционният съд не е дал отговор на този въпрос, като само е посочил, че подадената от дружеството декларация с вх. № 05191700412201/10.08.2017г. не следва да се взема предвид при произнасяне по искането за възстановяване на сумата.
При това положение, за да отговори на спорния въпрос настоящата съдебна инстанция съобрази следното:
Съгласно чл.128,ал.1 ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. С оглед на това спорният въпрос по делото е дали сумата от 11 645,99лв. е дължимо събрана от „Албена холиднг“-АД и с оглед на това, дали същата подлежи на възстановяване или не подлежи.
За да бъде дефинирана една сума като „дължима“, то тя трябва да е определена по основание и размер – на какво правно основание се дължи и в какъв размер. В конкретния случай липсват каквито и да е доказателства въпросната сума от 11 645,99лв. да е определена по основание и размер. Съгласно чл.162,ал.2,т.9 ДОПК, лихвите за вземания върху задълженията по т.1 – данъци, включително акцизи и мита, са публично държавно вземане. Съгласно чл.108,ал.1 ДОПК, данъчните задължения, се установяват с ревизионен акт по чл.118. Същото важи и отношение на задължението за лихви за забава върху такива задължения. По делото няма спор, че за задължението на „Албена холдинг“ за данък дивидент няма издаден ревизионен акт. При това положение /без да се коментира въпроса за дължимостта на главницата за данъка, която самият касатор признава, че е незаконно определена и удържана/удържаната лихва в размер на 11 645,99лв. е събрана без правно основание и подлежи на възстановяване по реда на чл.128 и сл. ДОПК.
При това положение издаденият АПВ, с което правото на „Албена холдинг“-АД за възстановяване на сумата е отречено, се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
Като и стигнал до същия краен извод, макар и с други мотиви, Административен съд – гр. В., е постановил едно принципно правилно съдебно решение, което при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила, като при връщане на преписката на приходния орган за ново произнасяне като указания по тълкуване и прилагане на материалния закон следва да се има предвид изложеното в настоящето съдебно решение.
При този изход на процеса Д”ОДОП”-гр. В. следва да бъде осъдена да заплати на „Албена холдинг“-АД разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 1 044лв. съгласно представения на л.20 от делото списък с разноски и доказателства за тяхното извършване.
Водим от горното и на осн. чл.221,ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 1344 от 25.06.2018г. на Административен съд-гр. В., 34-ти състав, постановено по адм. д. № 860/2018г.
ОСЪЖДА Дирекция”Обжалване и данъчно-осигурителна практика”-гр. В. да заплати на „Албена холдинг“-АД, ЕИК 124025536,с. О., к. к.“Албена“, представлявано от изпълнителния директор Н.Д, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 1 044лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.