Кметът на район "Панчарево"-Столична община е подал касационна жалба срещу решение №4411/3.07.2017 г. по адм. дело №4994/2017 г. по описа на Административния съд-София град, с което е отменен мълчаливия отказ на този орган за извършване на административна услуга по молба-декларация №РПН17-ГР94-419/17.02.2017 г., подадена от Е.Б, и преписката е изпратена на органа със задължение да извърши исканата административна услуга в 14 -дневен срок след влизане на решението в сила. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с присъждане на юрисконсултстко възнаграждение.
Ответницата Е.Б е поискала отхвърлянето на касационната жалба и присъждане на разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, като провери служебно допустимостта на решението, намира, че то е недопустимо.
Производството по адм. дело №4994/2017 г. по описа на Административния съд-София град е образувано по жалбата на Е.Б срещу отказа на кмета на район "Панчарево" по писмо № РПН17-ГР94-419/1/3.04.2017 г. за извършване на административна услуга - заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка за имот с проектен идентификатор по скица проект 04234.6916.9164, с проектна площ 599 кв м, образуван от бивш парцел XXVII-96, кв.49 по плана на местността [местност], [населено място].
Административният съд е установил, че Е.Б подала молба-декларация №РПН17-ГР94-419/17.02.2017 г. до кмета на район "Панчарево", Столична община, с искане да бъде заверена за нуждите на нотариално производство по обстоятелствена проверка за снабдяването й с нотариален акт за собственост за поземлен имот с идентификатор 04234.6916.9164 по кадастралната карта, представляващ парцел ХХУ1-96, кв.49 по регулационния план на [населено място] от 1988 г.
С писмо №РПН17-ГР-94-419/1/03.04.2017 г. кметът на район "Панчарево" уведомил Е.Б, че с негова заповед № РД-46-87/ 17.04.2000 г. й е било отказано придобиване на собственост при условията на параграфи 4а, 4д и 4з от преходните разпоредби на ЗСПЗЗ (ЗАКОН ЗЗД СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ) върху имот пл.№96, кадастрален лист Г-10-4-В, в местността [местност], в землището на [населено място]. Тъй като заповедта била отменена с решение от 27.11.2002 г. по адм. дело №1464/2000 г. по описа на Софийския градски съд, влязло в сила на 12.02.2004 г., преписката била върната на органа за ново разглеждане. С писмо №9400-3092/48/21.05.2013 г. кметът на район "Панчарево" уведомил Е.Б, че следва да представи актуална скица и оценка на имота от лицензиран оценителка, необходими за произнасянето на органа при новото разглеждане на преписката, които заявителката следвало да представи. Затова последващо подадената от нея молба-декларация за обстоятелствена проверка се оставяла без движение.
От правна страна съдът приел, че по искането на жалбоподателката е формиран мълчалив отказ за извършване на административна услуга по смисъла на § 1, т.2, т.”а”от допълнителните разпоредби на ЗАдм (ЗАКОН ЗЗД АДМИНИСТРАЦИЯТА). Съдът посочил, че съгласно §8 от преходните и заключителни разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс правилата за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършване на административни услуги, както и при обжалване на отказите за извършването им, освен ако в специален закон не е предвидено друго. С разпоредбата на чл.587, ал.2 ГПК във връзка с ал.1, се уреждало нотариалното производство за придобиване право на собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка. Когато собственикът на недвижим имот няма документ за правото си или писмените доказателства, с които разполага не са достатъчни, нотариусът по местонахождение на недвижимия имот извършва обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност чрез разпит на трима свидетели, посочени от кмета на общината, района или кметството или определено от него длъжностно лице, в чийто район се намира недвижимият имот. Административният съд направил извод, че компетентен да провери наличието на елементите на фактическия състав на придобивната давност, както и липсата на законови пречки, е единствено нотариусът. Кметът на района, сезиран с искане за заверка на молба-декларация за извършване на обстоятелствена проверка, действал при условията на обвързана компетентност и не можел да преценява дали да извърши поисканите от него действия, както и да изисква неотносими спрямо неговите правомощия в производството по извършване на административна услуга доказателства, с което на практика мълчаливо отказвал да извърши поисканата от него административна услуга. С тези мотиви административният съд отменил като незаконосъобразен мълчаливия отказ на кмета на район "Панчарево" за извършване на административна услуга по подадената от Е.Б молба-декларация №РПН17-ГР94-419/17.02.2017 г. и изпратил преписката на органа, като го задължил да извърши исканата административна услуга в 14 -дневен срок от влизане на решението в сила.
Касационната инстанция намира, че решението е недопустимо. Административният съд не се е произнесъл по предмета на подадената от Е.Б жалба, в която ясно е записано, че се оспорва отказа на кмета на район "Панчарево" по писмо № РПН17-ГР94-419/1/3.04.2017 г. за извършване на административна услуга-заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка за имот с проектен идентификатор по скица проект 04234.6916.9164 с проектна площ 599 кв м, образуван от бивш парцел XXVII-96, кв.49 по плана на местността [местност], [населено място]. При наличието на акт в писмена форма, административният съд не е имал право да се произнася относно мълчалив отказ на кмета на район "Панчарево", подменяйки предмета на производството. Очевидно административният съд е взел предвид изявлението на процесуалния представител на жалбоподателката, направено в съдебно заседание на 12.06.2017 г. Адвокатът първоначално е заявил, че Е.Б обжалва писмото на кмета на район "Панчарево" от 3.04.2017 г., съдържащо волеизявление, с което на жалбоподателката се отказва заверяване на подадената молба-декларация. Според изложеното от процесуалния представител на Е.Б, писмото указвало мълчалив отказ на административния орган за извършване на поисканата административна услуга, тъй като самото то не било годен за обжалване акт. Въз основа на тези разсъждения, под формата на "изрично уточнение", адвокатът направил изявление, че жалбата е подадена срещу мълчалив отказ за извършване на услугата, поискана от жалбоподателката.
При постановяване на решението административният съд е следвало да съобрази, че законът не предвижда процесуално действие като "изрично уточнение" на подадена жалба, с което се променя нейния предмет. Съдът е длъжен да се произнесе относно законосъобразността на административния акт, който е посочен в подадената до него писмена жалба. Не е допустимо с писмено или устно изявление на жалбоподателя или негов процесуален представител да се въвежда друг предмет на спора в хода на вече образуваното съдебно производство.
Както предвижда чл.150, ал.1, т.5 АПК, жалбата с подава в писмена форма и трябва да съдържа означение на обжалвания административен акт. Изменение в предмета на жалбата не е възможно, тъй като това фактически означава подаването на нова жалба. Що се отнася до често често наблюдаваното при разглеждането на делата пред административните съдилища "уточнение" на жалби и искови молби от страна на техните податели, което съдилищата възприемат като допустимо процесуално действие, то може да се направи само за допълване или изясняване на вече направени с жалбите и исковите молби фактически твърдения, но не и за въвеждането на нови твърдения в обстоятелствената част на жалбите/исковите молби или за промяна на направените в тях искания, които очертават друг предмет на производството.
Административният акт, който жалбоподателката е посочила в писмения текст на жалбата си и който представлява предметът на спора, е волеизявлението на кмета на район "Панчарево", че няма да се занимае с постъпилата за заверка молба-декларация, докато не приключи друго, образувано пак по искане на Е.Б, административно производство за придобиването на същия имот, на основание параграфи 4а, 4д и 4з от преходните разпоредби на ЗСПЗЗ (ЗАКОН ЗЗД СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ). Формулираното от административния орган волеизявление в писмо № РПН17-ГР94-419/1/3.04.2017 г., което гласи: "Молбата-декларация за обстоятелствена проверка се оставя без движение." не представлява отказ за извършване на поисканата услуга, а акт за спиране на производството по молбата-декларация до приключване на административното производство по другата, подадена от Е.Б молба, за придобиването на същия имот на друго правно основание. Съгласно чл.54, ал.5 АПК актът за спиране на производството може да се обжалва по реда на глава десета, раздел IV. Именно по този ред е следвало да се произнесе административният съд съобразно действително въведения от жалбоподателата Бедрова предмет на жалбата.
Постановеното от административния съд недопустимо решение следва да се обезсили и делото да се върне на съда за произнасяне по жалбата на Е.Б, както е предявена.
Тъй като разглеждането на делото продължава, по аргумент от чл.226, ал.3 АПК, разноски на страните не се присъждат.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.3 АПК Върховният административен съд РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №4411/3.07.2017 г. по адм. дело №4994/2017 г. по описа на Административния съд-София град.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението не подлежи на обжалване.