Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК.

Образувано е по касационните оплаквания на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) срещу решение № 100/28.06.2017 г. по адм. дело № 56/2017 г. по описа на Административен съд – Сливен, в частта, с която касаторът е осъден да заплати на А.Т обезщетение в размер на 650 лева за причинените му неимуществени вреди в резултат на престоя му в помещение в З. Б, което не отговаря на изискванията за минимална жилищна площ и няма санитарен възел и течаща вода, за периода от 10.11.2015 г. до 26.05.2016 г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 26.05.2016 г. до окончателното му изплащане.

В касационната жалба, подадена чрез юрк. П.С, се поддържа, че решението е недопустимо на основание чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, тъй като е постановен по иск, подаден на 24.02.2017 г. и разгледан по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, при условие, че в чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС във вр. с § 47 от ЗИД на ЗИНЗС е предвиден специален ред за защита и времеви ограничения за предявяването му. Относно правилността на решението, се поддържа, че съдът в противоречие със събраните по делото доказателства е приел, че са налице реално претърпени вреди от ищеца, както и че същите са резултат от незаконосъобразни фактически действия или бездействия на служители при ГДИН. Оспорва се обосноваността на правните изводи на съда относно определеният като справедлив размер на присъденото обезщетение, както и че съдът в противоречие с т. 4 от ТР № 3/2004 на ВКС г. е определил началния момент на забавата за обезщетяване, считано от датата на освобождаване на ищеца от затвора – 26.05.2016 г., а не от завеждане на исковата молба – 24.02.2017 г.

Ответникът – А.Т с писмен отговор на касационната жалба оспорва същата и поддържа решението в обжалваната му част.

Върховната...