Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от С. Ахмед, [гражданство] против решение № 237 от 18.12.2017 г., постановено по адм. дело № 393/2017 г. по описа на Административен съд Сливен. Релевират се касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Счита, че съдът не е обсъдил всички правнорелевантни факти и обстоятелства, чрез които да установи обективната истина и имащи съществено значение за личното му положение, като търсещо закрила лице.

Ответникът, председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС, чрез юрисконсулт Илиева в съдебно заседание оспорва касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за правилно и мотивирано и предлага да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима.

С обжалваното решение съдът производство по чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 87 от ЗУБ (ЗАКОН ЗЗД УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) (ЗУБ) е отхвърлил, като неоснователна жалбата на С. Ахмед, [гражданство], срещу решение № 15252 от 04.08.2017 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в установената форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не противоречи на приложимите материалноправни разпоредби.

Анализирайки бежанската история на чужденеца на база даденото интервю от него в хода на производството пред административния орган и актуалната справка за ситуацията в Ирак, съдът е стигнал до извода за съответствие...