Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Общински съвет – Козлодуй против решение № 254 от 06.07.2017 г., постановено по адм. дело № 250/2017 г. по описа на Административен съд – Враца. Касаторът твърди недопустимост на съдебното решение поради липса на правен интерес за жалбоподателя да атакува отменената разпоредба от общинската наредба, евентуално -неправилност на съдебното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209,т.2 и т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде обезсилено или отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици.
Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Общински съвет - Козлодуй, не изпраща представител.
Ответникът, Сдружение с нестопанска цел „Български правозащитен алианс“ – гр. П., редовно призован, не се представлява, От същия чрез адв. И .Йорданов по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба с развити в него с ображения за неоснователност на същата, съответно – за допустимост и правилност на обжалваното съдебно решение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт в обжалваната му част е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима.
АС-Враца е сезиран с жалба от Сдружение с нестопанска цел „ Български правозащитен Алианс“- Пловдив с искане за отмяна като незаконосъобразна на разпоредбата на чл.87, т.2 от Наредба № 4 за реда за придобиване, управление и разпореждане с и моти и вещи, собственост на община К., приета от ОбС-Козлодуй с Решение № 198 по Протокол Ѝ№ 14 от 24.10.2008г., последни изменения с Решение № 258 по Протокол № 27/02.03.2017г.
С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна разпоредбата на чл.87,т.2 от цитираната по-горе общинска наредба.
За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че сдружението –жалбоподател има качеството „ организация“ по смисъла на §1, т.2 от ДР на АПК, развива дейност в национален мащаб, поради което и на основание ТР № 2 от 12.02.2010г. по т. д.№4/2009г. по описа на ВАС и чл.186, л.2 от АПК има правен интерес от оспорването на цитираната разпоредба от Наредбата .
Разглеждайки жалбата по същество, АС-Враца е приел че атакуваната разпоредба от наредбата е приета в нарушение на материалния закон - противоречи на норми от по-висок ранг като тези на чл.3, ал.3 от ЗОАРАКСД и целта на същи закон, на чл.19,ал.1 от Конституцията на Р. Б и чл.76, ал.3 от АПК. По горните съображения административният съд е отменил разпоредбата на чл.87,т.2 от Наредба № 4 на ОбС-Козлодуй и с оглед изхода на делото е осъдил Общински съвет – Козлодуй да заплати на Сдружение с нестопанска цел „Български правозащитен алианс“ – Пловдив сумата от 535.50 лв съдебни разноски.
Касационната жалба е основателна по отношение развитите в нея доводи за недопустимост на съдебното решение. ВАС, трето отделение намира съдебното решение на АС-Враца за недопустимо като постановено по съществото на недопустима поради липса на правен интерес от оспорване жалба.
Административният съд е анализирал предмета на дейност на сдружението, както и оспорените разпоредби от наредбата. Въз основа на този анализ, съдът е приел, че сдружението доказва интерес от оспорването. Съгласно цитираното от съда ТР № 2 / 12.02.2010г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, юридическите лица с нестопанска цел могат да оспорват подзаконови нормативни актове при наличие на правен интерес, обоснован от предмета на дейност и целите за които са създадени. Правото на обжалване е процесуална възможност и се реализира от носителя на това право при определени предпоставки. Наличието на правен интерес от оспорване на административните актове е конституционно изискване, изрично посочено в чл. 120, ал. 2 от КРБ. Тази конституционна разпоредба определя обжалваемост на всички административни актове, но при задължителното условие - обжалваният акт да засяга лицето, което го обжалва.Този конституционен принцип е заложен в разпоредбата на чл. 147, ал.1 и чл. 186, ал. 1 от АПК т. е. съдът не е освободен от задължението да преценява наличието на правен интерес по всеки отделен казус.
Не могат да бъдат споделени съображенията на административния съд, че предметът на дейност и целите на сдружението обуславят интереса му от обжалване.
Видно от съдържанието на представеното по делото удостоверение от Окръжен съд - Пловдив по ф. д. № 108/2016 е, че предметът на дейност на „Български правозащитен алианс“ се свежда до извършване на анализи за съответствието на действащите в страната подзаконови нормативни актове с нормативните актове от по-висока степен; съдебно оспорване на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове, издавани от общинските съвети и органите на изпълнителната власт; участие в провежданите обществени обсъждания на проектите на нормативни актове и стратегически документи; предоставяне на експертна помощ за издаване на законосъобразни подзаконови нормативни актове, а целите му са повишаване правната култура и правното съзнание като духовни пластове в структурата на гражданското ни общество чрез недопускане съществуването на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове, издавани от общинските съвети и органите на изпълнителната власт в Р.Б.А се приеме, че така посочените цели и предмет на дейност на сдружението сами по себе си са достатъчни, за да обосноват правния му интерес от съдебно оспорване на всеки един подзаконов нормативен акт, за който сдружението чрез своите органи прецени, че е незаконосъобразен, ще се стигне до автоматизъм в преценката за наличие на правен интерес за сдружението, който според настоящия съдебен състав не съответства на уредбата в чл. 186, ал. 1 АПК. Ако се възприеме подобно схващане, във всеки случай на оспорване би било достатъчно само твърдение, че даден подзаконов нормативен акт или разпоредба/разпоредби от него са незаконосъобразни, за да се приеме от съда, че сдружението има интерес от оспорването им. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд от значение за преценката - има ли сдружението правен интерес от оспорването или не, е и сферата, в която се проявяват правните последици на оспорения акт, или оспорените разпоредби от подзаконовия административен акт, и дали именно от тази гледна точка, може да се приеме, че са засегнати лични права или законни интереси на сдружението или на неговите членове.
Съгласно чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Няма спор, че нормативният административен акт засяга широк кръг от граждани, чиито законни интереси не само са засегнати, но и могат да бъдат засегнати. Затова и чл. 186, ал. 1 АПК е посочил, че право да обжалват имат и лицата, които могат да бъдат засегнати от него. Когато нормативният административен акт регламентира положението на определен кръг физически или юридически лица - в случая жителите на община К., легитимирани да го обжалват са само тези, чиито права актът засяга или би могъл да засегне. Липсата на правен интерес не може да бъде преодоляна единствено с предмета на дейност и целите на сдружението и посочените средства за постигането им не освобождава съда от преценката му за наличието на тази задължителна процесуална предпоставка за образуване на всяко едно съдебно производство.
Сдружението не твърди, а още по-малко сочи доказателства, че то или някой/някои от неговите членове са или в бъдеще ще бъдат засегнати от оспорената разпоредба на чл.87,т.2 от Наредба №4 за реда за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи, собственост на община К.. При липсата на такива твърдения, неправилно административният съд е приел, че жалбоподателят е доказал пряк, личен и непосредствен интерес от оспорването на разпоредбите от конкретната наредба. Отделно от гореизложеното, следва да бъде отбелязано, че в случай на правоприлагане, всички държавни и общински органи, при наличие на противоречие между оспорената разпоредба от Наредбата на общински съвет - Козлодуй и цитираните разпоредби от по-висок ранг, съгласно императивната норма на чл. 15, ал. 3 от ЗНА (ЗАКОН ЗЗД НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ), са длъжни да приложат по-високия по степен нормативен акт – закона.
Защитаваният обществен интерес, посочен в учредителния акт, предопределя и правния интерес на самото сдружение. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно чл. 16, ал. 1 АПК, прокурорът следи за спазване на законността в административния процес, като част от правомощията му, изброени в трите точки на посочената алинея са и предприемане на действия за отмяна на незаконосъобразни административни актове. Съгласно чл. 186, ал. 2 АПК, прокурорът може да подаде протест срещу подзаконов нормативен акт. Съгласно чл. 136, ал. 2 от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ), в окръжните прокуратури се създават административни отдели, прокурорите от които участват в производствата по административни дела. В този смисъл, сдружението може да действа според очертания предмет на своята дейност и да реализира целите си, предизвиквайки съдебно оспорване на незаконосъобразен според преценката му подзаконов нормативен акт, чрез сезиране на съответната окръжна прокуратура с предложение за това.
Друга възможност за реализиране целите на сдружението чрез регистрираната му дейност е използването на реда за предложенията - глава осма от АПК, раздел I и II чрез предложение за отмяна на незаконосъобразния подзаконов нормативен акт до органа, който го е издал по реда на чл. 79 АПК.
На база гореизложеното настоящият състав на ВАС, трето отделение намира, че сдружението –жалбоподател не е имало правен интерес от обжалване, което води до недопустимост на първоначално предявената жалба, съответно – до обезсилване на постановеното от АС -Враца съдебно решение в атакуваната му с касационната жалба част.
По горните съображения решението на АС - Враца като недопустимо следва да бъде обезсилено в атакуваната му част и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо от АПК – производството по дeлото следва да бъде прекратено.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 254 от 06.07.2017 г., постановено по адм. дело № 250/2017 г. по описа на Административен съд – Враца ПРЕКРАТЯВА производството по делото. РЕШЕНИЕТО е окончателно.