Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), чрез юрисконсулт Трайкова против решение № 753 от 16.11.2017 г., постановено по адм. дело № 853/2017 г. по описа на Административен съд Хасково. Счита същото за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по изложени съображения в жалбата. Иска отмяната му.
Ответникът, М. Хабиби, [гражданство], чрез адв.. М в писмено становище счита, че касационната жалба е неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за допустимост и основателност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.
С обжалваното решение в производство по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. с чл. 87 от ЗУБ (ЗАКОН ЗЗД УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) (ЗУБ), Административен съд Хасково, по жалбата на М. Хабиби, [гражданство], е отменил решение № 12611 от 20.06.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 9 от ЗУБ й е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Този извод се основава на приетото, че неправилно административният орган се е произнесъл в отделни производства по молбите на отделните членове на семейството на търсещата убежище, тъй като освен от жалбоподателката по образуваното пред него дело, били налице и висящи производства по искане за закрила от майка й и на един от братята й. След като заедно са влезли на територията на страната, те представляват членове на семейство по смисъла на т. 3 от § 1 от ДР на ЗУБ и за административния орган е налице задължение, произтичащо от разпоредбите на чл. 8, ал. 9, чл. 9, ал. 6, чл. 22, чл. 34 ЗУБ, да не нарушава целостта на семейството и правото им на семеен живот. Съдът е изложил мотиви, че председателят на ДАБ е следвало да разгледа молбата на М. Хабиби във връзка с молбите на другите членове на семейството. Счел, че същата има възможност да ползва права, следващи се от тези на другите членове от тази общност при евентуално уважаване на исканията им за закрила и обратно, именно на основа на тези връзки.
Решението на съда е валидно и допустимо, но неправилно.
От представените по делото доказателства безспорно е установено по делото, че по подадената от М. Хабиби молба за закрила се е развило административно производство по ЗУБ, в което са извършени всички дължими се по закон действия на компетентните длъжностни лица. Произнасянето в отделни производства по подаденото от нея искане в отделно производство от това, образувано по молба за закрила, подадена от нейната майка и един от братята й не основава възприетото от административния съд нарушение на административно-производствените правила при постановяване на оспорения пред него отказ.
С решението си административния съд е приел, че е допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 8, ал. 9; чл. 9, ал. 6 и чл. 22 и чл. 34 ЗУБ, както и чл. 8, ал. 1 от Европейската конвенция за правата на човека. Тези разпоредби са неотносими към възприетото нарушение на административнопроизводствените правила. Разпоредбите на чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ извеждат отделни, самостоятелни основания за придобиване на статут на бежанец, съответно за предоставяне на хуманитарен статут, тогава, когато член на семейството вече е придобил статут на бежанец, съответно му е предоставен хуманитарен статут, какъвто не е настоящия случай. Разпоредбата на чл. 22 ЗУБ определя кръга от права и задължения на членовете на семейството на чужденец, със статут на бежанец или с предоставен хуманитарен статут и е неприложима в случая. Абсолютно неотносима е разпоредбата на чл. 34 ЗУБ, която касае случаи, когато семейството на лице с предоставена закрила по ЗУБ е извън пределите на Р.Б.О това, тези норми, дори и да извеждат основание за предоставяне на закрила, при наличен статут на член на семейството, изискват и преценка на личния статус на търсещия убежище, относно липса на обстоятелствата по чл. 12 ЗУБ. Несъмнено, административният орган следва да зачита правото на семеен живот, но по делото не се твърди, не се и установява това право да е нарушено по какъвто и да е начин по отношение на ответника по жалбата в хода на административното производство.
Искането за предоставяне на закрила следва да се осъществи лично и по собствена воля, и по него административния орган дължи произнасяне за наличието или не на законовите предпоставки за предоставяне на убежище. Доколкото в случая се касае до подадени молби от членове на семейство по смисъла на § 1, т. 3, б. "а" от ЗУБ, то изведените в молбите във връзка с това обстоятелство общи факти подлежат на преценка от административния орган при постановяване на решението му по подаденото заявление и може да основат евентуална материална негова незаконосъобразност, но не водят до нарушение на административно-производствените правила.
Настоящия състав следва да отбележи, че в случая не е и налице нарушение на чл. 54 АПК, тъй като не е налице пряка обвързаност и невъзможност за провеждане на самостоятелни производства по предоставяне на закрила.
На следващо място, настоящият инстанция счита, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви относно законосъобразността на административния акт, с оглед наведените от страна на М. Хабиби основания за отмяна на същия поради необоснованост и неправилно тълкуване и приложение на чл. 8 ЗУБ. Липсва произнасяне и обсъждане на релевантните за спора факти и обстоятелства - бежанската история и актуалната информация за страната на произход.
Водим от изложеното, настоящата инстанция намира, че при издаване на оспорения пред първоинстанционния съд административен акт не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от административния орган, при произнасянето му по подаденото искане от търсещата закрила.
В тази връзка обжалваното решение, като неправилно, поради необоснованост на правните изводи, нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, тъй като първоинстанционният съд не се произнесъл по съществото на спора. Решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 753 от 16.11.2017 г., постановено по адм. дело № 853/2017 г. по описа на Административен съд Хасково.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението не подлежи на обжалване.