Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на полицейски орган към Районно управление /РУ/ - Тунджа при Областна дирекция на МВР/ОДМВР/ - Ямбол, против решение №79/29.03.2018 г., постановено по адм. дело №52/2018 г. по описа на Административен съд - Ямбол.
Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано, постановено в нарушение на процесуалния и материален закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Ответникът - М.М от [населено място], чрез пълномощника си адв.. Б е депозирал писмен отговор със становище за неоснователност на касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение.
Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С оспореното решение е отменена заповед за задържане рег.№3392зз-12/13.02.2018 година, издадена от полицейски орган при РУ Тунджа към ОДМВР Ямбол, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е наредено задържане на М.М за срок от 24 часа. АС Ямбол е приел за установени следните факти по делото:
Като фактически обстоятелства за постановеното задържане е посочено съпричастност на Милушев в престъпление по чл. 294, ал.1 НК. Съгласно представената докладна записка с рег. № 3392р-1765/ 16.02.2018 г., изготвена от инспектор Тагарев, на 09.02.2018 г. същият е получил сигнал от ОДЧ на ОД на МВР гр. Я. за извършен грабеж в хранителен магазин в с. Б., общ. Тунджа. При посещение на място Тагарев разговарял с продавачката Г.Х, майка на М.М, от която разбрал, че в магазина влезли три лица, които заявили, че са гладни и поискали пари и храна. Христова разпознала лицата и ги посочила поименно на ответника като уточнила, че са трима братя и живеят в същото село. След като получила удар от единия от тях, Христова се развикала за помощ, при което в магазина влезли трима жители на селото и извършителите се оттеглили. Според отразеното в докладната записка Тагарев установил, че в магазина има монтирано видеонаблюдение, състоящо се от дигитален видеорекордер и видеокамера. С цел изясняване на случая Тагарев поискал от Милушев да предостави дигиталния видеорекордер като му разяснил, че в същия се съдържат видеозаписи, които могат да спомогнат за разкриване на тежко криминално престъпление и го предупредил, че при отказ ще спомогне на лица за които има данни че извършват престъпление да избегнат наказателно преследване. След като отказал да предаде видеорекордера на органите на МВР, Милушев бил задържан за срок от 24 часа с оспорената в настоящото производство заповед. По делото е представено сведение с дата 13.02.2018 г., изготвено от Милушев, в което същия твърди, че за случилото се в магазина му на 09.02.2018 г. лично е сигнализирал на тел.112. По делото е приложено и писмо с изх. № 415/2018 г. на Районна прокуратура Ямбол от 27.02.2018 г., от което се установява, че срещу Милушев няма образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 294, ал. 1 от НК и същият не е привличан в качеството на обвиняем.
Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган и в съответствие с възложените му функции и в предписаната от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на приложимата материалноправна норма. Според първоинстанционния съд в обжалваната заповед и съпровождащите я документи от административната преписка не се съдържат достатъчно фактически и правни основания за нейното издаване.
Касационната инстанция намира така постановеното съдебно решение за правилно.
Разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1 - 7 от ЗМВР включително. Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без дори да е необходимо да се уточнява характера на престъплението.
От анализа на събраните по делото доказателства е установено, че в случая задържането е било извършено във връзка с наличие на данни за извършване на престъпление по чл.294, ал.1 от НК, от М.М. В тази насока са правилни изводите на АС, че по преписката не са представени доказателства за извършено от Милушев престъпление - в случай, че има образувано досъдебно производство, да бъде посочен номера на същото, ако се касае за заявителски материал, да се посочат фактите, които да очертават извършени от задържаното лице действия, осъществяващи от обективна страна състава на сочения вид престъпление, поради което липсва посочено фактическо основание за издаване на заповедта. Този процесуален пропуск правилно и приет за допуснато процесуално нарушение от вида на съществените, обуславящи отмяна на административния акт, тъй като от една страна е довело до нарушаване на правото на защита на оспорващия, а от друга страна възпрепятства осъществяването на съдебния контрол.
Не са налице и правните основания за налагане на ПАМ, съответстващи на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Действително за прилагане за прилагането на тази ПАМ не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин авторството и вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, за да може административният орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Задържането като принудителна административна мярка се предприема с цел започване на разследване срещу вероятен извършител на престъпление. При наличие на данни за вероятно извършено от определено лице престъпление, полицейските органи могат в рамките на оперативната си самостоятелност да налагат принудителни административни мерки, съгласно разпоредбата на чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, с оглед осъществяване основните си дейности предвидени в разпоредбата на чл. 6 от ЗМВР, като съобразят и целта на мярката по чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, която не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му, да се укрие или да извърши друго престъпление, или да осуети наказателното преследване. В конкретния случай тези елементи на фактическия състав на чл. 72, ал.1, т. 1 от ЗМВР не са били налице. Правилно АС е изложил мотиви, че авторите на извършената кражба са били разпознати както от Христова, така и от разпитаните свидетели, поради което Милушев не е попречил с действията си за разкриване на извършеното престъпление и авторите му. Освен това задължение на разследващите органи е да изземат съществуващите видеозаписи по предвидения в НПК ред, тъй като отказът на Милушев да ги предостави не може да му бъде вменено в задължение, още по - малко да бъде осъществен състава на престъплението "лично укривателство".
Касационната инстанция споделя и правните изводи на АС, че прилагането на процесната принудителна административна мярка не е съобразено и с целта на закона. Целта на ПАМ по чл. 72 ЗМВР е дадена законова възможност за ограничаване правото на свободно придвижване на лице, за което освен наличие на данни за извършено престъпление, може да се предположи и че ще се укрие или създаде други пречки за разследването, каквито доказателства по делото липсват.
Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
Съобразно изхода на спора пред касационната инстанция и направеното искане за присъждане на разноски за касационната инстанция в размер на 500 лева /въпреки представеното адвокатско пълномощно за платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 700 /седемстотин/ лева, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника 500 лева разноски.
С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №79/29.03.2018 г., постановено по адм. дело №52/2018 г. по описа на Административен съд - Ямбол.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Ямбол да заплати на М.М от [населено място] разноски по делото в размер на 500 /петстотин/ лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.