Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроицесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на В.И против решение № 950 от 26.04.2018 г., постановено по адм. д. № 3099/2017 г. по описа на Административен съд гр. П.. Касаторката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – кметът на О. А, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение Административен съд гр. П. отхвърля жалбата на В.И против заповед № А-1561/05.10.2017 г. на кмета на община А., с която, на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено да бъдат премахнати незаконни строежи – „едноетажна тухлена жилищна сграда“ и „едноетажна тухлена селскостопанска сграда“, находящи се в ПИ с идентификатор 00702.26.6 по кадастралната карта на гр. А., местност „Локаво“ в землището на гр. А..
За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при осъществяване на материалноправните предпоставки на закона.
Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон.
Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган съгласно изискването на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, а именно кметът на общината, като по делото е установено, че процесните строежи са пета категория...