Производството е по чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 46 ал. 2 от ЗОС (ЗАКОН ЗЗД ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗОС).

Образувано е по касационна жалба от кмета на Столична община - район "Красна поляна" срещу решение № 1301 от 28.02.2018г., постановено по адм. дело № 3277/2017г. по описа на Административния съд - София град, 50 състав, с което е:

1. обявена нищожността на Заповед № РКП17 – РД56 – 70 от 01.03.2017г. на Кмета на СО – район „Красна поляна“ в частта, с която е отменена заповед за настаняване № ЖН – 04 – 10 от 21.04.2008г. за настаняване на К.И и членовете на семейството (домакинството) му в общинско жилище – ап. [номер], вх. [номер], бл. [номер] на [улица], [населено място], състоящ се от стая, кухненски бокс и обслужващи помещение и

2. отменена Заповед № РКП17 – РД56 – 70 от 01.03.2017г. на Кмета на СО – район „Красна поляна“ в частта, с която е прекратено наемното правоотношение на К.И и членовете на семейството (домакинството) му за общинско жилище – ап. [номер], вх.[номер], бл. [номер] на [улица], [населено място].

В касационната жалба се твърди на първо място недопустимост на оспореното решение като постановено по недопустима жалба. Представят се доказателства, че бл. [номер] на [улица]в [населено място] е премахнат въз основа на заповед на Директора на Дирекция „Общински строителен контрол“ на СО като застрашен от самосрутване и неподлежащ на поправяне и заздравяване. Поради премахването на блока твърди, че за жалбоподателя в първата инстанция не е налице вече правен интерес от оспорване на заповедта, тъй като обекта, за който е издадена не съществува. Алтернативно твърди неправилност на решението като постановено в противоречие със закона, тъй като са налице били основания за прекратяване на наемните правоотношения. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което...