Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.
„М. Т и аз“ ЕООД, гр. С. представлявано от управителя С.Т обжалва решение № 187/08.01.2018 г. на Административен съд, София - град, постановено по адм. дело № 7421/2016 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № Р-22221415004679-091-001/22.02.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с решение № 780/14.05.2016 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“, гр. С..
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради неправилна преценка на доказателствата по делото и нарушение на материалния закон. Касаторът излага подробни съображения, че с представените фактури, договори и приемо – предавателни протоколи е установил реалното извършване на спорните доставки. Счита за незаконосъобразни изводите на съда, че процесните фактури не отговарят на изискването по чл. 114, ал.1, т.9 ЗДДС и чл. 226, т. 6 от Директива 2006/112, както и че не е изпълнено изискването по чл. 71, т.1 ЗДДС за надлежното упражняване на правото на данъчен кредит. Подробни съображения за реалност на спорните доставки са изложени в представената по делото писмена защита на адв. Б.К.
Искането е за отмяна на решението. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът – директор на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ гр. С., чрез процесуалния си представител юрк. Л.И оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на „М. Т и аз“ ЕООД са установени задължения по ЗДДС (ЗАКОН ЗЗД Д. В. Д СТОЙНОСТ) /ЗДДС/ за данъчни периоди м.10.2012 г., м.02.2013 г., м.07.2013 г., м.10.2013 г., м.11.2013 г., м.02.2014 г. и от м.04.2014 г. до м.03.2015 г. в общ размер на 66 881.28 лева, в това число лихви за забава в размер на 7 766.55 лева, поради непризнато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал.1, т.1 от ЗДДС, чл. 69, ал.1, т.1 и чл. 9 ЗДДС, по фактури, издадени от „МТ Интернешънъл“ ЕООД, „123-СПП“ ЕООД, „Саброса-1981“ ЕООД, „Ронас“ ООД, „Пламко“ ЕООД, „СДИ Експрес 2014“ ЕООД, „Пами спорт““ ЕООД, „К. Е“ ЕООД, „Алфибул“ ЕООД и „Ес Ди Ти Системс“ ЕООД.
За да отхвърли жалбата съдът е приел, че актът е издаден от компетентни органи по приходите. Не са констатирани нарушения на изискванията за форма и процесуалните правила за провеждане на ревизия. По материалната законосъобразност на отказа на правото на данъчен кредит, съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, като е изложил конкретни мотиви по отношение на шест от преките доставчици – „МТ Интернешънъл“ ЕООД, „123-СПП“ ЕООД, „Пами спорт““ ЕООД, „К. Е“ ЕООД, „Ес Ди Ти Систем“ ЕООД и „Алфибул“ ЕООД.Ол е краен извод, че от съдържанието на представените документи не се установява извършването на услуги и настъпването на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал.2 във връзка с чл. 9 ЗДДС, което да поражда право на приспадане.
За фактурите, издадени от "123-СПП“ ЕООД, „Ес Ди Ти Систем“ ЕООД и „Алфибул“ ЕООД е приел, че не отговарят на изискването на чл. 114, ал.1, т. 9, респективно чл. 226, т. 6 от Директива 2006/112, тъй като не съдържат данни за естеството на фактурираните услуги. По доставката от К. Е ЕООД е приел, че не е изпълнено изискването на чл. 71, т.1 ЗДДС, тъй като ревизираното дружество – получател не е представило фактура, дори и пред съда. По фактурата от П. С ЕООД е посочил, че не се установява извършването на превод и легализация на документи стр. 1800 бр. на три езика. Представеният приемо – предавателен протокол не удостоверява изпълнението на конкретни преводачески услуги. По доставките от Саброса – 1981 ЕООД, (погрешно посочена като Сарбоса 81 ЕООД), Ронас ООД, Пламко ЕООД и СДИ Експрес 2014 ЕООД съдът е посочил, че при извършените им насрещни проверки тези доставчици отричат издаването на фактурите, по които „М. Т и аз“ ЕООД претендира право на данъчен кредит и твърдят, че не са имали каквито и да било търговски отношения с дружеството. От заключението на вещото лице е установено, че три от фактурите, издадени от Алфибул ЕООД – фактура № 8038/26.02.2014г., фактура 7039/25.04.2014г. и фактура 8094/17.05.2014г. не са налични в счетоводството на ревизираното лице.
Твърдението, че услугите, предмет на фактурите, издадени от „123-СПП“ ЕООД, „Ес Ди Ти Систем“ ЕООД и „Алфибул“ ЕООД касаят превъзлагане на изработване на рекламни материали по договори, сключени с клиенти на дружеството, е отхвърлено като недоказано. Съдът е посочил, че не се установява връзка между процесните и последващите доставки.
От съвкупната преценка на посочения във фактурите предмет на доставките и събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключения на съдебно – счетоводна експертиза, съдът е обосновал краен извод за липса на предпоставките по чл. 68, ал.1, т.1 и чл. 69, ал.1, т.1 ЗДДС за възникване и признаване на правото на данъчен кредит. Решението е правилно като краен резултат.
Основна предпоставка за възникване и признаване на правото на данъчен кредит е осъществяването на доставките - чл. 68, ал.1, т.1 ЗДДС. С оглед предмета на процесните фактури и по силата на чл. 68 във връзка с чл. 25, ал.2 и чл. 9, ал.1 ЗДДС при спор относно възникването на правото на данъчен кредит, следва да се установи преди всичко извършването на услугите и използването им за последващи облагаеми доставки от получателя. Доказателствената тежест съгласно общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК е на ревизираното лице, което претендира признаване на правото на приспадане. Поради това правилно съдът е обсъждал доказателствата по делото с оглед доказване на фактите, които пораждат данъчно събитие, изискуемост на ДДС и възникване на правото на данъчен кредит. В съответствие с чл. 25, ал. 6, т.1 ЗДДС е приетото, че в хипотезата на чл. 25, ал. 2 от същия закон данъчното събитие настъпва към момента на извършване на услугите и към този момент ДДС става изискуем като за доставчикът възниква задължение да начисли данъка, а за получателя възниква право на данъчен кредит съгласно чл. 68, ал.2 ЗДДС.
Неправилно съдът е приел, че за доставката от К. Е ЕООД не е изпълнено условието по чл. 71, т.1 ЗДДС. Фактурата е представена по делото – с възражението срещу ревизионния доклад – л. 110 от административната преписка и с жалбата до съда – л. 41 от делото. Въпреки това крайният му извод за липса на предпоставките по чл. 68 и сл. ЗДДС за възникване и признаване на правото на данъчен кредит по тази фактура е верен, тъй като не е доказано осъществяването на услугите по изработка на софтуер и отпечатване на рекламни материали. В мотивите на ревизионния акт е обсъдено съдържанието на представения приемо – предавателен протокол към тази фактура от 25.07.2013 г., в който е посочено, че не доставчикът, а купувачът т. е. ревизираното дружество е осигурило и предоставило стоки – рекламни листовки с информационен текст 7 500 бр. по договор от 01.06.2013 г. По силата на този договор извършването на рекламна услуга - отпечатване на рекламни листовки с текст е възложено на К. Е ЕООД. Фактурата документира отпечатване на рекламни материали и изработка на софтуер 1 бр. на стойност на 7 500 лева. По делото не е удостоверено чрез допустими доказателствени средства, че у ревизираното дружество е налице резултат от извършване на рекламна услуга, престирана от К. Е ЕООД включително наличен софтуер, респективно рекламни листовки.
По аналогични съображения правилно съдът е приел, че не е доказано извършване на услуги, предмет на фактурите, издадени от "123-СПП ЕООД, от "Пами спорт“ ЕООД, от Ес Ди Ти Систем ЕООД по фактура № 181/18.11.2013 г., от Алфибул ЕООД по фактура № 0…8132/31.07.2014 г. и СДИ Експрес 2014 ЕООД. Представените приемо – предавателни протоколи не съдържат данни за извършени рекламни услуги с конкретен предмет, респективно превод и легализация на документи. Представеният приемо – предавателен протокол от 29.10.2013 г. подписан от 123 СПП ЕООД не документира изпълнение на договора от 01.10.2012 г., тъй като не съдържа конкретни данни за вида и количеството на предадените печатни материали - имиджов флаер и рекламна диплянка, за да се приеме, че отговарят на възложеното по договора съгласно приложение 1. Представените разпечатки от сайта на „М. Т и аз“ по никакъв начин не могат да бъдат обвързани с фактурираното, уговореното в договора и предаденото по протокола.
По фактурата от П. С ЕООД по делото не са представени преводи на каквито и да било документи, за да се приеме, че е получен резултат от преводаческа услуга. Няма данни за извършена легализация на преводи на конкретни документи. Не се подкрепя от доказателствата по делото доводът, че тази доставка е конкретизирана и изпълнена.
По доставките от Ес Ди Ти Систем ЕООД е представен само един приемо – предавателен протокол, който по стойност (4 900 лева) е относим към фактура № 181/18.11.2013 г. с данъчна основа 4 900 лева. Бланкетното означение за предаване на рекламни брошури не удостоверява конкретен резултат от услугите по отпечатване на рекламни материали и не може да бъде обвързано с облагаемата дейност на ревизираното лице (арг. от чл. 69, ал.1, т.1 ЗДДС). По другата фактура от този доставчик не е представен приемо – предавателен протокол.
Представеният приемо – предавателен протокол от 31.07.2013 г. за отпечатване на рекламни материали от Алфибул ЕООД по стойност (3750 лева, без ДДС) е относим към фактура № 0..8132/31.07.2014 г. с данъчна основа 3 750 лева. Бланкетното описание „информационни дипляни“ и „информационни брошури“ не представлява изпълнение на конкретна услуга по отпечатване на рекламни материали. По тази причина представените копия на информация от сайта на дружеството - жалбоподател не могат да се обвържат с услугите по отпечатване на рекламни материали. По останалите фактури от Алфибул ЕООД не са представени приемо – предавателни протоколи. Както е констатирало и вещото лице, ревизираното лице не разполага с всички фактури от този доставчик, по които е претендирало право на данъчен кредит. За тези доставки не са изпълнени и формалните изисквания за надлежно упражняване на правото на данъчен кредит.
По доставките от СДИ Експрес 2014 ЕООД правилно съдът е приел, че не се установява публикуването на рекламни банери и линкове в сайта на ревизираното дружество от представените приемо – предавателни протоколи. Разпечатките от сайта, представени по делото, също не удостоверяват такива данни. Правилно съдът е приел, че поради бланкетното съдържание на протоколите, не може да се установи, че услугите от СДИ Експрес 2014 ЕООД са част от услугите, престирани от ревизираното дружество на негови клиенти, в това число и на „Софарма трейдинг“ АД
По доставките от „МТ Интернешънъл“ ЕООД, „Саброса-1981“ ЕООД, „Ронас“ ООД и „Пламко“ ЕООД са представени само преписи от фактури и договори, които документи не съдържат конкретни данни за изпълнение на услугите по отпечатване на рекламни дипляни, постери, лепенки флаери и изработка на рекламно лого, селектиране и обработка на статии и новини, свързани със спонсори на сайта и подготовка на материалите за публикуване, оптимизация и поддръжка на интернет страница и електронен портал, предпечатна подготовка и отпечатване на рекламни материали, организиране на ПР кампания, дизайн и обработка на рекламни банери. От доставчика Пламко ЕООД са представени преписи от фактури със същите номера, като процесните, по които получатели са трети лица и имат различен предмет – доставка на автомобили. Доставчиците „Ронас“ ООД и „Саброса-1981“ ЕООД в писмените си обяснения, дадени в хода на ревизията изрично посочват, че не са имали каквито и да било търговски отношения с „Мама, татко и аз“ ЕООД и не са издавали процесните фактури.
От изложеното следва, че възраженията в касационната жалба и доводите в представената по делото писмена защита, че жалбоподателят е изпълнил доказателствената си тежест и е установил извършването на процесните услуги, са неоснователни. Съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценката на събраните доказателства и не е допуснал нарушение на материалния закон. Правото на приспадане на данъчен кредит е налице само за действително осъществени доставки, каквито в процесния случай не са доказани. Посочената съдебна практика относно признаване на право на данъчен кредит по доставки на рекламни услуги е неотносима към процесния спор, тъй като видно от мотивите на цитираните в писмената защита съдебни решения, в тези случаи е установено осъществяването на услугите.
По тези съображения настоящият състав преценява, че обжалваното съдебно решение, с което жалбата на „Мама, татко и аз“ ЕООД е отхвърлена, е правилно постановено и следва да се остави в сила.
При този изход на спора разноски за касационното производство се дължат на ответника по касация в размер на 2 536 лева, на основание чл. 161, ал.1 ДОПК.
Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 187/08.01.2018 г. на Административен съд, София - град, постановено по адм. дело № 7421/2016 г.
ОСЪЖДА „Мама, татко и аз“ ЕООД да заплати на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“, град София при ЦУ на НАП сумата 2 536 лева съдебни разноски за касационната инстанция.
Решението е окончателно.