Производството е по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР Пазарджик против решение № 169 от 19.03.2018 г., постановено по адм. д. № 919 по описа за 2017 г. на Административен съд – Пазарджик, в частта му, с която дирекцията е осъдена да заплати на В.С сумата от 300 лв. обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 30.12.2017г. до окончателното им изплащане.
Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила нарушение на материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му.
Ответникът – В.С чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски.
Прокурорът при Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна.
С решението в обжалваната му част Административен съд – Пазарджик е осъдил Областна дирекция на МВР Пазарджик да заплати на В.С сумата от 300 лв. обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 30.12.2017г. до окончателното им изплащане. От фактическа страна съдът е установил, че ищецът е адресат на Заповед № 17-1006-000699/30.09.2017г. на Началник група към ОДМВР Пазарджик, сектор пътна полиция Пазарджик, с която е наложена санкция по чл. 171, т.2а от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест месеца и са снети два броя регистрационни табели [рег. номер на МПС] и СРМПС № [номер]. Заповедта е отменена с Решение № 633/14.12.2017г. постановено по адм. д. № 807/17г. по описа на административен съд -Пазарджик, влязло в законна сила на 30.12.2017г..От приетите по делото писмени доказателства се установи, че действието на постановената заповед е било спряно с определение № 1072/19.12.2017г., като на 27.12.2017г., ищецът е получил СРМПС част 2-ра и 2 броя регистрационни табели РА 6579 АК и съответно регистрацията на МПС в системата е била възстановена.
Въз основа на събраните свидетелски показания съдът е установил, че В.С е бил обиден, гневен, възмутен и засрамен от приложената принудителна административна мярка и му е било неприятно, че не може да върши ежедневните си задължения, свързани с управлението на автомобил, включително да се явява по дела в съдилищата като адвокат.
При тези фактически установявания, съдът е счел, че ищецът е понесъл неимущесствени вреди от отменения административен акт., за които е определил обезщетение по справедливост в размер на 300 лв.
Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил всестранно фактическата обстановка и въз основа на същата е направил верни и обосновани изводи за неоснователност на исковата претенция. При разглеждане на съдебния спор, съдът не е допуснал наведените касационни нарушения. Неоснователно е твърдението в исковата молба за съществено нарушение на съдопроизводствените правила при събиране, обсъждане и преценка на доказателствата.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се дължи обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице, извършен при или по повод осъществяването на административна дейност. 3а да бъде основателен искът по чл. 203 от АПК във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, т. е. да възникне право на обезщетяване по този ред е необходимо наличието на няколко кумулативно дадени предпоставки: на първо място - незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие ( фактическо) или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, на второ място претърпяна вреда - имуществена или неимуществена; на трето място - вредата да е настъпила в резултат на административна дейност, т. е. от незаконосъобразен акт, действие и бездействие на органа или длъжностното лице при или по повод изпълнение на административна дейност; на последно място - причинна връзка - пряка и непосредствена такава между незаконосъобразния акт, действие и бездействие с вредоносния резултат от административна дейност.
Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Поради характерът на неимуществените вреди те могат да се търпят само от физическо лице, чиято психика и/или здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност. В случая е доказано засягане в гореописания аспект, което обосновава основателност на претенцията за обезщетение. Въз основа на събраните доказателства съдът правилно е установил негативни преживявания за ищеца, които обуславят обезвреда по реда на ЗОДОВ. От свидетелските показания се установяват твърдените от ищеца отрицателни емоции, както и отражението на незаконосъобразната принудителна административна мярка върху неговата професионална дейност.
В случая е налице доказана причинена неимуществена вреда, която е пряка последица от отменения административен акт, поради което настоящият състав споделя извода на Административен съд Пазарджик за основателност на претенцията за неимуществени вреди в разглежданата и част.
Предвид изложеното, решението на Административен съд Пазарджик следва да се остави в сила. На ответника следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция, съобразно представените доказателства и списък, в размер на 300 лв, предвид и обстоятелството, че ответникът не е представляван в съдебно заседание, както и при съобразяване принципите на справедливост и съразмерност. Водим от горното, Върховният административен съд РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 169 от 19.03.2018 г., постановено по адм. д. № 919 по описа за 2017 г. на Административен съд-Пазарджик. Решението не подлежи на обжалване.